ДВЕ ИСТОРИИ, „ОБЛЕЧЕНИ“ В МЕТАЛ И ПАТИНА

Автор: Илиян УРУМОВ

Късно е. Понко сигурно спи. А аз по-лесно ще си събера мислите, защото е тихо и спокойно. Хем за него е по-добре, хем за мен. Хем в тъмното подробностите се потапят в дълбините, а същината изпъква. Захващам се.

Особено са ми интересни определен тип хора, които не се се съобразяват с условностите на своето образование и изискванията на заобикалящата ги среда. Понякога се усещам, че колекционирам в съзнанието си личности, извън всякакви рамки. Търсещите и намиращите хора. Един от тях е той:

Панайот Кършев.

Машинен инженер по професия, технически грамотен, както се казва „с хляб в ръцете“, той решава да рискува, по-скоро да импровизира и да се надгради. Така постепенно открива себе си. Онова – истинското. Което не се измерва с усилия и маркетингови проучвания, а следва същината.

Още 1981 г. Панайот става член на Дружеството на художниците в Сливен. Един от първите. По това време се занимава с карикатура и графика. По-късно той основава първата частна модна къща в града, чието качество и дизайн са на много сериозно ниво. После той открива заведението „Пони“, в чиито двор и механа сме се забавлявали и обсъждали, и спорили, и какво ли още не. Артисти, художници, музиканти, съпричастни… Незабравими години. След края на съществуването на този културен епицентър, в периода, в който започва да рисува икони, та до днес, неговият двор „оживява“ веднъж годишно. Понко има традиция да прави там по една изложба с нови произведения. През жаркото лято – вино, смях и спомени.

После… е друго.

За това, другото, ми е мисълта.

Неговите нови икони от метал. В тях има дълбоко разбиране на тематиката и сюжета. В тях се съдържа техническа изящност и обратното. В тях има многопластовост на силуета и рисунъка. Материалът, който е избрал (алуминий) е ковък, податлив, но е и капризен. Усвоил го е. Деликатно. Някои от картините на Панайот ми напомнят на православните щампи. Има архитектоника, има и импровизация. Има рисунка в пластиката. Основната тема в изложбата му е свързана с Новия завет, като най-любима картина за мен е „Палмова неделя“ – дълбочина, чистота, плътност.

Същото усещане имам за „Св. Димитър“, току след този цикъл. Пейзажите от Сливен допълват и хармонизират основната тема. Като техника и като история.  Емблематични къщи и обекти са изковани прецизно в един кавалетен формат. Което не им пречи да са силни и стойностни произведения. „Халката“, „Бряста“, „Паметника на Хаджи Димитър“…

Всъщност Панайот е „облякъл“ две истории в метал и патина – библейската, която трябва да си припомняме и нашата си, градската, чиято атмосфера помним от деца.

Късно е, но е тъкмо навреме. Да споделим изяществото.

                                                                  Текст и снимки: Илиян УРУМОВ