ФАБРИКАНТСКИЯТ ВНУК СТЕФАН КИРОВ ИМАЛ ОСАНКА НА ТЕАТРАЛЕН БОГ

• 100 години от основаването на Дома на изкуствата и печата в София по идея на Стефан Киров и 85 години от избирането му за председател на Съюза на артистите /1935/. Една ярко театрално дарование излъчва Сливен на българския театрален небосклон преди 137 години.                                  

Стефан Киров имал осанка на театрален бог, казват съвременниците му. Считат го за най-яркото театрално дарование, излъчено от Сливен на българския театрален небосклон. С името на този всеотдаен актьор, режисьор и театрален деец с възрожденски дух се свързва не само основаването на Сливенския театър през 1918 г., но и създаването на Съюза на артистите в България.                                     

Стефан Киров е паметно име не само за Сливен, но и за българския театър, и за българската духовност и култура през първата половина на миналия век.

Роденият в Сливен на 3 януари 1883 година Стефан Киров е внук на един от първите индустриалци в града Георги Стефанов. Баща му, който умира твърде млад, е брат на Стефан Стефанов, наследник на семейната фабрика на Стефанови в Асеновското дефиле. Родната къща на Стефан Киров на ул.”Великокняжеска” е известна на сливенци като къщата, в която е живял Михаил Чайковски – Садък паша.

Въпреки че е от фабрикантски род, като млад Стефан Киров се увлича от левичарски  идеи и участва в театралната дейност на клуба на тесните социалисти в Сливен. Първите му стъпки в театъра са на сцената на работническия театър при  читалище „Хаджи Димитър“. Убеден, че сцената е неговото призвание и съдба, той заминава с параход за Русия, за да получи театрално образование. Явява се на конкурсен изпит пред авторитетното жури на МХАТ, в което участват Станиславски и Немирович-Данченко. След блестящо издържан изпит е приет в студията по драматично изкуство на Московския художествен театър, в която учи 4 години.

Сн. Станиславски и Немирович-Данченко

Пленен от либералните идеи на руската интелигенция и студенти, заедно със съгражданина си Стефан Македонски, участва в революционните дни на 1905 година в Русия. В студентсаката му квартира  са намерени компрометиращи материали, за което лежи 6 месеца в Бутирския затвор.

През 1906 г. участва в турнетата на знаменитата руска театралната трупа на МХАТ в Германия и други европейски страни. Забелязала таланта на младия българин, голямата руска актриса Вера Комисаржевска го кани да постъпи на работа в основания от нея Нов драматичен театър като помощник-режисьор, където работи с именития руски режисьор и реформатор Меерхолд. С театъра на Комисаржевска Стефан Киров обикаля почти цяла Западна Европа и Северна Америка.

Сн.: Вера Комисаржевская и Всеволод Меерхолд

След кратко пребиваване във Франция, през 1909 г. Стефан Киров се завръща в България, да пропагандира идеите на Станиславски и Немирович-Данченко за жизнената правда като основа на артистичното изкуство. Постъпва в трупата на Народния театър и там, верен на принципите на руската реалистична театрална школа, изгражда галерия от ярки образи в класически руски и западни пиеси. Тогава колеги и партньори са му и други възпитаници на руската театрална школа като Кръстьо Сарафов, Адриана Будевска, Елена Снежина и др. Съпруга му е известната оперна певица мецосопран – Констанца Кирова.

Сн.: Стефан Киров и съпругата му Констанца Кирова

На сцената на Народния театър дебютира в ролята на Конторфе от пиесата „Борислав” на Иван Вазов. Изявява се в роли с ярка характерност. По-съществените образи, които е изградил там, са Юртов от „Доходно място” и Кулигин в „Буря” на Островски, Фирапов от „Три сестри” на Чехов, граф Парис в „Ромео и Жулиета” и Лученци в „Укротяване на Опърничавата” на Шекспир, Васка Пепел от „На дъното” на Горки, Мармеладов в „Престъпление и наказание” по Достоевски и др.

През 1925 г. Стефан Киров става един от основателите на новия Български художествен театър в София, където се изявява и като режисьор, правейки оригинален прочит на „Каин” от Вилганц и „Вяра и отечество” от Шехер. Директор е на театрите в Русе, Пловдив, Бургас и Сливен. Сценичните му изяви като актьор и постановчик са над 200.

Загрижен за нелеката съдба на артистичното съсловие у нас, Стефан Киров е един от основоположниците на Съюза на артистите в България, негов председател е от 1935 до 1937 година, а по-късно – почетен член. Учредява Пенсионния фонд към съюза, в който включва и цирковите артисти. Организира голям бенефис на сеньора на цирковото изкуство Лазар Добрич. Негова идея е и основаването на Дома на изкуството и печата в София през 1920 г. За закупуването на сградата и устройството й, със съгражданина си Сирак Скитник и други представители на столичната интелигенция, стават гаранти за взетия банков заем.

Сн.:Дом на изкуствното и печата в София и портрет на Стефан Киров.

В своята актьорска и режисьорска работа Стефан Киров се опълчва срещу рутината и застоя, отхвърля всяка неискрност и сервилност, защитава достоинството на твореца и гражданската му доблест. Нетърпимостта му към фалша и нередностите го прави вечният бунтар, спечелил симпатиите и уважението на цялото театрално съсловие.

Още от 1925 г., именитият сливенец Стефан Киров подпомага събирането на професионални актьори и режисьори в Драматичния театър на Сливен, а през 1928 г., с  огромната подкрепа на обществеността и просветените граждани, създава в града Областен театър при читалище „Зора“. Назначен е за негов директор. В трупата привлича артистите Димитър Керанов, Николай Дойчев, Николай Узунов, Георги Костичков, Любомир Бобчевски, Веса Пуховска, Олга Петрова. На 13 май 1928 г.  читалищното настоятелство гласува 80 000 лева за Драматическия театър в Сливен. Сумата се очаква да бъде допълнена от Общината и Министерството на просветата.

Стефан Киров е най-подготвеният за времето си театрален ръководител. За няколко месеца той поставя и показва пред сливенската публика 20 постановки – образци на българската, руската и световната класика: „Иванко“ от Васил Друмев, „Самодива“ от П. Ю. Тодоров, „Цар Симеон“ от Ст. Л. Костов, „Албена“ от Й. Йовков, „Юда“ от К. Мутафов, „Животът на човека“ от Леонид Андреев, “Живият труп“ и „Възкресение“ от Лев Толстой, „Камо Грядеши“ от Сенкевич“, „Разбойници“ от Шилер, „Вуйчо Ваньо“ от Чехов, „Хамлет“ и „Укротяване на опърничавата“ от Шекспир.

Интернират го през 1940 г. в Елхово, заради публично изразените му в съветската легация пожелания за просперитет на съветските републики. По-късно го въдворяват в родния му град. Краят на живота му минава в Сливен, където е доброволен съветник, сътрудник и учител на колегите си в театъра и първата публика на репетициите му. Останалото си време прекарва на своята маса в локал „Зора”, обграден от любопитни слушатели, на които, с типичния си сливенски говор, разказва любопитни събития, случки и анекдоти. Малко преди смъртта му, през 1941 г., пристигналият в Сливен Александър Добрич устройва под купола на цирка си бенефисно представление в полза на болния Стефан Киров, на което се стича целия град, въпреки удвоените цени на билетите. На предните места се настаняват първенците на града, индустриалци, търговци, в галерията са неговите най-верни почитатели, Стефан Киров е в централната ложа, публиката обсипва с бурни ръкопляскания не толкова номерата на цирковите артисти, колкото именития си съгражданин…

Сн.: Стефан Киров, 1940 г., малко преди смъртта му.

Стефан Киров умира на 58 години, на 30 септември 1941 г. в София.

Съвременниците му в столицата и в родния град описват едрата му фигура и горда осанка с широкопола шапка, голяма месеста глава, подрязани коси и високо чело. Запомнили са неговото лице, с подчертан израз на мъдрост, печал и широка усмивка, и нравът му – сърдечен и добродушен, откровен и състрадателен, кипящ от идеи и възвишено раздаден на театъра и театралните труженици.

Още през 1964 година, поетът Дамян Дамянов предлага Сливенският драматичен театър да носи неговото име. Това става по-късно, когато, по повод честването в Сливен на 100-годишнината на Стефан Киров, театърът е преименуван с неговото име.

Във времето на своето 100-годишно съществуване, Сливенският драматичен театър носи достойно името на своя патрон Стефан Киров. Първите си стъпки на негова сцена са направили  много национални театрални звезди.

                                                                                                          Щилияна ВАСИЛЕВА