- Слово на откриването на юбилейната изложба на Светлозара Курдова в галерия „Йордан Кювлиев“.
Автор: Благовеста ЖЕЛЯЗКОВА
Когато Светлозара ме покани да кажа няколко думи за изложбата й, много се зарадвах. Много се зарадвах за това, защото според мен тя е една много светла личност, с която се радвам, че работата ми в галерия „Май“ ме срещна.
Всички познаваме Светлозара и нейния значим принос към документалната фотография на възрожденското наследство от Сливен, Котел, Жеравна и други места, осъществен при съвместната и работа със Стефан Стефанов. Двамата правят и редица фотоексперименти, свързани с цветната изохелия и сeриграфията. Възможно е тя да е била орисана още когато е била кръстена Светлозара, тъй като фотографията е рисуване чрез светлина.
Голямата й любов обаче е живописта. От малка се учи от баща си – художника Евгений Курдов. Работи с разнообразни материали и в различни техники, но като изразно средставо предпочита най-вече акварела. В процеса на творчество, обича да си поставя различни задачи. Точно по тази причина нейните творби носят свой собствен, индивидуален характер и дух. В тях се усеща един особен уют, топлина и настроение, които понякога те карат да се усмихнеш, друг път да се замечтаеш.
В изложбата днес, Светлозара е включила творби от различни периоди на трорчеството си.
Представя фотографии, акварели, илюстрации и карикатури. От някои от тях гледат симпатични животни и персонажи, в други виждаме нежни цветя и пейзажи, всички те отразили различни настроения, моменти, интереси и вълнения на художника.
Благовеста ЖЕЛЯЗКОВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
