Д-Р ИВАН СЕЛИМИНСКИ – ХАДЖИ ЙОРДАН, Е ОТ НАЙ-ЗНАТНО СЕМЕЙСТВО В СЛИВЕН

Автор: д-р Симеон Табаков

…Кръстното му име някъде е Йордан, някъде Иван. По-официално е последното, но сливенци го знаели като Хаджи Йордан. Презимето си Селимински е взел от името на родния си град, което у гърците разно се пишело. До 1830 г. той се е казвал просто Йордан Георгиев. Така е записано в руския билет, когато Селимински ходи при Дибича като депутат на сливенци: „Болгар Йордан Георгиев“. Тук Сливен се нарича Силимнос. За пръв път си туря име Силимински  под руско влияние, същата година. Когато бил студент в Атина, името му на гръцки става Йоан Селимински. Същото е и в Румъния.

Селимински се е родил на 24 декември 1798 година /б.р. нов стил 5 януари/. Баща му се казвал Георги, а майка му – Малама. Година след неговото раждане, в 1799 г. Георги бил убит от потурчен българин из семейството на табаците Гогоолар, а майката на младия Иван втори път се оженила. Обаче в 1812 г. цялото им семейство умира от чума.

По майка Селимински произхождал от знатен сливенски род, запомнен тук с минало още преди падането на България под турците. Членовете му поред са били все първенци и свещеници в града. Тоя род се е радвал на соколническите /доганджийски/ привилегии. Не е плащал никакъв данък, а вместо такъв, носел всяка година по един дресиран сокол в Цариград.

Дядото на Селимински Драгойчо е бил клуцохорски първенец /починал в 1790 г./, а вуйчо му е известният в Сливен Хаджи Гендо Вълков.

Види се, по баща Селимински е бил от рода на Газибаровци. Така той пише: „моя братовчед Лазар Газибаров“. От другите му роднини се чуват „Станчо Лазарович със сина си Лазар“, първият убит в Сливен, а вторият в Нова Загора след 1830 година.

В един документ на българските общини в Плоещ и Берязка /все от сливенци/ се чете: „Иван Селимински, човек твърде известен по произход и по образование“. В друг се казва, че той е „от най-знатно семейство в Сливен“.

Детинството си Селимински е прекарал сред трагични произшествия, които и оставят дълбоки следи в душата му. Останал сирак, отчаян, той излиза от Сливен, за да тъси щастието си вън от него. Бил е тогава 15-годишен /20 август 1814 година/. Отива първом в Йерусалим, а оттам в прочутото тогава Кидонийско училище в Мала Азия. Тук е постъпил в 1817 г., до което време е прекарал в пътувания и „хаджилък“.

От един консулски билет се вижда, че Селимински е бил висок, очи кафени, нос прав, лице кръгло и вече със спъстрена коса към 1846 година.

Според дядо Нойко, той е бил хубавеляк и весело настроен. Като всеки сливенец, обичал шегите и в докторията си упражнявал два метода: един за болни „гевезета“, чокои и други влашки големци, с които се отнасял „алафранга“, т.е. прилагал за болестите им най-модерната медицина, а българите съветвал „да не харчат парите си на вятъра“ там, дето може и с бабино лекуване. „С една дума, добавяше дядо Нойко, Хаджи Йордан беше бамбашка чиляк.“

***

      Д-р Иван Селимински е един от най-просветените българи през Възраждането, носител на най-светлите възрожденски идеали за народна просвета, участник в църковните борби и националноосвободителното движение. Той е учител и учен, бунтовник и лекар, радетел за народна пробуда. Детството му на сирак е твърде тежко, домашно възпитание в строго религиозен дух получава в дома на дядо си и баба си. Учи в килийно училище в Сливен, а по-късно завършва най-прочутата за времето си гръцка гимназия в град Кидония, където изучава философия, богословие, физика, математика. В края на  1825 г. е тържествено посрещнат в родния си град, където открива първото елино-българско класно училище (тогава в града има 5 гръцки училища). Високообразованият сливенец въвежда в него нови предмети: писане и четене на български език, българска история и география, естествознание и математика. Като учител привлича ученици не само от Сливен, но и от Шумен, Карнобат, Ст.Загора.

Селимински  създава първата българска тайна революционна организация за подготовката на масово военно въстание срещу турската държава „Братство“. Огранизира сливенци за участие в Руско-Турската война от 1828-1929 година. След войната  е ръководител, просветител и будител на българските емигранти в Румъния.

През 1840 година постъпва  да учи медицина в Атинския университет. По-късно заминава за Флоренция, където специализира  и практикува в голяма болница. През 1845 г. получава диплом за  хирург в медицинската  школа в Сиена – област Тоскана. По време на Кримската война организира доброволчески български отряд.

Умира на 21.08.1867 г. в един румънски манастир край Галац. Имуществото си, ведно със своите трудове в областта на философията, историята, социологията и медицината,  завещава в полза на просветното дело. Със средства от фонд „Д-р Иван Селимински“ Българската добродетелна дружина издържа студенти в европейски университети.

В своето „Духовно завещание“ от 1865 г., Селимински не забравя родния си град. Разпорежда  се неговите ръкописни съчинения  след смъртта му да се изпратят в Сливен, а от наличните му средства да се учреди стипендия за ученолюбив младеж.

В последното си завещание от 1866 г. изразява желание библиотеката му да се изпрати в Сливен, както и хирургическите инструменти, за да послужат на бъдещия лекар българин. Голяма част от завещанието е изпълнена. През 1872 г. Сливенската община изпраща да се учи в чужбина Петър Иванов Данчов – първият стипендиант на Селимински. Но с опожаряването на центъра на Сливен по време на Освободителната война, е унищожено всичко, изпратено от Браила и днес в родния град на Селимински има много малко оригинални вещи и документи, свързани с него.

д-р Симеон ТАБАКОВ,

 из „Опит за история на град Сливен“

1. Бюст на д-р Иван Селимински в мемориала на сливенските възрожденци на паметника на Хаджи Димитър. 2. Бюст на д-р Иван Селимински пред Сливенската областна болица.