ПАРАЛЕЛНИЯТ СВЯТ В СЮРРЕАЛНИТЕ ПЕЙЗАЖИ НА ЕВГЕНИ ВЪЛЕВ, който казва: „В Сливен ми е мястото!“

Слово на доц. Красимир ДОБРЕВ на откриването на изложбата

Както във всичките свои изложби, и в тази, художникът Евгени Вълев показва своя паралелен свят – паралелен свят, който е много дълбоко свързан с натурата. Но той не е сляпо повторение на натурата, защото, както той винаги е казвал, всичко това е край теб, действителността, реалността – има я, тя съществува, само трябва да имаш очи да я видиш. Оттук нататък започва вече съпреживяването с неговия труд – с онова, което той е открил и с начина, по който ни въвежда в този паралелен свят, който всъщност е част от истината. Иначе, всичко е съвсем просто: това са пейзажи, едни странни, сюрреални форми, създадени обаче с този финес на неговата графична рисунка, толкова нежна и така богата на нюанси възприятието и на мисълта. Защото освен възприятие, при Евгени Вълев имаме и анализ, мисъл. И тази мисъл кара много хора да замлъкнат пред неговите работи.

Иначе, той си е нашият Евгени Вълев, сливналия, чешит, характер, който ни дава да разберем, че нещата при него наистина са висока летва и оттук нататък вече можем да разсъждаваме с него. Той никога не е бил високомерен, винаги е готов на диалог и от моите диалози с него аз знам, че това, което виждаме, е не само това, което виждаме. В това, което виждаме, трябва да вложим и нашите познания, натрупан опит, интелигентния наш геном, в който сме събрали материала на културното ни израстване и да направим всичко това съпреживявано с него. Само когато съпреживееш с тези хора, тогава ще ги разбереш и ще стигнеш до истината.

Изложбата показва творби на Евгени Вълев и от миналото, и от днес. За пейзажите, които прави в момента, той казва: „Аз повечето пейзажи съм ги виждал някъде, някога, но ги пресъздавам ей в оня гараж, моето ателие.“ Аз няма да забравя неговото старо ателие на горния етаж в Хощеровата къща, която сега е собственост на Миролио. Там цареше невероятен ред, спокойствие и той винаги ми е отварял вратата, за да ми покаже какво прави в момента. Не всички са така готови и щедри да ни подадат ръка. Няма да забравя, той беше първият, който ми показа как се рисува етюд с геометрични фигури. Ако искаш да кандидатстваш някъде един ден, ако искаш да започнеш да се образоваш в изобразителното изкуство, започва се оттук. Ходех и в неговото жилище в кв. Република, така започна нашата близост и сега аз имам огромен сантимент към тези негови работи и към самия него. Защото той е част от Сливен и защото той самият казва: „В Сливен ми е мястото!“ Той можеше да приеме поканата на Георги Божилов-Слона и на Димитър Киров да отиде в Пловдив или пък да отиде аспирант в Ленинград, когато го кани Илия Петров. Но този чешит казва: „Не! Тук, в Сливен!“

И слава богу, той печели конкурса за герба на Сливен и създава този прекрасен герб, който отговаря на всички правила на хералдиката. Старият бряст, нашият символ също е там, но за съжаление, реалността е друга. Нека направим всички възможно да го консервираме. Защото, дори и мъртво, мястото на това дърво е тук, той е символ на сливенската памет, свидетел на живота на града от създаването му до днес. Тук е било гора, така каза бай Русчо Симеонов, от която само той е оцелял. Дори и изсъхнал, неговата душа е в нас нас – и с нас. Така че гербът на Евгени Вълев е актуален и сега.

Тази устойчивост на неговите творчески сили и смисли искам да му пожелая той да я запази и да продължава да работи. Художници като него наричаме мултидисциплинарни –  които работят и оформление на книгата, и графичен дизайн, той е еднакво добър и в сценографията, живописта, графичната рисунка, той може да разказва с езика на изкуството много добре.

Да не говорим за стенописите, защото стана въпрос за неговата мултидисциплинарност. Тази му работа не е случайна, тя изисква много знания, много проучвания и много доверие от страна на властимащите. Много от неговите стенописи вече ги няма, защото не разбираме и не умеем да ценим върховете в изкуството, и постъпките ни спрямо тези съкровища са като на малоумни…, съжалявам.

В нашите разговори Евгени Вълев ми е казвал: „За мен литературата е всичко! – Аз оттам започнах.“ В театъра той започва като сценограф и работи като такъв 35 години. „Еленово царство“ и „Всяка есенна вечер“ са първите му сценографски проекти. Любимият артист, приятел и директор – Иван Раев, чието управление е за всички едно вдъхновение и това са най-хубавите и най-творческите му години в театъра.

Нека да кажем, че като сценограф той започва да работи със своя приятел от Сухата чешма Николай Николов, за когото никой почти нищо не знае. Доц. Николай Николов е преподавател по сценография в Националната художествена академия, основател на катедра „Изобразителни изкуства“ в Академията по музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив и един от най-добрите наши костюмографи  на исторически филми – „Иван Шишман“ 1969 г., „Борис Първи“ – „Покръстването“ и „За буквите“, „Време разделно“, „Юлия Вревская“. Този български художник  е наш съгражданин. Сега неговото семейство направи дарение. Той е брат на майка ми. С него Евгени Курдов е съученик в Мъжката гимназия. Николай Николов го насърчава да стане художник, защото Евгени искал да стане спортист.

И така, оказва се, че от Сухата чешма сме Евгени Вълев, Николай Николов, Красимир Карабаджаков и аз. Това е случайно стечение на обстоятелствата при четирима художници от различни поколения, но първите двама са били ученици на Евгени Курдов, когато са се подготвяли за рисувалното училище и са вдигнали висока летва още като ученици в Мъжката гимназия. След това Николай Николов тръгва по своя път, Евгени Вълев се връща в Сливен и започва да гради това, което виждаме, до днес.

Трябва да се прави много повече за Евгени Вълев, защото този истински автор за мен отговаря на всички критерии за една световна величина в изкуството. Той заслужава точно това внимание. И оттук нататък, да му кажем: да е жив и здрав и да продължава да работи! И той продължава, не спира и това е най-доброто за една устойчива психика, за натура като неговата, от която можем само да черпим опит, знание и уважение.

Доц. Красимир ДОБРЕВ