СКРУДЖ – СПЕКТАКЪЛ ЗА ПОРАСНАЛИ ДЕЦА, С КОЛЕДА В СЪРЦЕТО

Видяхте ли по книжарниците новото издание на „Коледна песен“ на Чарлз Дикенс? От 1843 г. насам емблематичната повест, стократно преиздавана, се чете от десетки поколения. 176 години по-късно, Коледната песен ще се играе и в Драматичния театър на Сливен, но след Коледа. Иначе казано, краят на Коледните празници става начало на Коледната ни песен. Защото… в това е смисълът на Рождество. Така разтълкувах идеята на младите театрали, посегнали да пресъздадат старата приказка, с отварянето на Дикенсовата книга на Голямата сцената. Както казва писателят, „Да почетем Коледа в сърцето си и да се опитаме да я запазим там цяла година.“ Спектакълът е посветен на всички пораснали деца. Завесата се вдига на 8 януари догодина.

Да започнем от Дикенс и неговите забележителни творби. Като много свои връстници, още в юношеска възраст изгълтах на един дъх „Посмъртните записки на клуба Пикуик“,„Дейвид Копърфилд“, „Големите надежди“ и „Приключенията на Оливър Туист“ – разбирах ли ги тогава не смея да кажа, но после ги гледах филмирани, после анимирани. Чарлз Дикенс, най-популярният английски писател от Викторианската епоха, е оставил за поколенията над 15 класически романа. Творбите му носят огромен успех още приживе. И след неговата смърт, остават безсмрътни.

По онова време мястото на Дядо Коледа беше заел дядо Мраз, но дядовата библиотека пазеше и една пожълтяла Дикенсова „Коледна песен“. Децата си падат по страшните приказки, особено когато имат щастлив край. Но Дикенс всъщност е сътворил цели 5 повести, посветени на Коледа, между тях – емблематичната „Коледна песен“, която написва само за шест седмици и тя вижда бял свят на 19 декември 1843 година. С нея той прави Рождественския християнски празник популярен в цяла  Англия и Америка, въпреки че всъщност излага светското си виждане за него. Той подема унищожителна атака срещу егоизма и стремежа за печалба на богатите, след като става свидетел на тежкия труд  във фабриките в Манчестър и на окаяните условия в училищата за бедни в Лондон. А винаги е смятал, че една трогателна история за социалната несправедливост може да повлияе на хората много по-силно, отколкото всяко натруфено есе.

В „Коледна песен“, идеите си за разбирателство и любов между хората писателят прокарва през един полуреален-полуфантастен герой, с когото по Коледа се случват странни неща, на ръба на съня и действителността. Този герой е станалият нарицателен с годините Ебенизър Скрудж – мизантроп и сребролюбец с каменно сърце, когото Коледните духове искат да върнат към доброто, щедростта и любовта. Призраците успяват – което спасява Скрудж от ненавистта на читателите по целия свят и ражда вярата за спасение на човека от злото.

Как интерпретира Дикенсовата Коледна история в Сливен младият театрален екип, заел се с нея? Той я е нарекъл с малко страховитото заглавие „Скрудж – привидения в мрака“ – вероятно в чест на призраците, които посещават Скружд в съня му, след което той провижда за доброто. С нелеката задача да направят представление от приказката са се захванали трима актьори с втора специалност режисура, двама от които остават актьори в нея, а третият става режисьор – Августин Демерджиев. „Скрудж – привидения в мрака“ е първата му режисьорска работа на професионална сцена. Коледната приказка на Дикенс превеждат и драматизират заедно с неговата приятелка Мария Павлова, студентка в НАТФИЗ, която е автор и на сценографията. Преводът от английски е лично техен и оригинален, драматизацията – също.

Актьорският състав се състои от Ивайло Гандев – Скудж и Димитър Марков – всички останали. Ролите на Марков включват всичките три коледни призрака плюс призрака на Джейкъб Марли /съдружникът на Скрудж/, племенникът Фред и чиновникът Боб Крачит. На сцената има и красива жена – актрисата Николина Велчева, която играе бившата любима на Скрудж и поделя с Димитър Марков образа на Призрака на отминалата Коледа. В афиша присъства още едно име – на художничката на спектакъла Александра Цветкова, студентка в Художествената академия.

Августин Демерджиев слага акцентът в своя прочит върху образа на Скружд, изнесен в заглавието. В режисьорските си бележки за Скрудж, е записал: „Човекомразец, студен, без сърце, окован в богатство и алчност, бездушен. Това е човекът, затворен в собствените си убеждения, капсулован в изграждането на материалната си империя, на която е посветил живота си, потъпквайки човешките и моралните закони.“

В същото време, Скрудж не е само и единствено олицетворение на злото. Защото никой човек не е само добър или само лош. В характеристиката му младият режисьор вижда още: „Човек принципен, сигурен в твърденията си, реалист. С бърз и остър ум. Предприемчив, изискващ, несломим. Не намира смисъл в празниците, щастието, човещината, морала. Не обича не само Коледа, не обича никой празник. Настроен песимистично към света и хората в него.“

…Известно е, че Дикенс е прекарал трудно детство по пансиони за бедни и се смята, че прототип на образа на Скрудж е неговият баща – лежал в затвора за дългове, оставил семейството си да мизерства, а децата си – за гладуват. Младият режисьор търси мотивите за поведението на героя в неговото минало:

-Това изгражда негативното му отношение към семейството още от юноша. „Аз нямам работа в едно измислено семейство“ – казва на сестра си, която идва да го кани на Коледа с уверението, че баща му се е променил. Ключова роля в изграждането на неговия характер като скъперник, стиснат, алчен, нечовечен играе трудното му детство, изпълнено с мизерия и липса на бащинска любов. Захвърлен е в пансион след смъртта на майка си, където се учи и расте. Страхува се от мизерията, в която е живял като дете. Затова формирането му като личност е свързано целенасочено с материалното, с това да изгражда империя от пари. Скрудж смята семейството за непотребна измислица, която деградира личността. Смъртта на сестра му – единственият човек, който го обича, затваря и последната врата към щастието. Обсебен от каси, тефтери и сметки, Скрудж губи и жената до себе си, което окончателно затвърждава „правотата“ му.

        – Как може един човек да се промени към добро?

–          Скрудж наистина не е на 30 или 40 години, той цял живот е бил скъперник, това е един изграден характер и в този характер е много трудно да настъпи промяна по негово желание или с външна намеса. Промяната в него се случва точно на Коледа – времето, когато човек може да прогледне, да се обърне към семейството и да разбере, че то е ядрото на живота. Коледа е всъщност Рождество Христово, а то е символ на прераждането на човешката душа и събуждането на моралните ценности.

–           Оставаш ли верен на Дикенс или променяш гледната точка?

–           Не съм модернизирал историята и събитията в нея. Въпреки че тя е от средата на 19 век, не съм променял епохата. Моето  режисьорско виждане е единственото, което би могло да се види като промяна. Но ние използваме в представлението техника и визуални ефекти, които са елементи на съвременния сценичен език. Има игра на сенки, сняг машини, дим машини, музикални ефекти. На моменти дори става малко страшно, малко кошмарно, но в следващия миг има Надежда и тя излиза на финала. Все пак, променяме Скрудж, той отваря очи, започва да чества Коледа, празниците, разбира какво е семейството. Това, което е потискал цял живот, в един момент експлоадира и той вече е нов човек на финала. Вълшебството на приказката се опваме да постигнем със замислените ефекти и с желанието на екипа да пресъздаде магията. Историята е някак интимна, а всъщност мащабна – отнася се до всички хора, в целия свят.

–          Репликата „Тъмнината е евтина, затова я харесвам“ посочваш за ключова, защото твоя прочит всъщност търси светлината?

–          Това става накрая. До самия край не сме сигурни, че този човек ще се промени към ново начало, има ли за него възможност и надежда, както казва Джейкъб Марли, когато си тръгва. Духът на изминалите Коледи пък му повтаря: „Може да се промениш“, духът на настоящата Коледа му казва: „Времето ти изтича“, т.е. ние някак си се движим постоянно около Промяната, Пътя на промяната, Времето и Надеждата, за да въведем в ход новото за героя начало.

Актьорът Димитър Марков играе всички герои, които връщат Скрудж към светлината. „Историята – казва той – е много Дикенсова, приказна, вълшебна, защитава човешки идеали. Познавам я още от изучаването на английски в гимназията, чел съм я и съм гледал екранизации. С удоволствие участвам в театрализирането й. Представлението е приятно, топло, празнично. Имам в него много роли и възможност да изиграя различни персонажи. Обичам да скачам от роля в роля, това ми дава свободата да използвам разнообразни актьорски средства. Всъщност, аз играя тези, които връщат Скрудж към човещината,  щедростта, добротата, към коледния дух и разбирането за семейство, като идеята е промяната да не го напуска и по-нататък в живота му – да остане мил, щедър и човечен цялата година, не само по Коледа. Ще го играем до следващата Коледа, може и до по-следващата. Тази история винаги е интересна.“

И думата на вуйчо Скрудж – Ивайло Гандев, който защити героя си от „зли хули и студени речи“ така: „За мен не е много вярно, че героят е лош. Какво за нас значи да е лош? Това че не дава пари на някого? Това че не се грижи за някого? – Това е негово решение. Това че хората го определят като лош човек за мен не е много вярно. Но това, което ти си направиш, никой не може да ти го направи – решението е изцяло твое. В крайна сметка, може би, страхът да не ти се случи нещо лошо те принуждава да се промениш. Друг е въпросът доколко тази промяна е желана. Разбира се, в духа на приказката, доброто побеждава злото. Не съм сигурен, обаче, дали в съвремието тази приказка „работи“. Въпросът е, четейки или гледайки тази Коледна песен, да си дадем сметка, че е добре да вярваме в приказките, защото те са възможни. Това е за мен една вълшебна, фантасмагорична приказка, в която духове, призраци и неща от миналото се съживяват и разговаряйки с теб, те карат да вземеш правилното решение. Тя, Коледата, минава. Какво се случва с нея след това – не е написано. Реално погледнато, по Коледа всички искаме да сме добри, събираме дарения, изразяваме някаква добросърдечност, добронамереност и като мине Коледа – пак същото. Така че Коледа е за мен моментът, в който можеш да си дадеш сметка за новото начало. Неслучайно действието се развива по Рождество, когато се ражда Доброто. Защото човек се ражда добър, никой не се ражда лош. Въпросът е употребата на живота до какво те води. И какво поведение си определяш ти самия, защото човек сам взема решения за постъпките и действията си.“

И така, посланието на спектакъла за привиденията на Вуйчо Скрудж е: никога не е късно човек да се промени към щедрост, доброта и човечност. Да обича ближния си, да заспива с чиста съвест и когато дойде Новата година, да не съжалява за нищо, направено през старата. Това е идеята и на режисьора Августин Демерджиев: „ Ние да водим хората към по-светъл, по-ведър и по-усмихнат живот, изпълнен с повече любов.“

…„Аз плаках и се смях, и се смях и плаках пак.“– разказва писателят за процеса на написването на неговата Коледна песен. – „…и много нощи обикалях по петнадесет и двадесет мили из тъмните лондонски улици, когато всички трезви хора отдавна спяха.“ Картините на нищетата и състраданието към нейните жертви карат Дикенс да изпише със собствената си ръка: „В обичащото сърце се крие най-голямата мъдрост.“

                                                                                                Щилияна ВАСИЛЕВА