ТОЗИ ГРАД Е И МОЙ

Защо ей така от нищото и изведнъж, се появи „Ирида Сливен“ – регионален сайт за общество и култура? – Не е от нищото и не е изведнъж, а ето как и защо.

Все някога в интернет пространството, особено сливенското, трябваше да се появи и сайт за култура и той да представя духа и културата на местната общност от миналото до днес, обществените нагласи към нея, творческите личности, родовата памет, най-достойните й представители.

…Сайтът не е новинарски по много очевадни причини. Новини днес има всякакви – написани и преписани, реални и фалшиви, полуистински, полуизмислени, пиарски и рекламни. Сайтове за новини – още повече, с новини едни и същи. Още един глас в общия хор е излишен.

Идеята е не да гоним новини, а да предлагаме сливенски теми и сюжети, да разказваме сливенски истории, да представяме сливенски лица, да събираме паметта за миналото и днешното, за корените, за родното, да подкрепяме духовността, да провокираме европейската си даденост и благородните усилия в името на нашия град. Сливен и регионът му имат изключителни основания да бъдат представяни с тематика родолюбива, историческа, просветителска, образователна, културна, като тази отколешна градска култура включва политическата, социалната, благоустройствената, градоустройствената, изобщо гражданската и обществената култура.

Намерението ни е да защитаваме мисията на писаното слово като отговорност, да изразяваме радостта и тревогата си безкористно, да търсим истината свободно. Да говорим откровено, по свой начин, със свой глас за нещата, които ни вълнуват. Ако те развълнуват и вас, значи пътят е правилен.

Аз съм Щилияна Василева – собственик, автор и редактор на „Ирида Сливен“. Като журналист и редактор работя отдавна. Натрупах опит в много вестници, списания, сборници, издания, радиа с различна география и периодичност. В едни се учих, в други участвах, някои създадох, с предизвикателството на новите медии се заемам сега – с този шарен в тематично и жанрово отношение сайт, наречен на дъгата. Някои ме познават, други – не, с трети ще се срещнем за пръв път, на това място. Надявам се, с взаимно уважение.

Коя е Ирида – богинята от старогръцката митология? Тя е богинята вестителка на Хера – богиня на дъгата, която свързва небето и земята, високото и ниското, миналото и настоящето и бележи с крилете си природния кръговрат. Тя пълни златната си чаша от водите на Стикс и от реката на подземното царство носи вода на облаците, а те напояват земята с живителен дъжд. В тази приказна митология съществува хармоничен вечен ред, който не допуска нарушения нито от страна на боговете, нито от страна на хората. В него има справедливост! По-интересно е, че в тази митология човешката съдба стои в основата на цялата система от митични разкази.  Човекът е в центъра на тази митология!

Намеренията ни прочее съвпадат със символиката на Ирида, назовавана още Ирис.  Ирисът е цвете – знак на красноречието в Древния Египет. То е символ на воинския дух в Япония – изправените му листа напомнят мечове. Цветната част на човешката зеница се нарича ирис. Ирисовата диагностика разчита болести по промените в ириса на окото. Тази символика искаме да побере в себе си начинанието „Ирида Сливен“. Дали то ще успее, ще каже времето.

…Плакатна и комерческа любов към Сливен се лее от много хора. Всички партийни централи започват много да обичат Сливен по избори, да се кълнат в него, да изписват плакати с родолюбиви заклинания. Но тази любов е кратка,  фалшива, измамна… В този сайт аз искам нашата любов към родния град да е искрена и истинска.

Какво е Сливен за нас? Той е нашият град, белязан с възрожденски дух и традиции, той е роден дом, чиста обич, магическо убежище, прегърнато ласкаво от Балкана. Той е град славен, натоварен с много минало – и то гордо минало, градено от хора с достойнство. Името на Сливен е и знак за сливане: на реки, планини, хора, идеи, начинания. Символиката на препускащия Чинтулов богатир, който буди българина с тръбен зов от робския сън, Станка Пенчева събира в едно изречение: „В моят град вървят редом ножът и словото.“

В името на неговия възход и за добруването на „драгоценното ни Отечеството“, тук ревностно са се борили плеяда бунтовници, будители, поети, учители, лечители, предприемачи, дарители. Те са предците ни. Дългът на нас, които живеем тук и сега, е не просто да съхраним своя град за утре, но в това утре той да се прероди  по-хубав и просветен, по-жив и мъжествен от днес.

Този град е и мой! За него искам да разказвам сега.

Щилияна ВАСИЛЕВА