МИХАИЛ КОЛОНИ ОТ СЛИВЕН – ЕДИНСТВЕНИЯТ БЪЛГАРИН, УЧАСТВАЛ ВЪВ ФРЕНСКАТА БУРЖОАЗНА РЕВОЛЮЦИЯ 1848 ГОДИНА

За сливенското родословие и житейски перипетии на един от емблематичните варненски кметове след Освобождението Михаил Колони, просветител и патриот, подслонявал четниците на Хаджи Димитър в мушията си до Гюргево.

Автор: МИХАИЛ ТЕНЕВ

Михаил Х. Костов е роден на 27 ноември 1817 г. в стария двор на Ташо ефенди, в тясната и къса улица на централния Сливен между градския часовник и гимназията, преди повече от 200 години. Той е братовчед на известния Хаджи Михаил Завераджия, сливенски делегат до княз Ипсиланти в 1821 г. с мисия да го убеждава да се прехвърли в България и да се съедини с готовите за въстание българи. Тия двама сливенци произлизат от видна фамилия. По предание, братята Хаджи Калуд, Хаджи Васил и Хаджи Коста са потомци на преселени в Сливен кримски християни, които според едни са дошли тук през времето на императрица Катерина (1763 -1796) или по-скоро към края на XVII век, когато турците, след похода си срещу Полша и Русия, довличат в България многобройни пленници от Каменец и Украйна.

Старият Сливен. Аба пазар. Най-старата фотография на Сливен от 1879 г., на фотографа Д. Михайлидес.

Родителите на Михаил не били много богати. Баща му умира в 1833 г., а наскоро след това – и майка му Пауна. Малкият Михаил останал под грижите на баба си Султана, която по-после умряла при него в Букурещ. Но скоро щастието се усмихва на Михаил и семейството му, защото той ненадейно получава в наследство 100 000 рубли от един свой починал в Русия вуйчо. Този вуйчо бил също родом от Сливен и участвал неизвестно в коя война на русите с турците още преди Букурещкия мир (1812 г.). И за принесени от него заслуги, бил назначен управител на новите колонии в Южна Русия, основана от български бежанци през споменатите войни, за които пишат Скалковски, Клаус и т.н. Тези колонии били около Кишинев и този сливенец поканил свои съграждани да се заселят там. Някои отишли главно да насадят лозя по искане на тамошното управление, но „лозята не станали“. Дали тия сливенци са останали там или се върнали, не се знае. Въобще, за сливенски преселници в Русия преди 1830 г. ние почти нищо не знаем.

Михаил наследил презимето си Колони именно от своя вуйчо – управител на тази южноруска колония. Българите там му викали „Колония“, та този прякор се прикачил и на сестреника му Михаил.

През 1830 г., заедно с преселените си съграждаждани във Влашко, Михаил се установил в Букурещ и продължил образованието си в тамошната гръцка школа. Неговото прилежание и способности го сближават със семейството на властващия тогава румънски княз Гика, който избира Михаил за помощник-учител на децата си и ги праща под негово наставничество да следват в Атина, а след това – в Париж.

Тук Михаил Колони е бил заварен от революционното брожение в Париж по времето на крал Людовик Филип, когато, след падането на Тиеровото министерство, Гизо енергично се противопоставя на каквито и да е реформи в политическите институти на Франция. На 12 февруари 1848 г., когато правителството не позволило банкета на реформистите, Париж осъмва сред барикади и революция, довела до изгонването на кралското семейство от Франция. В този ден Михаил, тогава студент в Париж и наставник на Гиковите синове, незабелязано от тях, нарамил пушката и влязъл в редовете на въстаналите. „Тоя почтен сливенски възрожденец, казва Чолаков в надгробната реч за Михаил Колони, плът от буйната, ламтяща за свобода и сносен живот сливенска кръв, се хвърля в редовете на борците – пионерите на днешната република“…. „Той е единственият българин, взел участие в тая знаменита за цялото човечество революция„.

Девет месеца след тази дата, друг един голям сливенец – Димитър Добрович, се бие в гвардията на Гарибалди, срещу обсадителите на Рим.

Скоро след 1843 г. Михаил се връща в Букурещ и става учител на болярските семейства. Види се, още тогава е дошъл при него и по-малкия му брат Васил Колони. Михаил се оженва за сестрата на румънския богаташ от гръцки произход Чарленти, но не забравя ни родния си град, ни народните идеали. Със свои съмишленици, той съгражда една черква в Букурещ, за пребиваващите там българи, роднини сливенци и за членовете на семейството си, както се изразявал самият той. В Сливен е идвал през 1850 г., за някакви документи по гражданското си състояние и повторно около 1856 г., види се, във връзка с текущите тогава политически събития.

Истинската му политическа дейност знаем от 1866 г. нататък, от времето на свалянето на княз Куза. Иван Цанков, живеещ в Бургас стар поборник, разправял, че при свалянето на Куза видно участие е взел един сливенец, тогава градоначалник в Букурещ, който играл същата роля, каквато Радко Димитриев играл при свалянето на Батенберг. Дали тоя сливенец е бил самият Колони или съгражданина му Димитър Диамандиев, който действително е бил на висша румънска служба – не се знае. Тъй или иначе, Михаил Колони е бил един от инициаторите на първия български революционен комитет, с пръв председател Димитър Диамандиев, неизвестно кога роден в Сливен.

Михаил Колони е бил инициатор и на основаното във Влашко българско благотворително дружество, по повод отварянето на Кримската война (1853 г.) и събирането на български доброволци.

През 1867 г. той взел живо участие в изпращането на младежи в Белград, за втория български легион. Предвид готвената война на княз Михаил Обренович през 1868 г. срещу турците, руските и сръбски представители, в Букурещ барон Офенберг и Магазинович  внушили на тамошния българския комитет идеята да свика представители от по-събудените български градове на съвет в Букурещ, за да се обмисли сдружаването на сърби и българи за обща акция срещу Турция. Между представените градове били Галац, Одеса, Петербург, Браила, Исмаил, Търново и Сливен. Сливенци упълномощили за свой представител Михаил Колони. След ред съвещания,  в Букурещ се избрала една тричленна комисия, която да води преговорите по сключването на съюз между сърби и българи. В комисията е влизал и Колони. Проектирало се Сърбия и България да образуват едно съединено братство с име „югославянско царство“ (член 1-ви), глава на което ще бъде сръбският княз (член 3-ти). За привеждане в изпълнение на тоя проект  се съставя седмочленно настоятелство, а за делегати до сръбското правителство се избират Шопов и Колони. Те заминават за Белград и се представят най-първо на министъра на външните работи Гарашанин и след това – на самия княз. Приемът бил ласкав и сам Гарашанин, в писмо до букурещките българи, изявил горещо желание, щото: „да би се и од србске стране исте благодетелне цели, заеднички подпомагале.“ Убийството на княз Михаил и понататъшните събития в Сърбия развалили начертания план.

Михаил Колони гостолюбиво приел в мушията си четниците на Хаджи Димитър на път за Бузлуджа. Тая мушия била близо до Гюргево и е позната с името Петрушан. Още преди това, Хаджидимитровите другари се навъртали уж като работници в същата мушия, докато дойде време да се прехвърлят през Дунава. За тия услуги на българското дело, Михаил Колони е бил преследван от румънското правителство и даже бил задържан в затвора, откъдето се избавя с големи парични гаранции.

Дори семейните нещастия не убиват духа и енергията на Колони. Идеалът му да види отечеството си свободно се реализира и още в началото на 1878 г. той продава имотите си в Румъния и се запътва за България с 20 000 лири капитал. Първата му задача била да види родния си град Сливен, където пристига. И даже избрал тук място, за да построи „огнена воденица“, но във Варна го посъветвали да я направи на Девненското езеро и той се установява във Варна (1879 г.). Там става един от първите български кметове – между 1881 и 1890 г., в качеството на какъвто и умира, пак във Варна. На него се дължи уреждането и побългаряването на тоя погагаузен и погърчен край. Първите тук първоначални училища, забавачници, градска болница, съборна черква и т.н. – всичко това, казва неговия панегерик Чолаков, е дело на Михаил Колони – „негови неизбледни паметници“. Бил е освен това и инициатор за първото българско параходно дружество. „Неговият нравствен портрет е заключвал в себе си високи качества на гражданин и човек“, добавя Чолаков. По натура бил добродушен и благ и нерядко наричал себе си с присмех „аристократ с демократичен мозък“.

В Сливен за последен път дошъл по време на смутовете по случай идването в града на румелийския финансов директор Шмид. Колони, като високоинтелигентен мъж, а при това и сливенец, бил помолен от тукашния губернатор Иван Иванов да посъветва сливенци да не се вълнуват, което впрочем вълнение е било цяла революция. Колони се опитал, но тълпата го взела за чужденец или както се изразявали те – „шваба“, и го посрещат с най-неприлични думи. Колони останал огорчен и след това повече не идвал в Сливен.

Гробът на Михаил Колони, погребан във Варна на 11.01.1893 г.

Умрял на 10 януари 1893 г., погребан тържествено в черковния двор, където варненци му издигат паметник.

Михаил ТЕНЕВ,

първа публикация във в. „Сливен“, бр.10, 23.09.2007 г.