РЕПЕТИЦИЯТА НА СЛАВИ ШКАРОВ И НЕГОВАТА СЛИВЕНСКА ТЕАТРАЛНА ДРУЖИНА ОСТАВА В СЛИВЕН

• Изложба живопис на художника сценограф Нейко Нейков, с живописните серии „Репетиция“ и „Гора“ бе открита в Узуновата къща на 18 септември, остава отворена за посетители до 18 октомври

16 картини от своята живописна серия „Репетиция“ художникът Нейков Нейков дари на Сливенската художествена галерия, в памет на големия български режисьор Слави Шкаров и артистите от Сливенския драматичен театър, с които той е работил в периода 1983-1988 година.

Серията „Репетиция“ е част от живописната изложба на известния сценограф, който има зад гърба си над 150 сценографски проекта по българските театрални сцени, както и 15 самостоятелни художествени изложби.

В изложбата живопис на Нейко Нейков, която бе открита вчера в Узуновата къща, в рамките на тазгодишния Есенен театрален салон, освен картините от серията „Репетиция“, са представени картини от неговата живописна серия „Гора“ и други творби на художника от пребиваването му в Силистра, Созопол и Сливен.

На откриването на изложбата присъстваха артисти, художници, театрални дейци, граждани. 

Изложбата откри директорката на Художествената галерия Маргарита Пенева. Кураторът на изложбата доц. д-р Весела  Статкова говори за цялостното творчество на художника и неговите творчески инвенции в годините.

За творческата връзка на тандема Слави-Шкаров-Нейко Нейков-Михаил Шишков, както за претворените в серията „Репетиция“ театрални образи от сливенската сцена говори журналистката Щилияна Василева.

Нейното слово може да озаглавим така:

В КАРТИНИТЕ НА НЕЙКО НЕЙКОВ – АЛХИМИКЪТ НА БЪЛГАСКИЯ ТЕАТЪР СЛАВИ ШКАРОВ И ТЕЗИ, КОИТО ВЪРВЯХА С НЕГО

Тези картини на художника Нейко Нейков носят една особена атмосфера – атмосферата на театралното тайнство. Изглеждат като паноптикум на една отминала театрална епоха, но не са замръзнали музейни експонати, защото носят спомена за незабравими образи от сливенската театрална сцена.

Като гледам картините от серията „Репетиция“ на Нейко Нейков, не само че се връщам назад във времето – златното време на Слави Шкаров и „неговите“ сливенски актьори. Казвам неслучайно „неговите“, защото той беше завладял сърцата им и те го боготворяха, чакаха го трепетно да пристигне за нов спектакъл, за нови репетиции. Зная дори, че в определени моменти са го посрещали на ж.п. гарата в Сливен с духовата музика.

Слави Шкаров, който днес е театрална легенда, беше щатен режисьор в Русенския театър, но правеше най-хубавите си спектакли в Сливенския театър. Защото  тук намираше благодатно поле за работа, когато театрални директори бяха Пламен Марков, Елена Цикова и Борислав Чакринов. И още повече, защото тук режисьорските му идеи намираха благоприятна почва и невероятен творчески отзвук у артистите от сливенската трупа.

Слави Шкаров, Нейко Нейков, Михаил Шишков работеха винаги заедно като тандем: режисьор, сценограф и театрален композитор. Наричаха се неслучайно „светата троица“.

Общуваха помежду си на един „кодов“ език, който само те си разбираха. Обаче постепенно, този език стана език и на артистите – участници в неговите спектакли. А тези негови спектакли бяха незабравими – „Мата Хари“, „Праг“, „Ревизор“, „Молиер или Съзаклятието на лицемерите“.  Виждаме в тези картини запаметени лицата на светата троица – Слави, Нейко и Мишо Шишков, както и лицата на любими сливенски актьори, които навярно публиката още помни.

По-голямата част от картините от серията „Репетиция“, която виждаме, са създадени по наброските на Нейко Нейков от репетиции на гоголевия „Ревизор“. Тези наброски той превръща в картини, нарисувани в памет на незабравимия Слави Шкаров и неговите артисти, част от които вече са се преселили при него, в небесния му театър.

Виждаме Слави на режисьорската маса, в съзаклятие с Нейко Нейков и част от трупата, виждаме сцени от „Ревизор“ с Тодор Близнаков – Ляпкин-Тяпкин, Борислав Стоилов – Градоначалника, Валери Малчев – Хлестаков, Николай Костадинов и Ивайло Фунев – Бобчински и Добчински, Валентин Танев като слугата Осип, Никола Додов, който играеше дъщерята на градоначалника Маря Антоновна. Попитах в едно интервю Слави Шкаров защо в тази женска роля е разпределен мъж и още помня какво ми каза на неговия Езоповски език: „Защото по време на война се сменя и генетичния код!“

А срещу Слави Шкаров официозната театрална критика действително водеше война, опитваше се да го омаловажи, да го набута в ъгъла, да не признае неговата театрална естетика, неговите силни, еретически според нея спектакли, които „работническата класа не разбира“ – цитирам мастит театрален критик. Трябваше Слави да си отиде от този свят, за да получи най-сетне ПОСМЪРТНО наградата за режисура на Съюза на артистите за сезона 1987/88 година, след постановките на „Ревизор“ и „Молиер или Съзаклятието на лицемерите“.

В галерията от актьорски образи, виждаме и герои от други постановки на Слави: Ивайло Христов в ролята на Буслай от пиесата „Праг“ на Ал. Дударев,

Анелия Шишкова и  Валери Главчовски в „Молиер или Съзаклятието на лицемерите“ на Булгаков, в ролите на Мадлен Бежар и Лагранж.

А в силуетите на трите жени в сцената на Бръснарките от „Ревизор“ можем да разгадем актрисите Лидия Гяурова, Елена Страшимирова, Мария Николова и помощник-режисьорката Павлина Маслинкова, защото те са участнички в постановката „Ревизор“ на Сливенския театър.

За да затворим представянето на този паноптикум на театралните хора от времето на Слави Шкаров, искам да отдадем дължимото на направеното от художника сценограф Нейко Нейков в памет на Слави и неговата сливенска театрална дружина, която написа незабравими страници в летописа на сливенския театър. Така и със средствата на изобразителното изкуство ще бъде запазена за поколенията тази прелюбопитна сливенска театрална история, изобразена и увековечена в картините на Нейко Нейков.

Затова и неговата изложба стана част от афиша на поредния Есенен театрален салон в Сливен, организиран от Сливенския драматичен театър, който пази и продължава най-добрите театрални традиции в града под Сините камъни.

Дарението, направено от художника-сценограф Нейко Нейков, ще съхранява Сливенската художествена галерия, която ще прибави и тях към своя изключително богат фонд.

Кураторът на изложбата доц. д-р Весела Статкова е изготвила специален каталог към колекцията „Репетиция“, в който можем  да прочетем повече за автора Нейко Нейков, оставил зад гърба си над 150 сценографски решения, работил като сценограф в почти всички български театри, оставил ярка следа в Русе, Сливен, Силистра, в Сатиричния театър, където е бил доста години, който има 15 самостоятелни изложби, последната на „Шипка“ 6, посветена на 80-тата му годишнина, с награди за сценография на Съюза на артистите през 1979 и 1984, с „Аскеер“ за сценография през 2003-та година и много други отличия.

В днешната изложба, Нейко Нейков представя и други свои живописни творби – от Силистра, където започва творческия си път, от Созополското море, което обича, както и живописната си серия „Гора“ – с различните й въображаеми визии.

В една-две от тях разпознаваме и сливенският Стар бряст, с птичките, които пеят в клоните му, което е едно намигане към града, на чиято театрална сцена, заедно със Слави Шкаров и Михаил Шишков, оставиха своя незабравима следа.

Да благодарим на Нейко Нейков за театралните разкази, вплетени в неговите картини и за дарителския жест, който прави – 16 картини от серията „Репетиция“ да останат на сливенска земя!

Тази изложба стана факт благодарение на доц. Весела Статкова и на сътрудничеството на доц. Красимир Добрев, на директорката на Художествената галерия Маргарита Пенева и директорката на Драматичния театър Радост Костова. Разгледайте я и си спомнете за някои от славните страници в историята на Сливенския театър! Хората, които ги написаха, заслужават това.

Щилияна ВАСИЛЕВА

Снмки от откриването на изложбата – Антон Дечев

Снимки от серията „Репетиция“ – от каталога към колекцията на доц. д-р Весела Статкова