В ПАМЕТ НА ЛЕО – КОПЧЕ ЗА СЪН, С ШАПКА ОТ КАПКА

В дъждовния предиобед на 24 ноември артистите от сливенския куклен театър играха представление в памет на своя колега Кателей Кателиев. Един спектакъл благотворителен, но всъщност – възпоменателен, защото се състоява нарочно 40 дни след като актьорът, наричан от малки и големи Чичо Лео, напусна този свят. „Копче за сън“ на режисьора Злати Златев не беше последния спектакъл на Лео, но със сигурност беше неговата лебедова песен – за ролята на Дядото в пиесата на Валери Петров той взе последната си национална награда за актьорско майсторство…

Кателей Кателиев в ролята на Дядото, в постановката на Злати Златев „Копче за сън“ по Валери Петров.

Представлението в памет на Кателей Кателиев – поклон пред колегата и актьора, беше възнаградено с много аплодисменти както от детската публика, която не познава Лео, но хареса Оги и дядовите му приказки, така и от съпътстващите ги мами, баби и дядовци, които си спомниха за Чичо Лео и многобройните му театрални образи в тази обител.

В памет на Лео играха актьори от различни поколения, с топла човешка почит към него, на фона на някак естествено появилата се навън дъждовна тъга. Зрялата и развълнувана от повода Мария Райчева – прекрасна в ролята на Оги и до нея – врялата и кипяла в театралната работа Таня Русева, и двете дългогодишни партньорки на Кателей на куклената сцена. В старата роля на Дядото изгря нова, светла и докосваща, талантлива интерпретация на актьора Любомир Желев. Все още младият му колега Атанас Махнев и съвсем младата актриса Никол Големанова – вдъхновени, пластични и съсредоточени в желанието си да поднесат на публиката в този ден и час най-доброто. И го направиха. След дядовите приказки за риби и котки – „със странна трета приказка – за обичта“. И с широката усмивка на Лео на поклона.

С усмивката на Лео затваряме вратата на тъгата. За да отворим място на спомена за него и неговия живот в театъра – заслужено, макар и кратко.

След кратък театрален стаж в куклените театри на Шумен и Варна, Кателей Кателиев пристига в Сливен, като гост в представление на режисьора Злати Златев, но съдбата решава гостуването му в Сливен да се окаже с над 40-годишна продължителност, иначе казано – за цял живот. За 40 години в сливенския куклен театър, Лео играе в близо 60 постановки, като ролите му въобще не се наемам да броя, защото по правило в един куклен спектакъл актьорът играе по няколко роли.

Първата си национална награда за актьорско майсторство той получава през 1983 г., за ролята си в спектакъла „Палечко“ на Злати Златев, на Четвъртия национален преглед на куклените театри. Последната е 30 години по-късно, през 2013 г., когато, на Деветия зимен фестивал на изкуствата „Сцена, палитра и слово“ в Пловдив, получава награда за актьорско майсторство за ролята на Дядото в чудесния спектакъл „Копче за сън“ на Злати Златев. Впрочем, спектакълът на Злати Златев се играе вече 15 години на сцената на сливенския куклен театър.

Ако говорим за режисьорите, с които е работил и от които се е учил Кателей Кателиев, първото име ще е на Злати Златев. Следват имената на Лидия Александрова, Елза Лалева, Славчо Маленов, Кирякис Аргиропулос, Яна Цанкова, Джанан Каба, Елжбета Цонева, Росица Миновска,  Красимир Дограмаджиев, Биянка Бенковска, Дарин Петков, както и Теодора Попова от по-младото поколение куклени режисьори.

Първият му спектакъл в Сливен е със Злати Златев и се нарича „Златка златното момиче“, заглавие от сезон 1977/78 година. Вторият – „Аз съм пиленце, ти си пиленце“ на режисьорката Лидия Александрова.

Много вода е изтекла оттогава. Без претенции за изчерпателност, в морето от заглавия ще откроя някои, за които си спомням или съм чувала добри думи от неговата уста.

На Злати Златев – „Тайнственият хипопотам“, „Когато цъфне маргаритката“ „Наказаният пакостник“, „Палечко“, „Ура за Лудвиг XIV и Тутта Карлсон“, „Жълтурчо“, „Кучето, което не знаеше да лае“ по Джани Родари и разбира се „Копче за сън“ по Валери Петров.

На Лидия Александрова – „Къде отиваш, конче?“, „Измислици-премислици“ от Доналд Бисет, „Малката Баба Яга“.

На Елза Лалева – „Хей, Яцичек“, „Искам да бъда голям“, „Палечка“, „Храбро конче“.

На Елжбета Цонева – „Приказка за щастието“. На Славчо Маленов – „Малката фея“. На Кирякис Аргиропулос – „Кой се сърди“. На Яна Цанкова – „Жуау в света на невзможното“. На режисьора Джанан Каба – „Билбо Бегинс“ от Дж. Толкин. И още: „Момче и вятър“ на Димитър Павлов, „Пепеляшка“ на Биянка Бенковска, „Котаракът в чизми“ и „Трите прасенца“ на Теодора Попова. Да побереш в кратък текст заглавията от цял един актьорски живот е мисия невъзможна.

А Лео не беше само актьор. Той е автор на текста и режисьор на цели 10 заглавия от афиша на кукления театър в Сливен. Спектаклите, в които участва и като актьор, са повече по празнични поводи – с тях театърът обикаля детските градини и читалищните сцени в Сливен и страната. От 1982 до 2012 г. К. Кателиев пише и поставя „Приказка за приказките“, „Приказки в цирка“, „Щуротия олелия“, „Коледари Сурвакари“, „Мартенска приказка“, „Пролетна въртележка“, „Палячи разказвачи“, „Смехотека“, „Весели небивалици“, „Защо се сърди Баба Марта“. Впрочем, Лео – човек с аналитичен театрален ум и изграден вкус, стана автор на много очерци и репортажи в местни вестници и радиа, за интересни театрални личности и събития.

Гласът на Лео се разпознаваше във въздуха на всички градски пърформанси и концерти на открито, по улици, площади и летни къпални – с много любов към децата, той правеше празниците им незабравими. Не бягаше и от досадния ангажимент да навестява малките палавници като Дядо Коледа, да раздава неуморно на стотици деца дълго чаканите подаръци, да говори и да се шегува с тях, да ги радва.

Кателей Кателиев беше едно от лицата на кукления театър в Сливен. Един от авторитетите му. По-младите му колеги бяха заели от малчуганите обръщението „чичо Лео“ и често се обръщаха към него така, като в закачката им безусловно имаше знак на уважение. Домът му беше широко отворен за тях, те се вслушваха в думите му, търсеха одобрението, съвета му, почитаха го и искрено го обичаха. Лео беше човек четящ и знаещ не само в областта, в която работи, той винаги имаше определено мнение, което отстояваше понякога твърде пламенно, но разговорите с него бяха интересни.

Беше интелектуалец, но не единак, беше бохем, но не безгрижен бонвиван. Лео беше не просто човек на творческия труд и разказвач на детски истории, а истински боец – той неуморно отстояваше каузата на една висока театрална естетика и вкус, водеше решителна битка за творческа почтеност, справедливост и професионална честност – и чест.

Обичаше да се смее, да се шегува. Помня как чете и обсъжда с приятели „най-скандалната книга, написана някога на български език“, на Иван Методиев. Нава поезия… Разгръщайки я отново днес, открих в нея толкова поетични образи от приказките, които говорят поучително и мъдро на вече порасналите деца. Ето ги – птиците:

„… Мълчи!

Не казвай на врабеца, че лети!

Ще падне!“

Ето ги още – в хайку стиха, в който е безобразно да се слага удивителна! – жабчето, щуреца, коса:

„…Жабче подскача

В хладната утрин

Подир дъха си.“

„…Щурец –

до глезени в мъглицата нагазил.“

„…Кос под дъждеца,

кални крачета,

шапка от капка.“

И предупреждението на финала:

„…Не докосвай пространствата между думите,

за да има къде

да се движат звездите.“

Обещах му тогава – няма да ги докосвам. Но усетих в тишината, че този ден на почит към Кателей, със спектакъла на колегите му в негова памет, с посетителите му, сред които и артисти от други театри, тези 60 кратки театрални минути бяха наистина като пееща за него под дъжда птичка – с шапка от капка. Или много ми се искаше да е така.

Щилияна ВАСИЛЕВА

Почит за Лео на поклона. Артистите от Сливенския куклен театър играха на 24 ноември 2019 г. , в памет на своя колега Кателей Кателиев ,“Копче за сън“ по Валери Петров.