- Как се подиграват с нас по морето – нова схема за ресторантьорска измама. Къде са контролните органи?
Лаврак за 116 лева яли ли сте? Ако не сте – чакат ви в ресторант „Вятърна мелница“ в Созопол!
На 20 юни вечерта Лавракът – хищна морска риба, оправда вида си. Показа ни зъбите си във Вятърната мелница на Созопол. В ресторантската сметка, маркиран кой знае защо като 9 /девет!/риби цели, цената му бе 116 лв. 10 ст.! Гарнитурата от гриловани зеленчуци и печени картофи – маркирана отделно.
Резервирахме маса в известното заведение заради прекрасната морска панорама. Радвахме се на вълните, на светлините, на фара на острова отсреща. Правихме снимки. Радостта ни потъна в морето, когато на финала ни удариха със 116-килограмовия чук по главата, въпреки че мелницата не е тепавица. Все пак, оцеляхме!
Какъв беше бекграундът на зашеметяващия финал? Бекграундът е важен почти толкова, колкото видът на храната, която ядохме.
Как и защо ни нарочиха за лапнишарани не ми е ясно. Любезният сервитьор на средна възраст разбра, че ще ядем риба. Колебаехме се с брат ми каква. Аз предпочитах рибата да е филетирана. И докато моят показалец сочеше лаврака от 500 грама за 36 лева в менюто, той ни предложи услугите си на кулинарен гид и ни препоръча, по-скоро каза, че може да ни приготви пресен лаврак от витрината, достатъчен за двама. Щял да го обезкости пред нас. Трябвало обаче да му кажем по-бързо искаме ли, защото рибата се печала доста време – 40-50 минути. Въобще не уточни цената му, което ни остави с впечатлението, че е тази, записана в менюто…
Screenshot
При това, предната вечер ядохме лаврак за 26 лева порцията с гарнитура в не по-малко приятното семейно заведение „Старият Созопол“, с гледка към пристанището. Разлика във вкуса нямаше, потресаващото различие бе в цената.
На излизане не се сдържах и потърсих управителя. Попитах го какъв е този златен лаврак за 116 лева. Сервитьорът се скри. Управителят предположи, че сигурно сме яли див лаврак, пък той бил деликатесен. Но за „див лаврак“ сервитьорът не отвори дума. Камо ли за деликатесен. Само за пресен. Значи ли това, че всички, които не искат пресен, ядат престояла риба?…
Известно ми е, че в не един и два ресторанта, за разни подозрителни деликатеси, слагат цени за 100 грама, ако я видиш – добре, ако не е за твоя сметка. Което не зная защо контролните органи пропускат да забележат! Но в менюто на „Вятърната мелница“ такава цена за въпросната риба нямаше. И ако дори не е вписана в менюто /а трябва!/, сервитьорът е длъжен да ни осведоми за тази „дребна подробност“, което не се случи. Обратното беше чиста измама. Капан за наивници.
Както се казва – пито-платено! Урок по пътя на познанието за потайностите на морската кухня! Остава огорчението. За да не го изпитате и вие, стойте далеч от това място! Нищо, че е красиво, нищо, че ви посреща любезен персонал в народни носии! Вие не знаете какво ще ви „сготвят“. Не бъдете лапнишарани! Отваряйте си очите и ушите на четири! Не вярвайте на лъстиви сервитьори! Защото в синонимния речник лапнишаран означава още хапльо, наивник, будала, ахмак, глупак, абдал, серсем, малоумен. Обидно, нали?
Мъчи ме още един въпрос епичен: това самоинициатива на сервитьора ли е или организирана практика на заведението? Уговорен ритуален лов на лапнишарани?
Въпреки неприятното впечатление от лаврашката история, аз няма да се разсърдя на Созопол. Созопол не е виновен. Созопол не е отговорен за подобни извращения. Хората от този вид трябва да искат прошка от Созопол, за очерняне на доброто му име.
И ако някой тръгне да ме убеждава, че не е луд който изяжда зелника, а който му го дава, от името на измамения даващ, ще кажа: Я виж в очите ми – корабчета плуват ли? Най-много – смътно видение на диви лавраци…
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
