„СВОБОДНИ ЕЛЕКТРОНИ“ – МЛАДЕЖКИ ФОРУМ ТЕАТЪР ЗА ДИАЛОГ ПО НАБОЛЕЛИ ТЕМИ

• Габриел Пърев, студент по право: „Хайде да свалим розовите очила, да сме по-бдителни и съпричастни, да си помагаме. Ако не си помагаме, ще се изгубим…“

Един късен следобед, в малкия салон на Военния клуб в Сливен се завъртяха две представления на едно странно заглавие – „Алисия в страната на веществата“. И двата спектакъла на създадения преди малко повече от година форум театър „Свободни електрони“ се радваха на вниманието на преобладаващо младежка публика. С нея връстниците й от сцената споделиха един тревожен проблем на нашето време – наркотиците и опасността лекомислено да затънеш в техните слепи улици. Младите артисти са средношколци, предимно от горните класове на Хуманитарната гимназия и не само. Техен ръководител и съ-участник в представленията е 24-годишният Габриел Пърев.

Когато попаднеш на такова представление, си задаваш доста въпроси: Театър ли е наистина това? Пърформанс ли? Хепънинг ли, който търси провокация и въвличане на публиката в художествения процес? Или е импровизационен театър без предварително написан текст, с играещи помежду си актьори, които се режисират сами и едновременно измислят сюжета? Или пък е социален форум, който говори по злободневни теми?

Всъщност, то е от всичко по малко и има конкретно название – Форум театър. Форум театърът се развива в две части: в първата артистите разказват неразрешима на пръв поглед история, а във втората публиката дава предложения за позитивно решаване на проблема. Това видяхме на представянето на „Алисия в страната на веществата“. Забравете, че представлението има нещо общо с приказката. Нито пък Алисия има общо с Алиса и с приключенията й в страната на чудесата и в огледалния свят. Алисия е обикновено младо момиче, което лекомислено попада в страната на … веществата. Там започва нейната драма, изходът от която е неясен и печален.

Младите „Свободни електрони“ разказват истории, които ги вълнуват. Представлението си изграждат с участието на публиката, която може да доизмисли и да предложи промяна на сценария. Активното участие на младежи от публиката ме изпълни с подозрението, че това са предварително подготвени хора. Това съмнение ръководителят на трупата Габриел Пърев разсея категорично: „Всичко става естествено. Който иска може да се включи, който не иска – не. Не сме подготвяли публика никога, това би убило идеята. И хората, които идват да ни гледат, ще го усетят.“

Как се прави форум театър, разказват част от идеолозите, създателите и организаторите на групата, която провежда своите срещи в ремонтирания приземен етаж на Детския комплекс в Сливен. Какво ги мотивира да участват в този форум театър? – „Това е различно от театъра. – казва Ванеса Иванова, която играе Алиса в представлението. – Основната ни цел е да помагаме на себе си и на всички останали млади хора.“ Приятелката й от сцената Божидара, която, търсейки забава, попада в лоша среда, под влиянието на наркотици, е нейната съученичка от Хуманитарната гимназия Александра Тенева. „Мотивират ме отзивите на хората. – казва тя. – Някои приятели гледат представлението по два пъти, а след това ни чакат и ни задават въпроси за персонажите, дали има начин сюжетът да се развие в друга посока, споделят, че не могат да спят вечер, защото още го мислят. Хората осмислят това, което им казваме, като нещо сериозно.“ Младите хора смятат, че техният театър е вид социална платформа за диалог по наболели теми. Мартин Димитров, в ролята на охраната на наркобоса – Киро Кангото, потвърждава: „Търсим мнението на публиката, дали са усетили тази пиеса, дали смятат историята за истинска, дали им е повлияла. Търсим и изход от проблема, за да постигнем положителен ефект.“ “Не точно изход, – поправя го Александра. – по-скоро – превенция на проблема, който представяме. Повечето пъти краят е фатален, а да покажеш на младите хора какво може да им се случи, влияе превантивно. За мен форум театърът е една репетиция за живота. Това е една от основните ни цели. Ако не знаеш как да реагираш, можеш да затънеш в тежки зависимости, за които после ще съжаляваш.“

Разчитат на импровизацията в представленията. Извън сцената – обратно, на изключителен ред в организацията. Мартин, който иска да стане артист и играе и в читалищния детски театър на Ивайло Гандев в читалище „Зора“, ръководи упражненията по правоговор на артистите. Той ще кандидатства в НАТФИЗ, Ванеса от трупата на Николина Велчева няма да учи театър, също и Александра, която е член на вокалната група „Монолог“ на Хуманитарната гимназия. Едната иска да стане логопед, другата – психолог, но всички твърдят, че Форум театъра няма да изоставят.

„Роден в Сливен, израснал в Сливен, обичам Сливен, ще се върна в Сливен.“ – Така започна представянето си Габриел Пърев или Габи, както го наричат всички. В момента работи и учи в София право. През есента завършва семестриално и му предстоят държавни изпити. Той е един от основателите на трупата, заедно с още 10 души. Разликата му с 18-19-годишните абитуриенти не е голяма. Има общ език с тях и обича  следната метафора: „Аз съм падуан джедай, а те са моите ученици джедаи. Не се поставям много над тях. По джедайската йерархия, трябват ми още 4-5 години, за да стана рицар джедай.“ – Тази фантастична метафора за него е истинска и ето защо: “Това е  растеж чрез болката и страданието. Човек преминава през много изпитания, въздържания, болка, страдания, за да стигне следващото ниво. Затова в самото представление сваляме розовите очила на хората. И казваме: Хайде да сме по-бдителни и съпричастни, да си помагаме един на друг. Ако не си помагаме, ще се изгубим…“

Габриел преминава обучение по форум театър за първи път през 2021 година. В началото на всяко представление разказва, че форум театърът е ново изкуство, създадено през 60-те години на 20 век в Бразилия, което постепенно стига до нас, а в България го популяризира Сдружението „Театър Цвете“. Габриел участва в техен лагер, а после води на такъв лагер част от хората, които сега представляват Свободните електрони. Създават своя трупа и правят първото си самостоятелно представление. За името на трупата, на балотаж се явили две предложения: „Свободни електрони“ и „Симбиоза“. С един глас повече спечелили Свободните електрони. Името на трупата носи послание за свобода, но Габи уточнява: „Ние сме свободни да правим каквото искаме, но винаги с мисъл за доброто.“

След репетициите в мазета на приятели и под открито небе, или в кабинети на Хуманитарната гимназия в почивните дни, приютява ги Детският комплекс в Сливен с  директор Христо Котов. С финансиране от Детския комплекс и дарение от Недко Недев от Ротари клуб, правят ремонт на помещението и се сдобиват с репетиционна.

Възрастта на участниците в трупата е от 15 до 19 години. Те са от три училища: най-вече от Хуманитарната гимназия, но още от Езиковата гимназия и Професионалната гимназия по икономика. Създателите на трупата са 11, но за година и няколко месеца до днес тя се увеличила двойно и сега се състои от 21 души. Всички правят всичко: избират темата, пишат сценария и играят на сцената, влизат в ролята на озвучители и осветители. Миналата година направили три самостоятелни премиери – „Прецаканото електронно общество“, „Пепел от навици“, „Пинч“. Шест-седем пъти ги играли пред публика за една година. Играли ги в сливенски училища и в училището в Твърдица, на фона на одобрението на голяма част от средношколците. Не крият, че има младежи, които ги гледат с насмешка, но в крайна сметка, както казва Габи, „не можеш да спасиш всички“. Иначе, спасение дебне отвсякъде, само трябва да поискаш да го видиш, да можеш да го видиш и да направиш първата крачка.“

За Габриел мисията на Трупата се развива в два важни етапа, ето кои:

– В първия етап имаме едни младежи, които доброволно се събират, за да правят нещо смислено, да оползотворяват времето си по положителен начин. Тези младежи успяват да се обединят около една кауза, образуват общност, която иска да върши добро за другите. Всеки млад човек носи доброто у себе си. Ние им даваме шанс да го разгърнат. Вторият етап от развитието на нашата трупа е извън нея – онова, което постигаме чрез представленията. В тях залагаме истински проблеми: истории, които се случват, истории, които могат да се случат, истории с младите хора, за които слушаме за съжаление по новините – побои, насилие, тормоз над връстници, употреба на наркотични вещества. Показвайки тези истории и влизайки в диалог с публиката, ние може да не намерим решение, но показваме различни начини, по които можеш да противодействаш, за да избегнеш фатален край. Ние осигуряваме една безопасна среда, в която млади хора, пък и всеки от публиката, който иска, може да излезе на сцената и без страх да отиграе реална житейска ситуация. По този начин младите хора се сдобиват с един арсенал от адекватни реакции и решения, които могат да използват в реалния живот, ако попаднат в сложна ситуация. Някои сигурно са се припознали в историите, които показваме. Видели са, че има и други като тях и може би ще потърсят помощ.

Следваща тема, която ще превърнат в представление на форум театъра е любопитна.  Младите театрални ентусиасти подготвят поредното представление със заглавие „Любовчията“. За да има изненада, останалото е тайна.

Щилияна ВАСИЛЕВА