- Послание за Световния ден на театъра’ 2025 от Теодорос ТЕРЗОПУЛОС, Гърция: Днес, на Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичният бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето
27 март – денят, в който се отбелязва Световният ден на театъра, е празникът на сливенските театрали от Драматичен театър „Стефан Киров“ . През изминалата театрална година те бяха едни от отличниците на Министерството на културата. Да им пожелаем здраве и вдъхновение по трудния път на сценичното изкуство!
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г., по инициатива на Международния театрален институт към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).
Датата е 27 март, защото на този ден се открива сезона на Театъра на нациите. От 63 години насам, този ден се отбелязва всяка година на тази дата, с разнообразни инициативи и представления на регионално, национално и международно ниво.
Театърът е едно от най-древните изкуства, разпространено е във всички култури на света и има своя универсален език. Приема се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до трима актьори и те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпаниатор и коментатор на действието.
Всяка година, на този ден, един от начините на отбелязване на празника е изтъкнат артист да отправи своето годишно послание, в което споделя своите възгледи за театъра и неговата духовна мисия. За първи път през 1962 г. това прави Жан Кокто (френски поет, писател, дизайнер, художник, скулптор и режисьор).
Посланието на Световния ден на театъра обикновено се превежда на над 50 езика, разпространява се по медиите и се чете преди постановка.
В 2025 година своите думи към световната културна общност отправя гръцкият режисьор, авторитетно име в Европа, Теодорос Терзопулос. През 1985 година той основава в Атина театър „Атис“ и организира в Делфи фестивал, посветен на античността. През 1990 година създава и по-късно оглавява международния институт на Средиземноморските театри. Много от постановките му са отличени с престижни международни награди. Текстът на посланието е публикуван в сайта на Съюза на артистите в България.
Послание за Световния ден на театъра’ 2025 от Теодорос ТЕРЗОПУЛОС, Гърция

Теодорос Терзопулос, театрален режисьор, преподавател, автор, основател и артистичен директор на Attis Theatre Company, вдъхновител на Театралните Олимпийски игри и председател на Международния комитет на Театралните Олимпийски игри
“Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща? В свят на обедняващи граждани, затворени в килиите на виртуална реалност, вкоренени в задушаващото си уединение. В свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарна система на контрол и репресии в целия спектър на обществения живот.
Загрижен ли е театърът за унищожаването на екологичното равновесие, глобалното затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремните метеорологични явления? Може ли театърът да стане неделима, но и активна част от екосистемата? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.
Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в ХХI век, където гражданинът е манипулиран от политически и икономически интереси, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където социалните медии, колкото и да го улесняват, са страхотното алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасна дистанция от Другия? Всеобхватното чувство на страх от Другия, Различния, Непознатия доминира в нашите мисли и действия.
Може ли театърът да функционира като работилница за съвместно съществуване на различията, без да се отчита кървящата травма?
Кървящата травма ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „Митът е агрегат, машина, към която винаги могат да се свързват нови и различни машини. Той транспортира енергията, докато нарастващата скорост взриви културното поле” и бих добавил, полето на варварството.
Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху социалната травма и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?
Въпроси, които не позволяват категорични отговори, защото театърът съществува и устоява, благодарение на въпроси без отговор.
Въпроси, предизвикани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния театър и продължавайки мълчаливото си бежанско пътуване през пейзажи на война, днес, в Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичният бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето. Дионис – дете на две раждания, и от Зевс, и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, гневен и мил, божествен и животински, на границата между лудостта и разума, реда и хаоса, акробат на границата между живота и смъртта. Дионис поставя фундаментален онтологичен въпрос „за какво става дума? “ – въпрос, който тласка твореца към все по-задълбочено изследване на корена на мита и множеството измерения на човешката енигма.
Имаме нужда от нови наративи, насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие.”
Теодорос Терзопулос
Превод от оригиналния гръцки: Yiola Klitou / Кипърски център на I.T.I.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















