КАЛИГРАФИЯТА КАТО ИГРА НА ПИСАНЕ

• Необичайна демонстрация на художничката Маргарита Дончева в Узуновата къща – един творчески поглед върху красотата и символиката на буквите  

Калиграфската акция в Узуновата къща на Маргарита Дончева бе един забавен елемент от нейната изложба „Калиграфия и още нещо“. И то определено важен елемент, защото е част от необходимия на художничката творчески разговор с публиката.

Изложбата на Маргарита Дончева „Калиграфия и малко повече“ съдържа както последните й изящни калиграфски творби, така и създадените от нея през годините  графични знаци и плакати – социални и най-вече театрални, много от които украсяват улиците на Сливен.

И докато нейната самостоятелна изложба се отличава със своята изтънченост и неоспорим професионализъм, калиграфската акция като част от нея е плод на желанието на художничката да демонстрира пред публика магията на калиграфското изкуство, свързано с Глаголицата. Защото, както твърди тя, „Това древно славянско писмо носи в себе си историята и духовността на нашия народ и предлага уникален поглед върху красотата и символиката на буквите.“ Чрез творческото съприкосновение с българските азбуки – кирилица и глаголица, на 21 март, в продължение на два часа, художничката представи нагледно процеса на „еволюцията на буквата и нейното естетическо развитие като самостоятелно произведение на изкуството“.

Калиграфската акция, поставила ударението върху играта, беше необичайно интересна за възрастните, както професионалисти, така и почитатели на изкуството. Но още по-голямо преживяване беше тя за посетилите я любопитни деца от сливенското начално училище „Васил Левски“. Да се забавляваме заедно като пишем добрите ни стари букви беше нейната идея. Обаче, както сподели Маргарита Дончева:

– „Забавляваме“ не като някакво универсално удоволствие, а да се забавляваме със себе си, с нашето съзнание, с удоволствието да общуваме със себе си. Защото калиграфията е точно това – общуване със себе си и връзка както с нас, така и с другите. Изобщо, това е едно духовно осмисляне на цялото ни съществуване чрез писането на ръка.

– И тази калиграфска акция може би е своеобразен пърформанс към основната изложба?

– Според мен, самото изложбено пространство, изложбите изобщо в нашия социален живот могат да бъдат още по-интерактивни, могат още повече да включват зрителя в това преживяване – не само да гледа изкуството, но и да участва в неговото създаване. Защото точно творческият процес за всеки от нас е нещото, което ни приближава към Създателя, най-вече към нас самите, да намерим връзката със себе си. Смятам, че в едно изложбено пространство, едни такива акции, вдъхновени от изкуството, са полезни и за твореца, и за неговата аудитория.

– Защо ни е, във времето на дигитализацията, да пишем на ръка? – вероятно ще се запитат представителите на най-младото поколение.

– Това е много актуален въпрос. Аз мисля, че дигиталното писане е необходимост, начин за по-бързо писане, за по-бързо натрупване на информация, но това не измества човешкия фактор, напротив – дори му придава по-голяма стойност. Защото сега ние можем да осмислим действията, с които пишем. Тоест, писането на ръка не се превръща в машинално записване на информация, то се превръща в творчески процес, в творческо осъзнаване на изкуството. Бих казала, че в нашето съвремие тези процеси не са страшни, напротив, те още повече повдигат стойността на човешкото и на изкуството.

– Случайно ли КалИГРАфията, която означава красиво писане, в една по-свободна игра на думи, открива в себе си и думата „игра“?

– Не е случайно. Защото, както при децата, чрез играта ние добиваме повече сетивност и информация. Всъщност, всички ние сме деца и колкото повече запазим детското у себе си, толкова по-дълго ще бъдем млади, щастливи, любопитни, а колкото повече учим в живота си, толкова повече ще се забавляваме.

… Впрочем, за хомо луденс, играта е един от фундаменталните елементи на живота. И този играещ човек не е по-малко съществен от работещия – „хомо фабер“? Ако играта е първична човешка реакция, както предполага философът Хьойзинха, тя действително е необходимо условие за придобиване на култура…

Така, по всички правила на играта, Калиграфската акция в Узуновата къща успя да заинтригува малки и големи. А калиграфското познание като духовна потребност, напъпи в очите на децата като усмихнат знак на пролетта.

Щилияна ВАСИЛЕВА