ОТ ВИЗУАЛНИТЕ АЛГОРИТМИ НА АЛЕКСАНДЪР ДОЙЧИНОВ ДО ИДЕИТЕ МУ ЗА ЕКСПОНИРАНЕ НА СТАРИЯ БРЯСТ

Можем да видим Визуалните алгоритми на Александър Дойчинов до 22 ноември в галерия „Йордан Кювлиев“ в Сливен. Там преди дни бе открита самостоятелната изложба на художника. Една различна изложба. Как въведе посетителите в нея колегата му Атанас Парушев-Шока, уредник на галерията?

Думи на Атанас Парушев – Шока за изложбата на Александър Дойчинов:

„За моето поколение тук, в България, изобразителното изкуство беше графика, скулптура и живопис. Когато кандидатствахме и следвахме заедно със Сашо в Художествената академия в София, Сашо нямаше Интернет и достъпът ни до всякаква информация беше много труден. Днес в Белград показват голямата ретроспективна изложба на кралицата на пърформанса Марина Абрамович, която проследява 50-годишната й кариера, превърнала я в един от най-значимите съвременни творци. След 44-годишно отсъствие, ретроспективната изложба „Чистачът“ / The Cleaner/ на Абрамович показва в родния й Белград нейното творчество, между което – картини и рисунки още от периода, когато Абрамович е учила в Академията за изящни изкуства в Белград /1965-70 г./ А се оказва, че още от 1979 г., когато ние нямахме никаква представа за подобни работи, тя е шествала със своите пърформанси през най-големите музеи в света, чак до Австралия. Ние си продължавахме с живопис, скулптура и графика някъде до края на 80-те – началото на 90-те години, когато се заговори за неконвенционално изкуство и даже някои художници си го и разрешаваха. Ако си спомняте, нашите сливенски колеги Красимир Добрев и  Красимир Карабаджаков направиха своя клуб „Диско 6“ първи и ние можем да се гордеем с тях.

А на тазгодишната Димитровденска национална изложба, софийското жури от СБХ присъди награда на Сашо именно за неконвенционално изкуство. Тези колебания са отдавна отпаднали. В постмодерния свят всичко има право на живот и това разнообразие е очарователно. За мен няма никакво съмнение, че тези картини са предмет на изкуството, това е рисуване – кубистично, синтезирано, без да ни интересуват дигиталните му писалки. Сашо, благодаря ти, че сподели с нас тази изложба.“

Александър Дойчинов: За  художниците, художеството и възможността не просто да наподобяват визуалната среда, а да я реконструират

…Повече за изложбата и нейните творчески инвенции предлагам да научим от един разговор по този повод с художника, който, преди да стане художник, през 1975 г. завършва Сливенската математическа гимназия. Оказва се, че тя има отношение към неговата настояща работа с дигиталните технологии. И че тя му е дала първоначалния импулс днес той да плува смело в морето на дигиталното изкуство. Ето защо.

• Специалността, която завърших в математическата гимназия, ми даде възможност да проследя цялото развитие на компютърните технологии още докато учех. Впоследствие съм наблюдавал, пробвал и изчел всичко, което се отнасяше до компютрите и техните графични възможности. Може да се каже, че започнах да ги ползвам незабавно, с първия компютър, който поставиха в първия ксерокс офис в началото на 90-те години. През 1994 г. се сдобих с моя собствен първи компютър… Истината е, че компютрите успяха да заместят успешно пишещите машини, чертожните дъски, голяма част от художническите ателиета, успяха да съберат огромни жилищни нужни в рамките на едно кресло. В моя компютър аз нося една дигитална библиотека, която надхвърля 15 000 заглавия, имам глас, който може да ми ги чете, докато върша друга работа и в неизчерпаемите дигитални складове мога да трупам богатството от визиите си.
• Нарекъл си изложбата си „Визуални алгоритми“. Каква тема или задача решава тя? – По правило, алгоритмите са система от действия, с които се решава една задача.
• Названието Алгоритъм идва от името на арабски учен, който успява да направи тази система от действия. Тези алгоритми са заложени и в начина, по който компютрите решават проблеми. Ние много често сме поставени пред задачата да решим проблем при ограничена база данни, което се случва в практиката на всеки един художник, когато, в многото възможни варианти на визуален избор, той, ограничен във времето, е предизвикан да направи един. Това е сложен избор, а компютрите ни дадоха удесеторяване и дори устотяване на тази възможност. Както казах, в неизчерпаемите им складове ние сме в състояние да запазим, съхраним, прегледаме и оценим множество възможности и да оптимизираме избора си.
• Въпреки компютърната обработка, в представените от теб картини се усеща една искреност, към която препращат ръцете, присъстващи във всяка от тях…
• Борбата между фигуралното и нефигуралното, абстрактното и натурното, която в първата половина на 20 век е в състояние да скара приятели, в момента обединява творчество. Харесвам израза, който прочетох като определение на случващото се след 80-те години на 20 в. в световните изобразителни изкуства / някакъв унгарски изкуствовед го беше предложил/ и той е: постмодернистичен плурализъм. Т.е. това е възможност да не борим -измите, а да ги събираме в творчеството си. Така че конструктивното, деконструктивното, сюрреалистичното да намерят допирни точки.
• Взе първа награда за неконвенционално изкуство на Националната изложба тази година…
• Радвам се, че това, което се е случило като визуално послание, е било поощрено. Нямам намерение да спирам. На практика, това, което виждате като дигитален образ, е направено с ръката ми, разбира се, в умаленото пространство на тъчпада, със съответните възможности и корекции, които ми дава впоследствие манипулирането на образ, цвят, мащаб. Но, знаете че ние много обичаме любими групи да пуснат нещо ънплъгд, т.е. без ускорителите на електричеството. В този смисъл, аз не спирам, при всяка възможност, да рисувам с бои или без бои, или само с молив, това е най-бързият начин „да изкараш себе си извън себе си“.
• Всякакви теми ли ти позволява да засягаш твоето дигитално, триизмерно или ако използвам твоето определение, постмодернистично изкуство?
• Аз не виждам причина темите да не са сериозни или човешки, или каквито и да било. Един пример. Да си представим гигантските ателиета на художници като Рубенс, в които десетки „биологични принтери“ са осъществявали идеите му. Такъв е проблемът, ако, вместо десетки хора, които да работят под единната воля на Рубенс, на тяхно място работи принтер – разликата не е съществена. Знаете сигурно вица за него, че през живота си той е нарисувал 3000 творби, от които до нас са достигнали 5000… Известно е, че неговата намеса е била в първичната скица и в завършващите щрихи, през останалото време са работили негови ученици – хора, които са решили, че техният път в изкуството е да помагат на този автор да осъществява своите идеи. В този смисъл днес стои и проблемът за авторството – кой, къде, как, ръката докъде е, четката част ли е от ръката или е нещо друго, както и дилемата: дали е енкаустика, темпера или маслена боя. Във всички времена и технологии има преходни моменти, както пластмасите, които, преди да намерят специфичния си дизайн, са минали през всички имитационни форми. Тези моменти можем да проследим и в гръцкото изкуство на мрамора, което сега величаем и което носи в себе си характеристиките отново на дървената архитектура. Тези преходни техники и технологии се опитват да продължат познатото, докато намерят себе си. В този смисъл аз съм решил, че моята територия на действие е по-широка. Минаха 20-30 години от времето, когато акрилната боя или живописта с акрилни бои беше силно порицавана – маслената боя беше онази, истинската. Сега вече няма човек, който да не ползва акрилните бои, те се доказаха в практиката. Мисля, че същото предстои на всички нови технологии.

  

  

  

  
  

  

  

  

  
  

  

  

  

  
  
• Твоят „Спомен за дърво“, който видях наскоро на една изложба в галерия „Май“, визуализира спомена за Стария бряст. Старият бряст е тема, която явно те вълнува като кореняк сливенец. Имаш ли идеи за неговото експониране?
• Като че ли го урочасаха с този приз „Дърво на Европа“. Повали го една банална гъбична инфекция. Оттук нататък, в Европа хората си имат алгоритъм как това да бъде решено. Корените му са живи, което е възможност от тях да избуи дърво. Величественият му дънер също би могъл да бъде експониран чудесно и заедно с великолепната скулптурна конструкция на Стоил Бакалов, да намерят място в градоустройството на Сливен. Вярно, не е малко пространството, което е нужно, но ми се струва, че може да се намери едно страхотно решение, за да може споменът за него да бъде овеществен.
• Художникът Иван Савов също има идея, за бронзова отливка на Стария бряст…
• Да, тя би била безкрайно трайна, но аз си мисля, че има технологии, с които съществуващата дървесна маса може да бъде защитена в степен, в която да просъществува във времето. Освен това съм сигурен, че дали като конкурс, дали под друга форма, но тук трябва да се обединят скулптор, архитект, художник. Мислел съм си да формирам една такава група и да предложим решение на този проблем, за мен е важно да бъде запазено дървото такова, каквото е в момента.
• …каквото е останало от него…
• Да, каквото е останало от него. Виждате, че, във всичките си фази, то има този елемент на величественост, която ни е карала да го почитаме и обичаме, и тя трябва да бъде съхранена за поколенията. Мисля, че е възможно това да се случи. Говорил съм с ландшафтни архитекти, които казват, че при своевременно отстраняване на дънера и тази част от конструкцията му, която задушава в момента възможността да се запазят филизите, излизащи от корена, при съответно подсигуряване /защото вероятно болестта е вътре в тях и ще се развие/, има техники, с които тя да бъде овладяна. Ако те бъдат приложени, вместо бряст, можем да имаме гора от брястове в центъра на Сливен, с която да се оформи едно много интересно зелено пространство. Две неща са важни за мен: да се съхрани спомена за бряста и да се подсигури живота на кореновата система. Вярвам, че накрая ще се намери разумно решение.
• Освен сериозния ангажимент като директор на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен, преподаваш иконопис в нея. Как стигна от иконописта до визуалните технологии – има ли връзка между двете на пръв поглед диаметрално противоположни линии?
• Ако тръгнем да търсим корените на нашата европейска цивилизация, след великолепното развитие на античната култура, първото обръщане на изкуството да достигне до човека, да го усети в неговата пълнота като реализъм и дух, но през физиката, се случва в иконописта. Християнството, търсейки път към отвъдното, иска да изрази невидимото и много преди Кандински успява да намери тези форми в иконите. То първо трансформира античната енергия на големите автори в търсене на духовното. В иконописта можем да търсим онези форми на подактивна конструктивност и абстрактно отношение към формата и цвета като единствен начин да спрем телесното, за да намерим във визията духовното. И неслучайно Кандински, който успява да направи това в съвременността, е изключително добре запознат с възможностите на руската иконография…

  

  

  
  

  Впрочем, след откриването на фотографията и възможността да бъдат запечатвани документално образите на настоящето, ние трябва да сме благодарни на 19 век, че той освободи художниците от необходимостта да бъдат хроникьори на визуалността. След тази революция в образа, за художниците се отвориха онези големи пространства, които музикантите отдавна имат: да не наподобяват звуците, а да реконструират звуковата среда. Ние сега можем да правим същото с визуалната.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА

Б.А. В публикацията са използвани илюстрации на картини от изложбата от архива на техния автор Александър Дойчинов, снимки на Антон Дечев – „Инфотуризъм – Сливен“ и на Щилияна Василева.