КОНЦЕРТ ЗА МЛАД ТРОМПЕТИСТ, МЛАД ДИРИГЕНТ И ОРКЕСТЪР

• Сливенският симфоничен оркестър завършва цикъла „Млада Европа“ на 22 ноември

Симфоничният оркестър в Сливен кани почитателите на класическата музика на своето последно събитие за тази година – концерт от цикъл „Млада Европа“ на 22 ноември, петък, от 18.30 ч. в зала „Сливен”. Сцената отново ще манифестира младежки дух, съчетан с високо изпълнителско майсторство.

Завесата се вдига със сюита из балета „Дон Жуан“ от Кристоф Вилибалд Глук. Тя съдържа няколко основни части, преминаващи през цялата сюжетна линия. Революционен за времето си, този балет е вдъхновение за много композитори, в това число и за Моцарт, който използва различни мотиви в своите опери.

Публиката ще има възможност да се наслади на медния и кристален звук на тромпета в концерта за тромпет и струнен оркестър в ми бемол мажор от Йохан Баптист Неруда. Любопитен факт е, че той пише своето произведение за валдхорна, но поради голямата му трудност, то почти не се изпълнява в оригинал. За сметка на това, възможностите на тромпета преодоляват тези трудности с лекота, като превръщат този концерт в един от най-запомнящите се.

Младият тромпетист Георги Грозев е студент в Белгия, но вече има зад гърба си награди от редица национални и международни конкурси. Изнасял е концерти на три континента, включително в престижни зали като „Карнеги Хол“ в Ню Йорк, „Бозар“ в Брюксел, зала „Кралица Елизабет“ в Антверпен и др.

Вечерта ще завърши със симфония No. 45 във фа диез минор от Йозеф Хайдн.

Симфония No.45 има название „Прощална“. Тя не съдържа шега, но има история, в която Хайдн проявява своето остроумие. Той и оркестърът много дълго се намират в замъка Естерхази, откъснати от домовете и семействата си в Айзенщат. Продължилият дълго престой тежи на оркестрантите, те са уморени, мечтаят за почивка и искат да се връщат. Хайдн намеква за това на княза чрез музика: по време на финалното (и неочаквано като последна част на симфония) адажио, музикантите един по един спират да свирят, загасват свещта на своята стойка за ноти и напускат подиума. Накрая остават само двама, единият от които е самият Хайдн. Никола Естерхази изглежда разбира намека и още на следващия ден музикантите се връщат у дома[1].

Интересната история прави тази симфония популярна още докато композиторът е жив, но музиката й не отстъпва по нищо, със своя изключителен заряд, ярки контрасти, драматизъм и мистерия, на останалите негови произведения.

Концертът ще премине под палката на вече добре познатия на сливенската публика млад диригент Симон Павлов.

[1] Княз Естерхази, представител на един от най-богатите и влиятелните родове в Австро-Унгария, поддържа голям оркестър, хор и театър. През 1761 г. той ангажира Хайдн и го назначава за свой вице-капелмайстор. По време на 30-годишната си служба в качеството на придворен музикант Хайдн следва семейството Естерхази в имението им в Айзенщат на около 50 km от Виена.