„ДОБРОЖЕЛАТЕЛНИТЕ’’ – САМОСТОЯТЕЛНА ИЗЛОЖБА НА ВЕСЕЛИН ДАМЯНОВ-ВЕС В СЛИВЕН

• Кураторът на изложбата, изкуствоведът д-р Пламен Петров: „За доброто, Веселин Дамянов ни припомня, че се воюва ежедневно, при това без гаранция за успех“. Откриване – от 17,30 ч. на 15 ноември в Узуновата къща в Сливен.

37-а самостоятелна изложба представя в родния си град художникът Веселин Дамянов-Вес на 15 ноември, по покана на екипа на Художествената галерия “Димитър Добрович’’ в Сливен. Изложбата се открива в Узуновата къща в 17,30 часа.

Куратор на изложбата е изтъкнатият изкуствовед д-р Пламен Петров, директор на Художествената галерия в Казанлък, известен изследовател и познавач на българското изобразително изкуство. В многобройни статии и научни публикации, д-р Петров разкрива вълнуващия свят в изкуството на Вес.

В експозицията ще бъдат представени графики, рисунки и живописни платна от различни периоди на автора.

На откриването д-р Пламен Петров ще представи и книгата-албум, чиито автор е той, създадена специално за Веселин Дамянов – ВЕС от неговата изложба в град Казанлък преди две години. Книгата ще може да бъде закупена на място.

След София и Добрич, Веселин Дамянов се представя и в родния си Сливен. Това е третата самостоятелна изложба на Веселин Дамянов в рамките на тази година. За автора е 37-ма поредна самостоятелна изложба. В биографията му присъстват над 80 награди от национални и международни конкурси и над 400 участия.

Негови произведения са притежание на музеи и частни колекции в повечето европейски срани както и в САЩ, Канада, Китай, Малайзия, Тайланд, Япония.

Ще се опитаме да дешифираме името на изложбата „Доброжелателните“  с  редове от словото на куратора й д-р Пламен Петров, който прави своя изкуствоведски анализ, вземайки за отправна точка „едно от литературните събития на ХХI век – романът „Доброжелателните“ на Джонатан Лител“, който за него е „своеобразно откровение, библия за ужасите на войната“. Ето защо:

Пламен В. Петров:

„Още в уводните думи на едно от литературните събития на ХХI век – романът „Доброжелателните“ на Джонатан Лител, роман – мемоарни бележки на Максимилиан Ауе, издадени през 2006 г., четем: „Дълго пълзим, подобно на гъсеница, по тази земя, в очакване на великолепната и ефирна пеперуда, която носим в себе си. Времето минава, какавидата не идва, оставаме ларва, печално е, но какво да се прави? (…) Все пак, ние сме на този свят, за да се забавляваме. А за какво тогава? Нямам никаква представа – несъмнено, за да съществуваме, за да убиваме времето, преди то нас да убие. И в такъв случай, най-доброто занимание през изгубените часове е да пишем. Не че имам толкова часове за губене, аз съм зает човек; имам, както се казва, семейство, работа, отговорности, така че всичко това отнема време, не остава много за разказване на спомени. Още повече, че спомени имам в твърде голямо количество. Истинска фабрика за спомени съм. Можех цял живот да прекарам в производство на спомени. (…)“

Книгата „Доброжелателните“ е определена от критиката като своеобразно откровение, библия за ужасите на войната. И макар поводът да е Втората световна война, всъщност тя по смущаващ начин описва и собственото ни съвремие. Светът ни, раздиран от военни действия. Не случайно Максимилиан Ауе ще отбележи хладнокръвно: „Ако сте родени в страна или във време, където не само никой не идва да убие вашата жена, вашите деца, но и никой не иска от вас да убивате жените и децата на другите, то благодарете на Бога и си останете с мир. Но никога не забравяйте: може да сте имали повече късмет от мен, но не сте по-добри.“

Художникът Веселин Дамянов – Ves, макар и никога да не е бил по полетата на реални военни действия, макар и никога да не е посягал към писателското перо, ежедневно, въпреки грижите, с маниакална упоритост и преди всичко с вещина на педант, не пише, а рисува образи. Образи – визуални мемоари, на спомненото от предишния ден. Хроника на ежедневните военни походи, които разумът и сърцето провеждат на фронта на житейското оцеляване. На пръв поглед Веселин Дамянов отразява доброжелателно гледки, животни, човешки лица, фигури, събития. Прави го като че ли непринудено, сякаш с лекотата на поточна линия. С ирония, с насмешка, с характерните за почерка му тъгувания, прикрити зад усмихващи детайли и цвят. Много цвят – дори в графиката и рисунката. Като осмислено противоречие с военизираното безумие на нашето настояще. Тази творческа доброжелателност на художника през годините успя да го утвърди като едно от значимите присъствия на територията на изкуството у нас, а и извън пределите на страната ни. Намерил признанието на критиката и професионалната общност, той си извоюва любопитството на публиката, която с усмивка се взира в линиите, щрихите, в пластическите му домогвания, в живописните откровения, в способността му да акцентира върху делничното, обикновеното, върху детайла. Неща, така близки на всички ни, но и в нещо оставащи неуловими. И не защото са мимолетни, а защото са пристъпни на оня, който има сетивата да ги улови.

С чувствителност на литературен герой, ходил по бойните полета, въображаемо безчинствал по съчинена заповед на зверстващ пълководец, Веселин Дамянов – Ves ежедневно, като след кошмар, се завръща, за да си спомни. Да се взре в бялото изобразително поле и с религиозен жест да положи щрих след щрих, контур след контур, цвят след цвят. Друг път – напротив, да се изправи пред изобразително поле, цяло изпълнено с думи, с чужди образи и смисли, намерени и откъснати страници, върху които да пренесе сънуваното, изживяното, мечтаното, неслучилото се. Тази систематична битка на художника с производството на завода за спомени като че ли непрекъснато му подсказва, че „времето минава, какавидата не идва, оставаме ларва, печално е“. Образи, сякаш доказващи цялата баналност в необикновеното ни житейско пътуване. Странство, в което, макар и някой от нас да имат повече късмет, всъщност не сме по-добри. Изложбата „Доброжелателните“ може да бъде мислена като размишление тъкмо за доброто начало в нас. Доброто, с което все не успяваме да се справим. Доброто, за което Веселин Дамянов – Ves ни припомня, че се воюва ежедневно, при това винаги без никаква гаранция за успех.“

Пламен В. Петров, за

Веселин Дамянов – Ves

ДОБРРОЖЕЛАТЕЛНИТЕ

графика / рисунка / живопис

Самостоятелна изложба в ХГ „Димитър Добрович“ в Сливен

Заповядайте на откриването на изложбата на 15.11. 2024 година, от 17:30 ч. в Узуновата къща в Сливен!