СЛЕД ПОСЛЕДНИЯ ЗВЪНЕЦ НА ТАЗГОДИШНИЯ ЕСЕНЕН ТЕАТРАЛЕН САЛОН

Представлението на Народния театър „Иван Вазов“ „Богът на касапницата“ беше диамантът в короната на тазгодишния Есенен театрален салон в Сливен. Не само защото в афиша беше изписано името на Народния театър, не само защото пиесата беше на Ясмина Реза, режисурата на Антон Угринов, а сценографията на Никола Тороманов. На пръв поглед, сюжетът, свързан с опита на две родителски двойки да потушат скандала от скарването на техните деца, с нищо не блести, но той се превръща в най-популярната пиеса на Ясмина Реза не само във Франция. Може би за това спомага очарованието на звездния актьорски състав във филма на Роман Полански, в който блестят великолепните Джоди Фостър, Кейт Уинслет, Кристоф Валц и Джон С. Райли. Но и в българската театрална интерпретация, може да се нарече блестяща играта и на четиримата наши актьори Юлиан Вергов, Владимир Карамазов, Александра Василева, Радена Вълканова. Публиката, препълнила салона на Сливенския театър на 8 октомври, очакваше да види своите любимци. И те оправдаха очакванията й с таланта и класата, които излъчваха изпълненията им. В този актьорски спектакъл погромът на междучовешките отношения, от който застрашително се надига Богът на касапницата, е представен въздействащо и ярко.

Представленията от тазгодишния Есенен театрален салон се отличаваха не само с взискателната си селекция и висок професионализъм, но и с разнообразната театрална стилистика, която представиха пред публиката. Като започнем от абсурдната пиеса на уникалния Уди Алън „Бог“ с режисьор Веселин Петров на Сливенския драматичен театър, която, под маската на фарса, поставя важни философски и социални проблеми и стигнем до смелия полет на  въображението, изящна естетика, модерна хореография и елегантна сценография  в мощно разтърсващия спектакъл на Стайко Мурджев по романа на Оскар Уайлд. В „Портретът на Дориан Грей“ на Благоевградския театър видяхме един съвременен Дориан Грей в любопитната амалгама между театър и литература, коментираща култа към младостта и красотата, на ръба между хедонистичното живеене в епохата на Уайлд и нарцисизма като душевна болест днес. Видяхме един впечатляващ актьорски състав, вдъхновен от режисьорския замисъл, чийто чудесен ансамбъл през цялото време „надъхва“ представлението и не отстъпва по нищо на изпълненията на главните герои: Севар Иванов в ролята на Дориан, Калин Врачански в ролята на лорд Хенри и Димитър Захариев в ролята на Базил.

„Бог“ от Уди Алън на Сливенския драматичен театър и „Портретът на Дориан Грей“ на Благоевградския театър – в програмата на Есенен театрален салон Сливен’2019

В „Иванов“ на Чехов на Младежкия театър „Николай Бинев“, аплодисментите обра любимецът на сливенската публика проф. Ивайло Христов. Въпреки че ролята му на Лебедев влиза в графата „поддържаща“, с излизането си на сцената Ивайло Христов задвижи и оживи представлението. Неслучайно в колекцията от награди на спектакъла на Стефан Мавродиев, най-многобройните са за Ивайло Христов, включително „Аксеер“ за поддържаща мъжка роля и първа награда за актьорско майсторство на театралния фестивал във Враца. Втората награда пак неслучайно е за Николай Луканов (също сливенски кадър) – за ролята на Шабелски, а третата – за Станка Калчева в ролята на Савишна. И ако Малин Кръстев играе Героят на нашето време – Иванов, то героят на Ивайло Христов е този, който като че ли казва: „Елате ни вижте, за да се разпознаете“. В този спектакъл участва голям актьорски състав на Младежкия театър, който, от камбанарията на днешния ден, проявява повече разбиране към социалната непригодност на хората на духа и липсата им на мотивация сред обкръжаващата ги пошлост.

Ивайло Христов в ролята на Лебедев – в спектакъла „Иванов“ на Младежкия театър „Николай Бинев“ 

На зрителите на Есенния театрален салон тази година бяха предложени и два авторски спектакъла на актьори. Самотните персонажи на младия актьор и режисьор Васил Дуев вече 7 години обират овациите на публиката в театралната работилница „Сфумато“. Спектакълът от една страна представя драматичната битка на човека творец със самотата, а от друга се опитва да гледа на нея с чувство за хумор. „Самотни персонажи“ не само коментира тревогите на нашето време. Спектакълът впечатлява с изобретателна ирония, поетичен език, достоверни герои и приятни актьорски изпълнения, едно от тях – на самия Васил Дуев.

„Самотни персонажи“ на Васил Дуев – Театрална работилница „Сфумато“ и „Приятно ми е, Ива“ на Ива Тодорова – Театър 199

Нека завършим този преглед с впечатляващото солово актьорско представление на Ива Тодорова – „Приятно ми е, Ива“, от афиша на Театър 199. Изключително силният автобиографичен спектакъл на Ива Тодорова вече е възнаграден с два Икара и Златен кукерикон. Публиката в Сливен се радва на очарователна артистичност на Ива Тодорова, изградила своето представление на принципа на стендъп комедията, но внесла в искрящия хумор и всички съдържателни елементи  на сериозния театър. Вероятно затова този авторски спектакъл на Ива Тодорова беше наречен „явлението на сезона“ и това пролетно явление беше щастлива да види няколко месеца по-късно и сливенската публика.

И тазгодишната есенна театрална панорама в Сливенския драматичен театър показа едни от най-нашумелите представления на българския театър. Сливенската публика гледа любими класически и съвременни заглавия, обогати театралната си грамотност от спектакли с различна театрална стилистика, наслади се на талантливата игра на обичани артисти. Представленията се радваха на голям зрителски интерес, което е  комплимент за подбора на програмата.

Щилияна ВАСИЛЕВА