ДИГИТАЛНА ГРАФИКА И ДИГИТАЛНА ФОТОГРАФИЯ

• Необходимо ли е смесване и подменяне на тези понятия и на кого? Темата за този „разговор” е толкова назряла, колкото и темата за тесните специалисти в България напоследък

Изкуството е преди всичко споделяне! Художниците, като филтър, анализират и синтезират нещата от живота. Художниците пресъздават живота с емоцията, с мисълта и с ръката си.

Въпросът ми е: Защо да подменяме ценности, които са различни като понятия, защо трябва да ги смесваме и унищожаваме? Темата за този „разговор” е толкова назряла, колкото и темата за тесните специалисти в България напоследък. Всички знаем, че имаме не просто зъби – а имаме различни видове зъби: кътници, които служат за едно, резци, които са за друго и т.н. Лицата ни и те са толкова различни, въпреки, че сме всички с лица и всички – човеци. Защо тогава оворим за изкуството „графика” – което означава отпечатък от матрица чрез техника. Има много и различни графични техники /класически и модерни/, за това да се получи изображението. Модерната техника ни помага за много неща. Но винаги в основата на една модерна графика стои ръчно създадената картина – от мисълта и ръката на автора. Тя не е създадена от фотоапарат.

Дигиталната фотография пък има предимството да работи в основата си с фотоапарат – съвременните камери са невероятни като постижения! Обичам фотографията. Аз самата се занимавам с фотография от дете. Процесът на създаване и обработване на една фотография е паралелен с този на графиката, но в основата е снимката с фотоапарат. Такава обработена с компютърни програми снимка и отпечатана след това с машина не я прави графика, а ДИГИТАЛНА ФОТОГРАФИЯ. Защо тогава да наричаме фотографа „график“?

„Графос” означава – „пиша” на ръка  – тоест, продуктът от ръката на художника е графика. Може да е класическа графична техника /изключително трудна и скъпоструваща/ или по-модерна, новаторска графична техника. Печатането навлезе в промишлеността и текстила и в много други области на човешкото общество. Това, което отличава Графиката като изкуство и  художника-график е  изящността и споделянето на оригинална мисъл с оригинални средства, излезли изпод ръката му и използващи  новите техники.

Фотографът-художник прави снимка с фотоапарат и след това ползва техники, колажира няколко снимки една с друга и т.н. Целта разбира се е естетиката. Но защо да наричаме снимка, обработена с техника „графика“, когато може да бъде дигитална фотография – каквато всъщност е.

Дигиталната графика е доста различна и няма нужда да се объркват съвременниците. Стойностите в съвременната рисунка /графична или живописна/ са разни. Виждала съм професорка от Академията – преподавател по графика, да възхвалява млад художник като световно известен, с рисунки на ниво проект за татуировка. В Татуировките има  по-различен критерий и изисквания от изящната графика. Темите  са различни, както и осъществяването и предназначението им. Същия този художник, който рисува великолепно – заснел с фотоапарат счупено стъкло, обработил го с компютъра – и това вече се нарича погрешно Дигитална графика. Това е дигитална ФОТОграфия. Разликата не е голяма – почти колкото да кажеш на гларуса гарга или на врабчето – синигерче.

Необходимо ли е такова смесване и подменяне на понятията и на кого? Не трябва да се омаловажава ръчния труд на истинските творци – наречени художници и да се подменя с имена като фотограф-художник. Има и художници концептуалисти. При тях ръчният труд е по-малко и се заменя с теорията, с темата, която художникът иска да сподели. Фотограф ли да наречем такъв човек, който може да ползва някои снимки за доказване на своята теза, която явно е наболяла за споделяне с другите хора?

Фотографските категории са различни. Допускат се много и груби грешки! Високата естетика на фотографията, когато е отпечатана, не я прави „дигитална” графика, а дигитална фотография.

На Национални конкурси се игнорират от журито истински графики, а се толерират фотографии – които са принтирани. Често се наричат живопис принтирани рисунки, създадени с компютърни програми,  които приличат на живопис, но не са.

”Живопис” – както показва и понятието, е картина, наживо нарисувана от художника. Ако тя се принтира, вече е отпечатък или графика.

Тази тема е наболяла в последните години, затова я споделям. Защото ми се иска да ценим разнообразието и истинските понятия във високата естетика!

Димитрина Дойчинова – график, живописец, концептуалист и любител фотограф

Сн.: Художничката Диди Дойчинова дарява свои графични творби на директорката на Художествената галерия „Димитър Добрович“ в Сливен Маргарита Пенева, за фонда на галерията