ГЛАСЪТ НА ГЕРОЯ Е „ПРЪСТОВ ОТПЕЧАТЪК НА ДУШАТА“

• Младите в театъра – Габриел Петков в зората на професионалната си кариера. Ще го видим в „Хиляда и вторият в Сливен, на 25 април

Интелигентен, аналитичен, полиглот, младият актьор Габриел Петков вече е част от екипа на Сливенския драматичен театър „Стефан Киров“ и има първата си роля в неговия афиш.

Той станал актьор без големи вричания и колосални усилия. Не е бил и в ученическа театрална школа. Като малък се занимавал с разни неща, бил дори в състав за народни танци. Музиката го влечала, свирел на китара, свири и до днес. Макар неизказано, у него постепенно съзрявало желание за изява. Може би това желание го доближило на една ръка разстояние от театъра. Казва, че не знае как се е влюбил в театъра, шегува се, че може театърът да се е влюбил в него…

Плевенчанинът Габриел Петков завършва езикова гимназия по чужди езици в родния си град, в паралелка с английски и немски. Говори четири езика: английски, немски, руски и нидерландски. Английски изучава от първи клас, немски – от осми клас, а нидерландски научава по време на 4-годишното си пребиваване в Нидерландия, където заминава на пътешествие след гимназията. Иска да види широкия свят със собствените си очи, да опознае други култури, различни хора и гледни точки. Четири години работи какво ли не в Нидерландия, но там се появява актьорската му амбиция. Явява се на кастинги, последният в Амстердам през 2020-та година е свързан с Дисни. На кастингите има интересни срещи, но което е по-важно – добива опит, самочувствие и готовност за следващата стъпка, към театрално училище.

В началото на юни 2020 г., по време на Ковид пандемията, Габриел се прибира от Холандия в родината. Липсват му родителите, приятелите, ситуацията е сложна. Прекарва едно безгрижно лято с близките си, след което научава, че Лилия Абаджиева приема клас в колежа „Любен Гройс“. И без да го е планирал, спонтанно решава да кандидатства. Вижда съобщението в началото на септември, а изпитите са насрочени за края на месеца. Отива в плевенската библиотека, взема материали за подготовка, избира стихотворение, монолози – драматичен и комедиен, харесва си песен, танц си направил сам, със собствена хореография. Въпреки това, не искал да скочи в дълбокото неподготвен. Свързва се с учителката си по български език и литература от езиковата гимназия Добринка Георгиева, защото, когато бил в 11 клас, тя направила, чисто любителски, свободноизбираем предмет по актьорство. Първата постановка, в която взел участие в този любителски състав, била „Госпожа министершата“ на Бранислав Нушич. Но любителската практика, която тази мила и отзивчива учителка прилага, води до покана от Драматичния театър „Иван Радоев“ в Плевен: учениците да играят постановката си там. А след премиерата, канят гимназистите на международен летен конкурс в Обзор, в който участват техни връстници от Франция, Украйна, Молдова, Македония и България. Плевенските ученици от езиковата гимназия печелят конкурса. Тогава Габриел разбира, че се чувства добре, когато изразява себе си през изкуството.

Когато обаче се обърнал към учителката по литература преди изпитите за театралния колеж, тя му признала, че няма необходимите компетенции да му помогне. Тогава Габриел се свързва с актрисата от плевенския театър Ива Николова, която откликва на молбата на младия кандидат театрал и за пет дни му дава полезни насоки за подготовка на материалите. „Тя вярваше в мен повече, отколкото аз в себе си.“ – спомня си с благодарност Габриел. Заминава за София, представя се успешно на кандидатстудентските изпити, приет е в класа на Лилия Абаджиева и поставя началото на своята театрална биография.

След приемането му в класа на Лилия Абаджиева, започва неговото приключение в света на театъра. Още във втори курс прави професионалния си дебют на Софийска сцена, в театър „Възраждане“, с представлението „Зимна приказка“ от Уилям Шекспир, под режисурата на Лилия Абаджиева, по нейна покана.

Дипломира се с „Бюхнер Вариации“ – текстове на Георг Бюхнер по пиесата „Леонс и Лена“. Паралелно с тяхното дипломно представление, класът на Лилия Абаджиева репетира и в НАТФИЗ Шекспировия „Крал Лир“, в сътрудничество с класа на проф. Иван Добчев. Двете премиери излизат паралелно. И двете – успешно.

Срещите с професионалното изкуство, с хора като Лилия Абаджиева, Иван Добчев и Маргарита Младенова, са вдъхновяващи за него. Малко преди да завърши, снима документален филм, свързан с кръга „Мисъл“ на д-р Къстев, Яворов, П. Ю. Тодоров и Пенчо Славейков. В него Габриел Петков представя Пенчо Славейков – един интересен творчески ангажимент. Участва в два късометражни филма, първият от тях е „В пустинята“, вторият очаква скоро да излезе.

След дипломирането си, остава известно време в независимия сектор. В един момент научава, че Сливенският драматичен театър обявява кастинг. Решава да се пробва. Има доста  материали от часовете по актьорско майсторство и сценична реч. Явяването му протича на бързи обороти. Вечерта има представление в София, пътува през нощта до Сливен и сутринта се явява на кастинга с монолог от комедията „Пияните“ на нашумелия съвременен руски автор Иван Вирипаев. В „Пияните“ няма главен герой, нито основна сюжетна линия, просто няколко истории се преплитат в един поток. Само в алкохолните си откровения, тези иначе порядъчни хора намират себе си и са до болка искрени. Текстът по модерен начин отразява проблемите на обществото. Кастингът е успешен и Габриел е разпределен веднага за първата си роля на сливенска сцена – Кардиналът от пиесата на Борис Априлов „Хиляда и вторият“ с режисьор Петър Денчев.

Няма търпение да прочете пиесата, да е наясно каква е историята и с какъв текст ще има работа. Прави му впечатление, че сякаш има нещо Шекспирово в тази българска пиеса. Започва да анализира тези интересни взаимоотношения в нея, между един осъден, който не знае за какво е осъден и останалите, никой от които не знае защо и не коментира присъдата му.

Ролята на Кардинала е предизвикателство за него „от главата до петите“. Срещата с този персонаж, през провокацията на режисьора, го кара да се задълбочи в характера и „гласа на човека“, който трябва да пресъздаде. В началото е позицията на героя в обществото – човек, който е част от властта и няма душевни колебания. Но е интересен неговият подход към хората, езика на тялото, защото „присъствието му сред по-нискостоящите в държавата е изведено на друго ниво.“ Актьорът подхожда към образа на Кардинала внимателно и аналитично: „Той е много изтънчен в думите, в изразите си, въпреки властта, която притежава, въпреки че може с едно щракване на пръсти да се наложи. Но правилата, на които той се подчинява, не позволяват естествено общуване с хората, а точно обратното – през общуването си с осъдения и останалите, много фино и прикрито, той трябва да ги предразположи. Така Властта показва друг, фалшив свой образ – на уж милосърдна и разбираща, за да приспи съзнанието на хората, да им създаде илюзията, че могат да говорят.“

В Сливенския театър Габриел се чувства прекрасно. Приятно посрещане, приятно отношение,  чувства се предразположен. Смята целият екип на театъра за много топли и приятни хора, които обаче спазват безупречно творческата дисциплина. Срещата му с всеки един от екипа е много важна. Тези срещи му носят много – дали те ще са с режисьора, с колеги на сцената, с техническите служби, от всяка среща той трупа опит. Любопитството към театъра, към нещата и хората в театъра го движи напред, така смята. Смята още, че когато е на сцената, не е добре да е в зоната си на комфорт. Ако там се усещаш много удобно и уютно, има опасност да се разположиш на сцената, а е научил от своите учители, че нямаш време да се разполагаш на сцената, нямаш време да се чувстваш удобно. Там трябва да си под напрежение и да следиш какво се случва, да не пренебрегваш и за миг задачите и мисълта, която трябва да проведеш.

Един от любимите му актьори – Даниел Дей-Люис, има много интересна теза за подхода си към ролите и за това, че гласът на човека, който трябва да пресъздадеш, като дълбаеш в психиката, в сърцето, в ума му, „е пръстов отпечатък на душата“. „Стремя се и аз към такъв подход – да тръгваш не отвън навътре, а отвътре навън. И с всяка малка подробност, да вдъхваш на героя си живот, да му подариш душа.“ – казва Габриел.

Щилияна ВАСИЛЕВА