АРТИСТИ И ПУБЛИКА ЩЕ ИГРАЯТ В СЛИВЕН РОМЕО И ЖУЛИЕТА

Четиринадесетото издание на сливенския Есенен театрален салон се открива в Сливен на 12 септември, с премиерата на Сливенския драматичен театър „Да бъдеш или не Ромео и Жулиета“. Въпросът от „Хамлет“ – „Да бъдеш или не“ е само игра на думи – и хвърлена ръкавица към публиката да се включи в представлението. Основното питане е: иска ли зрителят или не да бъде Ромео или Жулиета? Защото в спектакъла на режисьора Марий Росен участват 8 артисти и 22-ма зрители, облечени в класически ренесансови костюми. Обещанието за любопитно театрално приключение се подкрепя от участието в него на двамата чаровници от „Айде БГ“ Ивайло Драгиев и Християна Пенева.

Освен нестандартен режисьор, Марий Росен е театрален и киноактьор, текстописец на песни и ред други неща. Той е ученик на Стоян Камбарев, Юлия Огнянова, Галин Стоев, Теди Москов. За него определението „интердисциплинарен“ не е само лъскав епитет. „..Винаги ще  намеря начин да изразя себе си във всеки текст. – заявява той. – Сега искам да поставям това, върху което работя в момента. Каквото и да е то“. В момента, в чест на 100-годишния юбилей на Сливенския професионален театър, Марий Росен е амбициран да направи най-доброто, на което е способен, в сливенския си спектакъл за любовта. Започваме разговора от поетичното име на режисьора.

–           Не е артистичен псевдоним. – казва той. – Това са първите ми две имена.  Кръстен съм на баба си Мария. Роден съм в Москва преди 41 години – не защото съм руснак, а защото моите родители са учили там. Студентско бебе съм. Завърших английската гимназия в София и после НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност театрална режисура. С театър се занимавам около 20 години.

–           В заглавието, което предлагате на публиката в Сливен – „Да бъдеш или не Ромео и Жулиета“, … какъв е въпросът?

–           Въпросът е: Да участваш или не. Защото представлението ни е интерактивно и този въпрос – „Да бъдеш или не“ –  е въпрос към зрителите: дали искат или не да бъдат участници в нашето представление, дали биха искали да споделят съдбата на част от тези герои. 22-ма души от публиката всяка вечер ще участват в него, по тяхна воля. И въпреки че въпросът „да бъдеш или не“ сме взели от една друга пиеса, комбинацията от двете заглавия дава една съвсем друга химическа реакция, която се надявам да бъде нашето представление. За тази цел съм протегнал ръка за помощ към „Айде БГ“, това са Ивайло Драгиев и Християна Пенева, които младото поколение, тийнейджърите и децата добре познават. Те имат свой канал в You Tube и над 250 000 почитатели. И аз се надявам тези, които обичат Ивайло и Хриси, да влязат в залата и да им се доверят.

–           А как ще ги запалите закоравелите „класици“?

–           Аз се надявам, че Ивайло и Хриси ще успеят да запалят всеки. Те имат много харизма и импровизаторски чар, рефлективни са, влизат в контакт с публиката още в началото. Представлението ни не е ограничено само за тийнейджъри. То просто разказва една любовна история между двама тийнейджъри, защото Жулиета е на 13 години, Ромео – малко повече. Става въпрос за първа любов и в този смисъл е най-естествено то да бъде насочено към тези, които са за пръв път влюбени или това им предстои. Но не само за тях, защото реално Любовта е вълнение за всеки човек.

–           Първото издание на Шекспировата трагедия „Ромео и Жулиета“ е през 1597 година. Една от най-ранните Шекспирови творби е същевременно и една от най-изпълняваните. 420 години по-късно, какво по-различно разказвате за Любовта?

–           Нищо по-различно от Шекспир. Аз съм изключително верен на автора или поне от моята камбанария изглежда така. Опитвам се да бъда почти дословно верен на историята, на в малко по-сбит, интензивен вариант, за да запазя вниманието на по-привързаната към класиката публика. Защото историята е добре позната и трябва да се разказва „по нерва“, не в детайлите. Този избор съм направил аз. Ако става въпрос за някакви свръхинтерпретации на пиесата, такива няма. Прочитът е изключително класически. Вярно, че има моменти, в които на сцената има десет Жулиети, но това не променя разказа, по-скоро е едно преразказване на публиката, от която ще бъдат избрани десет Жулиети. Но това са изненади, въвличащи за зрителите и участниците, не толкова в интерпретацията на самия драматургически текст.

–           Има ли изненади във Вашия прочит?

–           Придържам се към Шекспировия текст, но съм се постарал да осветля някои кътчета, които се подминават. Например – първата голяма любовна история на Ромео. В първо действие той е влюбен в друго момиче, което се казва Розалина и той е „много болен от любов“. Има разлика между влюбеността му в Розалина и към Жулиета и това е нещо, на което съм обърнал внимание. Обърнал съм внимание и на още нещо, което се подминава или поне не се осветява достатъчно – това е финалът на пиесата, където сеньор Капулети и сеньор Монтеки се надпреварват кой повече пари ще даде, за да издигне по-голям паметник на Ромео и Жулиета. Това са някои малки неща, които ми се струват изключително важни на структурата на пиесата, но се подминават, а според мен те неслучайно присъстват в текста… Но Ромео и Жулиета е интерпретирана от толкова режисьори! – И аз давам своя дан, без претенция, че съм направил гениална интерпретация. Целта ми беше да достигна до едни нови поколения, които да запаля по Шекспир, да се развълнуват от класическата музика и ако могат – да се влюбят в театъра. Искам да разказвам по такъв начин, че и младите хора, и неизкушените от театър, и стъпващите за пръв път в театъра да са крепостите, които да бъдат превзети.

–           Правите ли трагедията по-малко трагична?

–           Целта ми е да постигна трагическото чувство, да постигна катарзис и за тази цел трябва, буквално по Аристотел, да спазвам основните закони на трагедията. Тук, както в повечето пиеси на Шекспир, ниското и високото, трагичното и комичното се срещат, много добре се комбинират, контрастират и точно в този контраст се получава една особена динамика. На това съм се осланял много. Именно този баланс задържа интереса на зрителя. Това са едни железни закони на драматургията, които Шекспир много умно използва.

–           Почитател сте на Шекспир – изобщо има ли театрал, който да не е?

–           Много обичам Шекспир. Правил съм „Хамлет“ в тандем с режисьора Валерия Вълчева, беше независимо представление, играехме го в едно голямо скулптурно ателие с много високи стени и огромни прозорци, в националната академия. Публиката – в кръг, едно огромно махало, което дели това пространство и един изключително силен актьорски състав. Намерения тая към още няколко Шекспирови пиеси, но трябва да дойде момента.  Разбира се, не за всяка пиеса имам прочит, не за всяка имам решение. „Ромео и Жулиета“ ми е много стара любов. Аз я предложих на бившия директор Николай Недялков, той ми повярва, въпреки че можеше да му прозвучи налудничаво, че освен осем артисти, на сцената искам да имам и 22-ма зрители, облечени в класически ренесансови костюми…

–           Кои са осемте артисти и какви задачи им възлагате?

–           Ивайло Драгиев, Християна Пенева от „Айде БГ“, а от трупата на Сливенския театър – Димитър Марков, Таня Йоргова, Деница Даринова, Вяра Начева и Ивайло Гандев. И Александър Евгениев, един млад и талантлив артист на свободна практика, който ще видим в ролята на Меркуцио и на Тибалт.  Разпределението е изключително точно, имаме всички герои, артистите имат добри постижения. Сценогафията и костюмите са на Антония Попова, много талантлив визионер, изпипва всеки детайл. В подкрепа на класическия прочит, и музиката на представлението е класическа: Моцарт, Бетовен, Шопен, Албинони. Като казвам, че прочитът е класически, някои може да не се съгласят с мен. Между Меркуцио и Тибалт, например, които герои пресъздава един и същ артист, има битка, двубой, което ме предизвиква към специфично режисьорско решение: как би могло да се случи това? Ивайло Гандев пък играе сеньор Капулети и Отец Лоренцо, което пак е условно, защото единият е насилник, другият – спасител на Жулиета. Всичко го има в Шекспировия текст, аз съм го засилил с това разпределение. Сеньора Капулети е и Аптекарят, който е отровител на Ромео. Повечето артисти играят по две роли. Единствено Димитър Марков и Таня Йоргова са само Ромео и Жулиета. Но имам още едни Ромео и Жулиета от публиката, те поделят някои сцени.

–           Не се ли предоверявате на публиката?

–           Вече сме направили четири-пет опита със зрители доброволци, да проверим дали нашите стратегии работят. Тези „артисти за една вечер“ дори ще говорят на сцената с микрофони. И да, получава се. Тази непрофесионална автентичност събужда трагичното чувство, което е малко потънало именно защото много добре знаем историята, а точно в това изпълнение то отново изплува. И може би най-силните сцени са точно с тези хора, които ще участват само една вечер.

–           Това е Сливенската премиера за 100-годишнината на театъра.

–           Надявам се да представим достойно театъра в неговата 100-годишнина. В нейна чест представяме спектакъл, който използва принципно нови средства за театър, доста ефектни. Точно тази интерактивност не е ползвана в българския театър. Тя е нещо абсолютно ново, доближава се повече до така наречените ИмПро представления, използва похватите на импровизационния театър, но едновременно с това канализира енергията, да знаят къде отиват хората. Използването на нови похвати в театъра ще покаже, че театърът е готов за нови открития и предизвикателства.

Интервюто взе: Щилияна ВАСИЛЕВА