ЯЗОВИР „АСЕНОВЕЦ“ КРАЙ СЛИВЕН С ЮБИЛЕЙ

• Навършиха се 50 години от началото на строителството на яз. „Асеновец“ – един от ползотворните обекти на голямото строителство в района на старата граница между България и Византия по времето на хан Тервел

Той е закътан в пазвите на планината – на границата между средния и източния дял на Стара планина, при западните и северните поли на Ралевото, източните на връх Прогледец, източните и южните на Драгайка. Отстои на 9 км северозападно от Сливен. На седмия километър, при селището Асеница /Асеновец/, пътят се отклонява вдясно, на север, по старото шосе за Бяла, Стара река, Елена. След преход от 2 км се достига язовирната стена.

Построен е в средната част по дължината на коритото на река Асеновска и е кръстен на нея. Преди изграждането на язовира, река Магарешка се вливаше в река Асеновска от североизток, пред скалистите теснини на Предела. Днес събраната вода в язовира залива около 3 км от  древния трако-римски път Порта Фереа, известен на византийците като Сидира, на българите – Железни врата, на турците – Демир капу. Проходното начало на пътя е при северозападните покрайнини на Сливен, където се навлиза в дефилето, върви по коритото на река Асеновска, преминава през Предела с посока на север и се изкачва на планинското било при Хайдешки връх (1 108), откъдето се отправя на север към Стара река, Велико Търново, Никюп, Дунав.

Край река Асеновска са се случвали исторически събития по време на българските царе Асеновци ( 1 185 -1 396 ). На Предела край реката са надвесени югозападните скали на масива Ралевото, където има останки от укрепление, известно като Асенова крепост. В забележителния си труд „Опит за история на град Сливен“ Симеон Табаков отбелязва: „На Предела е била старата граница на България и Византия по времето на хан Тервел.“ /т.1.,с.103, 1911/. До бреговете на реката, при западната опашка на язовира, на малка планинска височина, има останки от стар градеж на постройка, известна като Асеновата къща. / вж в. “Сливенско дело“,22.11.2005 г./

Язовирът събира вода в огромна вдлъбнатина, образувала се преди милиони години при тектонични процеси. Природната даденост е била забелязана и оценена от мнозина прозорливи и предприемчиви хора. В отбелязания труд, Симеон Табаков пише: „Друга природна водна устройка е построяването на язовир в Асеновския дол при Предела.“ /т.3,с.201, 1923/ Когато Симеон Табаков е направил това проницателно наблюдение, Сливен е имал 25 142 жители. През 1924 те са вече 30 751, през 1946 – 34 291, през 1965 те са 68 384 и достигат 90 287 през 1975. /Б.Р. толкова са и почти 50 години по-късно, при последното преброяване от 2023 г./

С нарастването на населението  расте и промишлеността в града. Построени са много обществени сгради, жилища, болници, казарми. Консумацията на вода главоломно нараства. Недостатъчното водоснабдяване на Сливен довежда до периодични болестни епидемии, през лятото, главно от дизентерия. На преден план излиза идеята за построяване на язовир в Асеновския дол, при Пердел, която е поета от новата отечественофронтовска власт след Девети септември. Техническите, стопански и геоложки проучвания започват още пред 1945 г., с консултации и на съветски специалисти. Геоложките проучвания на скалите се ръководят от професора геолог д-р В.Цанков. Идейният проект на стената е изработен от Министерството на електрификацията и мелиорациите. Икономическото състояние на страната след разрухата от Втората световна война обаче отлага строежа на язовир „Асеновец“. Междувременно, през 1962-64 г., управата на Сливен прави сондажни проучвания за вода в поречието на р. Тунджа при с. Речица, днес квартал на Сливен и в землището на с. Самуилово. Открити са 24 водоземни кладенци с недостатъчен дебит за нуждите на града.

За трайно решаване на водната криза, окръжното и градското ръководство на Сливен прави прави постъпки пред централните държавни институции през 1971-72 г. Инициатори и движещи фактори за бъдещото строителство са Георги Данчев Узунов /1922-1980/, председател на тогавашния Окръжен народен съвет в Сливен и неговите заместници Иван Атанасов, Георги /Генчо/ Андонов, Васил Златев, Стойко Стойков, Илия Георгиев, Иван Чавдаров, кметовете на града Асен Панайотов /1972-1974/ и Петър Марков /1977-1988/, Желязко Пенев, секретар на градския комитет на БКП по онова време, инж. Мильо Марков Милев, началник на отдел „Строителство“ при ОНС, инж. Артин Агоп Крикорян, инж. Александър Дафинов, инж. Цонка Петрова Стоянова, строителният техник Вътьо Раковски и други специалисти от града.

С протокол от 12.07.1972 г. комисия, назначена със заповед на председателя на Държавната комисия за планиране, определя една възможна площадка за изграждане на яз. „Асеновец“. Теренът е с площ около 1100 дка. Окръжното пътно управление и Горскопромишленият комбинат в Сливен дават съгласието си да бъдат отчуждени 1100 дка земя за построяването на яз. „Асеновец“. Отдел „Мрежи и съоръжения“ при Водоканалпроект разработва специална схема за водоснабдяването на града от собствен водоизточник – язовир и я внася за разглеждане в Министерския съвет. Автори на схемата са инж. Анка Цанова и инж. Иван Бухов. Със свое решение № 168 от 01.08.1973 г. Министерският съвет утвърждава идеен проект за водоснабдяването на промишлената зона на Сливен от яз. „Асеновец“, а впоследствие в решението включва и питейните нужди на града.

Проучвателните работи и изработването на проект за построяването на яз. „Асеновец“ са извършени от висококвалифицирани български инженери. Първоначалният проект на стената е изработен от инж. Никола Савчев, с помощник инж. Димитър Райнов. Последващите проекти на язовирната стена и съоръженията са създадени колективно от мнозина хидроинженери с ръководител инж. Пенчо Сърнев. Проектите са одобрявани от инж. Кирил Несторов Тодоров, който е и главен отговорник на обекта яз. „Асеновец“.

Окончателният проект определя язовирът да събира 28 200 000 кубика вода и да залива площ от 1100 дка. Утвърдени са местоположението и типът на язовирната стена. Разгледани са шест отвора и три варианта за нейната конструкция. Язовирната стена е от първи клас по БДС, изградена за район от седма степен на сеизмичност. Изчислена е не само за земетръс от седма степен, но е допълнително проверена за осма степен. Преливникът е разположен в десния по-полегат скат. Отбивният тунел е и основен изпускател.

Водоземната кула е тип стоманобетонна конструкция с четири отвора – едно сложно и трудно за изграждане съоръжение с височина 75 метра, построено от строителната бригада на известния майстор Цвятко. След сливенския „Асеновец“, той тръгнал да строи друга водоземна кула, казват на яз. „Доспат“ в Родопите.

Инвеститор на обекта е община Сливен. Строителството на язовира се поема от СУ „Хидрострой“. То започва на 25.12.1973 г.[1]Изкопните работи за стената /зъбът/ се ръководят от инж. Стоян Петков и инж. Тихомир Деянов с пом.-техническият ръководител Христо Симеонов. От 1983 до завършване на строителството , обектът се ръководи от зам.-директора на СД „Хидрострой“ инж. Венцислав Клоди Върбанов и от главния технически ръководител инж. Тодор Марчев.

През този период са построени редица подобекти – преливник с отводнителен канал, водоземна кула, водоземен тунел с дължина 180 м и други съоръжения. Монтажните работи на металните детайли, електросъоръженията на водоземната кула и на другите съоръжения са поверени на монтажника Стоян Ламбов Петров. На тези трима специалисти, изпълняващи довършителните работи се падна високата чест да предадат съграденото за експлоатация.

По време на язовирното строителство е построена водоотвеждаща деривация Колишница, дълга 600 метра. Ръководител на строежа е инж. Юлиян Вълчев. От нея се отвеждат 400 литра в секунда в общия седемкилометров водоповод от язовира до града, построен от ВиК – Сливен, с ръководител инж. Георги Султанов.

През 1988-89 г. „Хидрострой“ – Сливен построява пречиствателна станция на височината Кешишликя, до Аязмото, западно от кв. Клуцохор. Проектирана е от инж. Елиана Андреева от Водоканалпроект.

След многогодишните проучвателни, проектантски и строителни усилия на инженери и техници, със съдействието на административните ръководители на окръга, със самоотвержения труд на стотици работници от града и околните села Бяла, Новачево, Чинтулово и други, яз. „Асеновец“ е завършен в края на декември 1987 година. В началото на 1988 година строителството на язовира възлиза на 31 051 000 лева.

Пробните завирявания започват в средата на февруари 1988 г. И сега, по време на разговора ми с инж. Венцислав Върбанов, инж. Тодор Марчев и монтажника Стоян Ламбев, почувствах голямото напрежение, което са преживели при запушването /затапването/ на отводнителната тръба при водоземната кула. Лицата им говореха за щастливата развръзка, когато успяват да спрат и укротят водата на планинските реки и язовирния яз.

Снимка архивна: „Асеновец“ пред завиряване

Успешното завършване на строителството и завиряването на язовира е отбелязано с тържество на 15 вай 1988 г. Комисия от 25 членове, между които тогавашния ректор на ВИАС проф. Иван Патоков, под ръководството на главния инспектор при ГИДКТ инж. Любомир Григоров, приема завършеното строителство на яз. „Асеновец“ край Сливен. Министерството на народното здраве дава съгласие за ползване на 300 л/сек. Вода от яз. „Асеновец“ за допълнително водоснабдяване на Сливен. От тогава жителите на града се радват на ценния природен дар – вода от изворите на планината.

От 1989 г. яз. „Асеновец“ се експлоатира и поддържа от „ВиК“ – Сливен, негов главен инженер е Георги Султанов. Язовирът се обслужва от постоянен персонал – инженер-хидролог, електротехник, машинен техник  и строителен работник. Персоналът на язовира води постоянно наблюдение на язовирната стена и съоръженията към нея, притока на вода в язовира, следи се подаването на вода по тръбопровода за нуждите на града, всекидневно се вземат и изследват проби за чистотата на водата.

На снимката: инж. Георги Султанов вляво, авторът  на текста Стефан Джагаров – трети отляво надясно

Пълненето на язовира с вода става от три източника – на североизток от р. Магарешка, на северозапад от . Асеновска и част от водата на рр. Беленска чрез деривация. Водосборната област обхваща югоизточната част от билото на планината с граници: северозападната част от природен пак „Сините камъни“ при Бабина локва и Тъпана /Даула/ и източните поли на връх Студенец при Трите гроба и Агликина поляна. Приблизителните разбери са 150 кв. километра.

През последните 25-30 години гората във вододайната зона на яз. „Асеновец“ се изсича поголовно. Затлачват се дефилета, речните корита се пълнят с отпадъчни клони, които гният и замърсяват водата. В зоната навлизат многотонажни камиони, нарязват почвата с дълбоки коловози и я замърсяват с масла. Това застрашава чистотата на водата, която пълни язовира. Би било разумно правителството да предприеме временен мораториум за експлоатация на горите във вододайната зона на яз. „Асеновец“ до приемането на закон и ясни правила по въпроса.

Имам пълното съзнание, че темата за строителството на яз. „Асеновец“ е сложна и многостранна Нямам претенции да съм я изчерпал. Започнах проучвателната си работа от уважение и почит към инициаторите, ръководителите, инженерите, проектантите и строителите, изградили със своя ум и труд едно изключително полезно съоръжение. Имената на тези съзидатели трябва да бъдат вградени на огромен паметен знак при подстъпите на язовира, за да се четат и знаят от нас и от бъдещите поколения.

Стефан Джагаров,

Страници от книгата му „Смълчаната котловина“, 2015 г.,

със съкращения

[1] Навършиха се 50 години от началото на строителството на яз. „Ясеновец“.