ВСЕЛЕНСКИ ВЪПРОСИ В ЮБИЛЕЙНАТА ИЗЛОЖБА НА СКУЛПТОРА СВЕТОСЛАВ МИЛЕВ

Сливенската художествена галерия спази уговорената дата 12 септември и Юбилейната изложба на скулптора Светослав Милев беше открита в галерия „Сирак Скитник“ десет дни след внезапната му кончина, за жалост – в негово отсъствие. Изложбата е била подготвена, плакатите – отпечатани и презентацията й – замислена от самия Милев, който не доживя откриването й. Творецът е вложил дълбок философски смисъл в представянето на своите творби и сам е написал един силен есеистичен текст, в който живеят образите на Камъка и Човека, на Твореца, който търси Мъдростта и открива Свободата.

Мястото на изложбата, озаглавена  „Кои сме, къде сме, накъде отиваме“, е зала „Сирак Скитник“. То не е избрано случайно. В модернизирането на тази знакова зала, именувана на големия сливенец, Светослав Милев влага много сили и енергия, като продължение на своето дело, вградено в историята на така скъпата на сърцето му Сливенска художествена галерия „Димитър Добрович“. По времето на неговото над 20-годишно директорстване, той допълва богатия фонд, създаден от предшественика му Петър Щилиянов и от самия него, с колекцията „Християнско изкуство“, с икони и църковна утвар от сливенския и котленския край, реставрирани с творческите усилия на дългогодишния реставратор и сегашен директор на галерията Маргарита Пенева. Милев има определен принос за това, че Сливенската художествена галерия притежава един от най-богатите фондове в страната, особено от произведения на съвременното изкуство.

 

Изложбата, посветена на 75-годишнината на Светослав Милев, откри съпругата му Елена Милева – негова спътница в живота от студентската скамейка, цели 50 години. Кметът на Сливен Стефан Радев, който дойде на откриването, оцени високо заслугите на Светослав Милев в изграждането на духовната панорама на Сливен.   

Юбилейната изложба-скулптура на Светослав Милев в зала „Сирак Скитник“ бе открита с написаното от него, специално за случая, есе. На откриването присъстваха кметът Стефан Радев, синът на скулптора Михаил Милев, съпругата Елена Милева и директорката на Сливенската художествена галерия Маргарита Пенева.

Творбите на художника – десетки лица, глави и образи от миналото, са подредени на пода в спирала, която изтънява в своя край, за да ги превърне в песъчинки в безкрая. Част от скулптурите са отделни композиции, които носят артистизма на завършена картина.

 

Юбилейната изложба, подготвяна усърдно и целенасочено две години, е един от върховете в творчеството на Светослав Милев. Въпреки, че в нея присъства и металната пластика, на която Милев е майстор, повечето от скулптурите в изложбата са каменна пластика, изработена от различен материал – гранит, мрамор, сиенит и др.

 

Ето как представя самият той замисълът на изложбата, в своето красиво безименно есе.

Ние сме камъните – обикновени камъни…

Бяхме някога безброй частици, понесени в безкрая от вихъра на Големия взрив.

После бе Сътворението: …- ден първи, ден втори, ден трети…

.. “На шестия ден взе Бог огън от пещта на гнева, и вятър повял от пустинята на невежеството, пясък от брега на себелюбието, пръст от нозете на вековете и сътвори той Човекът, и му даде сляпа сила що бушува в безумие и стихва пред страстните желания.

Сетне сложи в него живот – призрака на Смъртта“. (Джубран Халил Джубран 1883 – 1931,  ливански писател и философ)

Ние сме камъните… обикновени камъни…

Гласът ни е тих и нежен, като майчина песен, но и яростен и гръмовен, излязъл изпод изтерзаната ни душа. Ключовата дума към нас се нарича мъдрост.

Орисани сме да бъдем заедно с него – Човекът, в съзидание и бран, да му бъдем градиво за дом, храм, пътища и мостове към други светове.

Топла човешка длан ни е докосвала и скрепила страстната целувка между железния чук и искрящия гранит.

По нашата снага той – Човекът, в образ и слово писа своята история, вгражда в нея послания и мъдрост.

Всичко велико и красиво е родено от поетичния порив на душата и ума на един човек, когото неговата надареност е отделила от обществото.

Едно прозрение свише е родило величието и славата на Вярата.

Една мисъл е построила пирамидите в Гиза, но едно чувство е разрушило древна Троя,

Плиска и Палмира, а една единствена дума е опожарила Александрийската библиотека.

Онова, което вековете отглеждаха чрез науката и изкуствата, дивият човек разруши с алчността и егоизма си.

И днес ние приличаме на праотеца от пещерите.

Единственото, което ни отличава от него, са машините, които сме изобретили за разрушение, и силата им, която използваме за изтребление.

Човеко, мили мой глупако, открай време ти вървиш напред, вперил празен поглед в Нищото.

Един въпрос стои пред теб – Кой си? Къде си? Накъде отиваш?

Вървиш, но отговор не намираш. Търсиш Мъдростта, а тя стои пред теб и те зове, но ти я отминаваш.

Търсиш мъдростта в пустинята, напоявана от реки от кръв, преследвайки миража на жълтия метал, но там в нея ще видиш и ще чуеш само черните сенки на вдовиците, сълзите и плача на гладните им деца.

Търсиш я в лоното на Властта, но не я намираш, защото тя е окована в тежките вериги на алчността и лицемерието.

Търсиш я в храма на Науката и Познанието, но  тленната и плът е заключена в крепостта на егоизма.

Търсиш я сред обширните поля на изкуствата, но там има само миг възторг и безкрайни страдания.

Човеко мили, прашинка малка в безкрая, когато стигнеш там на Оня бряг, спри, погледни нагоре.

Там, в синевата, ще видиш лъчистото сияние на Оня свята дума, векове дълбана в гранита – Свобода.

Светослав МИЛЕВ

Р.S. Изложбата-скулптура на Светослав Милев ще бъде отворена за посетители до 12 октомври 2019 година.