ЧУДНИЯТ СВЯТ НА ЕДИН ГЕНИЙ В ЖИВОПИСТА

• Генко Генков в Сливен – отзиви за една изложба

100-годишнината на художника Генко Генков отбелязва подобаващо Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“. Двата етажа изложбени площи на Узуновата къща са побрали чудния свят на един гений в живописта – свят, който живее с пълна сила и след неговата смърт. И е все така въздействащ, дори още по-вълнуващ сетивата и емоциите – подобно на вихрушка, която те изтръгва от скуката на реалността. Един свят неспокоен, напрегнат, тревожен, невероятен, неразбираем и неотразим. Свят, нежежен до червено с прозрения за необятните хоризонти на изкуството, който взривява представата ни за границите на нормалността и разказва за скрития живот на къщите и дърветата, на земята и небето, на огъня и мрака – свят, който се ражда от играта на едно освободено чудовищно въображение. А в това Генково, неподлежащо нито на описание, нито на тълкуване въображение, респектира едно всевиждащо трето око, което маркира значения и откровения отвъд привидността, отвъд тривиалните символи на познанието и разказва за своите съновидения и халюцинации с неотразимото могъщество на цветовете.

Страхотен и страховит свят, който с магическа сила привлича и дори … плаши. Той има обаче във всяка творба своята желязна естетическа логика, несломим характер и неподражаем Генковски стил, който никой не може да сбърка.

Голямата част от картините на Генко Генков са от ретроспективната изложба „Отвъд видимото“ на Софийската градска художествена галерия. Още – картини от фонда на Сливенската художествена галерия. Друга немалка част от сливенската изложба е реверанс към Сливен от частни колекционери. Правят впечатление немалкото възхитителни картини с релефни сливенски пейзажи от неговия зрял период в годините, прекарани в Сливен с любимата му трета и последна съпруга Венета.

Интерес представлява малката зала с портрети, в която, освен автопортрети с оголена до кръв душа, виждаме портрет на майка му и на втората му съпруга, германката Гертруда.

На втория етаж посетителите ще видят творби от ранния Генко, в които цветовете са по-меки и романтични, и не така агресивни. Тук има картини с риби и лодки от неговите бургаски  спомени. Има и зала с човешки фигури, които зрелият Генко избягва да рисува. Тук са и неговите застинали като в омагьосана гора Генкови дървета стожери – ординарци на неговата магическа вселена.

Колко много пейзажи е нарисувал, но пейзажист ли е Генко Генков, който незнайно защо обича да нарича себе си Го-Генко? С изключение на някои ранни творби, в останалите му пейзажи няма романтика, напротив – те носят силен драматизъм. Може ли той да е роден от мъките в психиатриите, в които го изпращат принудително? А може би само в широтата на пейзажа би могъл да разгърне неповторимия си колорит? Луд ли е Генко или пък един неукротим свободен дух се е вселил в него – въпрос с повишена сложност. Едно е безспорно: Генко Генков е явление в българското съвременно изобразително изкуство.

Сливен оцени огромния му талант приживе, когато го направи лауреат на своята голяма награда за литература и изкуство „Добри Чинтулов“. Генко Генков е носител и на голямата награда на името на Владимир Димитров-Майстора. Но най-голямата награда е запазеното му почетно място в историята на българското изобразително изкуство.

Изложбата на Генко Генков ще остане отворена за посетители до средата на март, обещава директорката на Сливенската галерия Маргарита Пенева. Почитателите на изкуството могат да видят тук и луксозното издание на СГХГ по случай 100-одишнината на гениалния художник, състоящо се от албум, биография и каталог с негови произведения от периода 1945-2005 година. Но това пиршество на цветовете в картините на грамадния Генковски талант трябва да се види. Защото такова художествено събитие, с толкова изумителни шедьоври, събрани на едно място, се случва извънредно рядко.

Моменти от откриването на юбилейната изложба по случай 100 години от рождението на Генко Генков в изложбените зали на Узуновата къща на Сливенската художествена галерия „Димитър Добрович“ – 30.11.2023 г.

Щастлива съм, че видях тази изложба. Но като че ли това не ми е достатъчно. В тази експозиция на творческия живот на един гений усетих някаква магия, която ме дърпа и ме кани да се върна, и още веднъж да напълня очите си с багри, а ума с размисъл за знаците на видимите и невидимите неща, за нормалността в лудостта, за естеството на истината и лъжовността.

И да, непременно ще се върна – да видя това чудо отново.

Щилияна Василева