КРЪГЛА МАСА В СЛИВЕН ЗА СТЕФАН ПАНАРЕТОВ И ДИПЛОМАТИЧЕСКИТЕ ВРЪЗКИ БЪЛГАРИЯ–САЩ

• 170-годишнината на Стефан Панаретов събра учени, дипломати и чуждестранни гости в родния му Сливен

Кръгла маса, посветена на 170-годишнината от рождението на Стефан Панаретов – първия български дипломат в САЩ, събра в родния му Сливен учени, изследователи, университетски преподаватели, дипломати, гости от страната и чужбина. Организатори на събитието са Общината и Регионалният исторически музей „Д-р Симеон Табаков“.

Кръглата маса на тема „170 години от рождението на Стефан Панаретов – първият български дипломат в САЩ“ се проведе на 10 ноември в Сливен. Програмата на форума бе организирана в три основни раздела – „Стефан Панаретов – сливенецът, пръв пълномощен министър на Царство България в САЩ“, „Дипломатическите отношения между България и САЩ през годините“ и „Развитие и перспективи пред българо-американските отношения“.

Организатор на събитието беше Община Сливен, в партньорство с Регионалния исторически музей „Д-р Симеон Табаков“ в Сливен и утвърдени университетски преподаватели.

Модератори на форума бяха доц. д-р Николай Сираков – директор на сливенския музей, доц. д-р Румяна Христиди – ръководител на специалност  „Хебраистика“ към Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и доц. д-р Момчил Дойчев – съпредседател на Атлантическия съвет на България. Кръглата маса се проведе в зала „Галерия“ на хотел  „Национал палас“ от 11 до 17 часа вчера.

В приветствието си към гостите на форума кметът Стефан Радев отбеляза значението на дейността на първия български пълномощен министър във Вашингтон и заяви, че е дълг на цялото общество да пази паметта на хора като Стефан Панаретов. „Тази памет трябва да служи за пример на всички какво означава да посветиш целия си живот на една кауза, в случая – България.“, заяви Радев. Той изрази благодарност и удовлетворение, че делото на Стефан Панаретов в днешни дни е оставило своя отпечатък.

„Днес България е член на най-проспериращата и свободна общност в света – ЕС, член е на най-силния военен съюз НАТО, поддържа отлични отношения със САЩ. Вярвам, че паметта му ще е светла и, ако ни гледа някъде отгоре, би се гордял с това, което сме постигнали за толкова години след неговото дело“, каза още Стефан Радев.

В специално видеообръщение американският посланик в България Кенет Мертен поздрави Община Сливен със събитието и подчерта добрите връзки между България и САЩ, които датират от 120 години, с назначението на първия български посланик. Той отбеляза, че традициите в доброто партньорство са факт именно заради делото на Стефан Панаретов.

„Посланикът е сторил толкова много за укрепването на американо-българските връзки. Неговото посвещение на бъднините на България е не по-малко впечатляващо. Днес ние отбелязваме невероятното дело на личности като посланика, както и толкова общи успехи, които България и САЩ осъществиха като партньори, съюзници и приятели.“, заяви Мертен.

На събитието присъства и генералният директор на дирекция „Двустранни отношения“ в Министерството на външните работи Петър Крайчев. Той приветства организаторите и участниците от името на вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел.

„За нито един дипломат в нашата дипломатическа служба Стефан Панаретов не е непознато име. Той е сред българските дипломати, учени и общественици с най-ярка и разпознаваема следа в историята на родната дипломация. Той е в групата на онези наши колеги, които със своите опит, внимание, отдаденост и отношение задължават, предизвикват смирение и будят възхищение.“, не скри вълнението си Крайчев.

Поздравление отправи и подполк. Брайън Фидерман, командир на Авиобаза „Михаил Когълничану“, Румъния и Военен полигон „Ново село“.

Събитието беше съпътствано от изложба на Държавна агенция „Архиви“ – „Да откриеш Америка – 120 години дипломатически отношения между България и САЩ“.

Пленарни доклади в първия раздел бяха по темите „Стефан Панаретов – първият български дипломат в САЩ”,„ Българските дипломати в САЩ – 1914-1941 г. – социален профил”, „Българските общности в САЩ” и „Зората на българо-американските дипломатически отношения”. Научните доклади бяха изнесени от доц. д-р Николай Сираков – Регионален исторически музей – Сливен, доц. д-р Алека Стрезова – Институт за исторически изследвания  – БАН, проф. д-р Пламен Павлов – Великотърновски университет „ Св.св. Кирил и Методий” и доц. д-р Михаил Груев – председател на Държавна агенция „Архиви”

Вторият раздел на форума обхвана темите за „Дипломатическите отношения между България и САЩ”,„ Преводът на американска литература по времето на социалистическия режим”, „Радио „Свободна Европа“ и неговата информационна роля за развитието на българо-американските отношения“, „ Развитието на българо-американските отношения и националния въпрос на Балканите” и „ Първите американски мисионери в българските земи”. Те бяха разработени от доц. д-р Искрен Иванов – Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Кънчо Кожухаров  – американист, Димитър Бочев, бивш програмен директор в радио „Свободна Европа“, доц. д-р Лъчезар Стоянов – историк и проф. д-р Пламен Митев – Софийски университет „Св. Климент Охридски”.

В научните съобщения от последния тематичен раздел участваха разработки на доц. Огнян Минчев, д.н. катедра „Политология” , Софийски университет, проф. Румен Кънчев, д.н., бивш зам.-министър на отбраната, Ген. Съби Събев –  Съюз на офицерите от резерва „Атлантик“, първи национален военен представител на България в главната квартира на НАТО в Брюксел и проф. д.н. Татяна Дронзина. Третият панел от теми на кръглата маса бяха: „Развитие и перспективи пред българо-американските отношения“, „Съединените щати, България и НАТО: минало, настояще и бъдеще”, „ Перспективи на отбранителното сътрудничество между САЩ и България” и „Хибридната война като нова заплаха за евроатлантическата сигурност – в какво могат да си сътрудничат България и САЩ“.

През 1914 година сливенецът Стефан Панаретов става пръв български пълномощен министър във Вашингтон. Приет е в Белия дом от президента на САЩ Удроу Уилсън. Пред него Панаретов декларира, че главната линия на политиката, която ще следва в българо-американските отношения, е да се засилват приятелските връзки. Популяризира българската история, култура и език в Америка.

Панаретов влиза в състава на българската делегация за подписването на Ньойския мирен договор, а през 1921 г. става и делегат на Обществото на народите. Работи като постоянен хоноруван лектор по славянска филология и литература във Вашингтонския университет.

Първият български дипломат в САЩ оставя цялото си състояние от няколко милиона лева за подпомагане на българското просветно и културно развитие. Той дарява всичките си вложения в български банки на БАН, като предвижда сума за стипендии на студенти по българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и на ученици от български гимназии. От завещаните суми са формирани два фонда – единият към БАН, а другият към Народната библиотека. Не забравя и родния Сливен, като дарява немалка сума на НЧ „Зора“ и на просветата в града.

През 2010 година, по инициатива на тогавашния областен управител Марин Кавръков, със съдействието на външното ни министерство и българското посолство във Вашингтон, както и на кмета на Вашингтон, беше издирен гроба на Стефан Панаретов. Оттогава, всяка година през октомври, пред паметната му плоча има цветя от името на сливенската общественост и българските дипломати.