- Любомир Нейков, Димитър Марков, Ивайло Гандев и Наталия Георгиева – бляскав актьорски ансамбъл в „Самотният Запад“ на Мартин Макдона, под режисурата на Венцислав Асенов
Много интересен прочит на пиесата на Мартин Макдона „Самотният Запад“ е предложил режисьорът Венцислав Асенов. Смислен, стилен и силен прочит, колкото увлекателно театрален, толкова и философски свързан с християнските ценности, безкрайно нужни днес за оцеляването на човечеството.
Светът ще загине без Вяра, Бог и Любов. Разрушителна, демонична е силата на омразата, на гнева, на ожесточението и противопоставянето. Човек не може да живее в самота. Хората имат нужда от любов. Бог е любов.
Тези изконни библейски идеи внушава съвременната притча на големия ирландец Макдона, поставена успешно на сливенска сцена и издържана в жанра на черната комедия. Там, в едно затворено от света пространство, ври и кипи от противоборства, родени от отровните изпарения на евтин алкохол, низки страсти и страшни тайни. Тази тясна обител е изолирана от света, представен мултимедийно в дъното на сцената – и все пак е важна част от него. В своя малък затворен свят враждуват двамата братя Коулман и Валийн Конър, които обичат да се мразят, а помежду им се опитва да въдвори мир и любов един свещеник – отец Уелш. Актьорите Димитър Марков и Ивайло Гандев се справят бляскаво и професионално класно с ролите, които са с висока степен на трудност и всяко изпускане на сценичния ритъм може да бъде фатално. Превъзходно партньорство, както между двамата, така и с третия знаков персонаж на сцената – гостуващата звезда Любомир Нейков, когото виждаме в съвсем различно от обичайното му комедийно амплоа. С ролята на отец Уелш Любо Нейков не за пръв път показва, че на сцената може всичко и умее да гради перфектно и драматична роля като тази. Опитът и младостта триумфират рамо до рамо в това представление. В творческия ансамбъл се вписва филигранно успешният дебют на младата актриса Наталия Георгиева, в ролята на щуравата тийнеджърка Гърлийн, чието присъствие в света на двамата братя Конър е един, макар и крехък, мост към любовта.
Чудесна музика и интересна сценография подкрепят режисьорското решение, ярко защитено и прокарано отчетливо в поредица от картини, в които човеколюбивите пориви на отец Уелш се препъват в тържеството на злото и все пак константното присъствие на кръста на спасението олицетворява знака на надеждата, че един ден този свят може и да провиди в доброто.
В един силен финал пушката, както й се полага в театъра, гръмва в последна сценична схватка между доброто и злото, и взривява света, цивилизацията, човечеството…
А можеше да бъде иначе!
Но да спрем дотук и да направим реверанс към автора на „Самотният Запад“ Мартин Макдона, който казва: „Не виждам смисъл в това пиесите ми да се анализират в подробности. Искам те да оставят усещането за тръпка, сякаш си бил на фантастична въртележка или на влакчето на ужасите в увеселителния парк…“
Заслужава да я видите, тази фантастична трагикомична въртележка, в чийто калейдоскоп може би е скрит пътят към спасението.
Министърът на културата Кръстю Кръстев изпрати специално поздравление за премиерата на спектакъла „Самотният запад“ на сливенския театър, на сливенските артисти, на всички, замесени в яркото театрално зрелище. С това вълнуващо представление, което се вписа достойно в палитрата на Есенния театрален салон, директорът на театъра Радост Костова откри новия театрален сезон.
Щилияна ВАСИЛЕВА
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
