ПОЧИНА ПИСАТЕЛЯТ ГЕОРГИ ВЕЛИЧКОВ

• Роден в Сливен, автор на над 20 книги. В родния си град е бил адвокат, драматург на Сливенския драматичен театър и журналист във в. „Сливенско дело“

Писателят Георги Величков почина днес на 85 години, съобщи Direct Media Agency.

Георги Величков е роден в Сливен. Той е автор на над 20 книги. Бил е драматург на Сливенския драматичен театър и журналист във в. „Сливенско дело“, работил е като редактор в списанията „Родна реч“, „Септември“, „Пламък“, издателство „Български писател“ и др.

Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството и негов съпредседател, депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991).

Георги Величков не е от шумните писатели, но в никакъв случай не е от незабележимите писатели.“, казва Магдален Христов от Direct Media Agency.

Георги Величков е удостоен със званието почетен гражданин на Сливен.

По повод кончината му в. „24 часа“ писа:

„Той бе важна фигура в културния живот на България. Написал е повече от 20 книги, доста от тях преведени на чужди езици. Редактор и критик на много повече. Получил е десетки награди. Почетен гражданин на град Сливен. Признат и уважаван от съвременниците си и от интелектуалците на България.

Средното си образование завършва в родния си град Сливен, а висшето (специалност „Право“) – в Софийския университет през 1962 г. Четири години практикува адвокатската си професия в Сливен, след което е назначен за драматург на Сливенския драматичен театър (1966–1968) и журналист във в. „Сливенско дело“ (1968–1969). През 1973 се премества в София. Работи като редактор в сп. „Родна реч“ (1973–1974), сп. „Септември“ (1974–1975), сп. „Пламък“ (1976); в издателство „Български писател“ (1977); към киностудия „София“ при Българска кинематография (1977–1980), а след 1989 – като завеждащ отдел „Белетристика“ и главен редактор в ИК „Български писател“. Един от учредителите на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството (1988) и негов съпредседател (1989), депутат в VII Велико народно събрание (1990–1991).

В литературата дебютира с разказа „Обикновен случай“, публикуван във в. „Сливенско дело“ през 1957 г., а в драматургията – с пиесата „Сезонът на надеждите“ (останала единствена), играна в Сливенския драматичен театър през 1965 г. Първата му книга – „Прости чудеса“, излиза през 1966 г. и получава безпрецедентен брой положителни отзиви. За свой литературен баща припознава Любен Дилов.

Георги Величков се реализира изцяло в областта на прозата: разкази, повести, новели, романи, литературнокритически статии, есеистика и публицистика, но емблематичните му жанрове остават разказът и новелата.

Светла му памет!