- Градоначалникът на Сливен поднесе цветя и кошница с плодове на столетницата и й пожела здраве и висок дух
Столетницата Емилия Петкова посрещна вековния си юбилей на трогателен празник в Дома за стари хора в Сливен на 5 юни, заедно със служителите, приятелите и родствениците, които продължават да се грижат за нея. Сред гостите на тържеството бяха кметът Стефан Радев и заместникът му по хуманитарни дейности Пепа Чиликова.
Градоначалникът поднесе цветя и кошница с плодове на столетницата и й пожела здраве и висок дух, за да се радва още години на обичта и уважението на близките си от Дома и семейството. Директорът на социалното заведение Нина Накова връчи на баба Ема поздравителен адрес и много подаръци от името на целия екип. Имаше празнична украса, голяма торта със свещи и фойерверки, поздрав от вокалната група в Дома и десетки снимки за спомен от празника.
Въпреки физическите затруднения, които изпитва заради напредналата възраст, усмивките и младежкото й настроение предизвикаха възхита. Баба Ема разказа за семейството си, за обратите и успехите в 100-годишния си живот. „Благодаря ви за вниманието! Пожелавам на всички ви да сте много здрави и да имате сили за дълъг живот без болка!“, каза тя. Столетницата дори раздаде въздушни целувки на присъстващите и събра сили да изпее любима песен, популярна в недалечното минало, по стихове на Пенчо Славейков. „Докле е младост, златно слънце грей. Докле е младост, дори тъгата извор е на радост…“ запяха с нея и приятелите й.
Емилия Петкова е родена в Лом. Завършила е Висшия икономически институт в София. Професионалният й стаж е преминал като счетоводител в Рудозем, Лом, „Заводски строежи“ и ДСК в Пловдив и на други места. В Сливен живеят част от нейните родственици. В Дома за стари хора е от седем години и получава денонощна професионална грижа за утежненото си физическо състояние. Баба Ема е част от семейството на 120-те потребители, които споделят заедно старините си.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
