Татяна е лекар интернист, у когото поетът проговаря преди пет години, но тя вече е издала първата си стихосбирка със заглавие „Усещане за лято“. Напълно възможно е, когато всички около теб са поети – съпругът Георги, братът Симеон, свекърът Павел – ти също да се заразиш от поетическото изкуство. Особено когато четенето на наша и чужда поезия за теб винаги е било духовна потребност и силно емоционално преживяване.
За разлика от своя брат, д-р Татяна Кьосева-Веснакова не е родена в Сливен, но е сливенска снаха със знакова фамилия. Семейство Веснакови е известно в града под Сините камъни най-вече със своя патрон – поетът и журналист Павел Веснаков. Синът му Георги – съпруг на Татяна, филолог и поет, се увлича пък по рисуването и след успешната си изложба в българското посолство в Кувейт, догодина ще представи своя изложба и в сливенската галерия „Май“.
Снимки: Семейство Татяна и Георги Веснакови. На сн. 1 – Изложбата на Георги Веснаков в българското посолство в Кувейт.
Д-р Татяна Коьсева е от лекарско семейство, тя е дъщеря на д-р Михаил Кьосев – инфекционист и епидемиолог, работил във Военната болница в Сливен между 1965 и 1974 година, който в младите си години също пише и публикува свои стихове. Детството на родената през 1960 г. в София Татяна преминава в града под Сините камъни, където учи до пети клас в Пето основно училище „Иван Лилов“. След завършването на медицинския университет, има втори „сливенски период“, а омъжването й за сливенски съпруг окончателно затвърждава връзката й с нашия старопланински край. Фамилната къща на Веснакови в Жеравна е магическото място, което привлича неудържимо към корена.
Повод за запознанството ни във витруалното пространство беше сайтът „Ирида Сливен“, по адрес на който Татяна ми писа следното:
„ С удоволствие чета статии и материали за Сливен във вашия сайт! Познавам се с баща ви – д-р Василев покрай моите родители от детската ми възраст. … Аз бях пациентка на баща ви на 7-годишна възраст и той ме спаси – тогава за пръв път се откриваше в Сливен инфекциозна мононуклеоза. Често се объркваше с левкоза. Та, аз си спомням баща ви много добре още от малка. Специални поздрави от мен, много се радвам, че е добре. Татко е вече на 81 година, също е добре засега…. Моите родители се зарадваха много , като разбраха новини за д-р Василев, поздравяват го специално и му желаят да е здрав още дълго!“
… Второто завръщане в Сливен на д-р Татяна Кьосева е през 1985 година, където тя пристига по разпределение, след като завършва медицина в София и работи като педиатър в Първо детско поликлинично отделение, със завеждащ д-р Павлина Топалова. Има много хубави спомени от това време, но не само заради тях тя написа: „Изобщо никога не съм прекъсвала връзката с града ни, вече и като сливенска снаха! Ще ми бъде много приятно, през септември ще идваме в Сливен на гости на моя девер – Антон Веснаков, който живее в центъра срещу Художествената галерия. Сега ще си разреша да ви изпратя едно стихотворение , в което присъства нашият любим град.“
Трудовия си стаж д-р Татяна Кьосева-Веснакова започва в Сливен. По-късно е интернист във Военно-медицинска академия и в Болница „Токуда“ в София. От девет години е в Кувейт, където работи във Военна болница и живее заедно със своя съпруг Георги. Медицинската работата в Кувейт не се различава от тази в България, казва тя.
Снимки: Д-р Татяна Кьосева-Веснакова с колеги в Кувейт.
И ако не броим отдалечеността от близките, която ражда тъга, Кувейт им подействал благотворно творчески, защото тук Татяна започва да пише стихове, а Георги – да рисува.
Като че ли семейството на Татяна и Георги е някак орисано артистично. Синът им Павел Веснаков е един от най-успешните наши млади филмови режисьори, станал известен с късометражните си филми „Чест“ и „Зевс“, с които взема Grand – Prix на два големи фестивала във Франция. Негови са новите сериали „Денят на бащата “ на БНТ , „Откраднат живот“ и „Дяволското гърло“ по Нова ТВ.
Татяна държи да се знае, че се чувства преди всичко лекар, а поезията й е любимо хоби. След като написала първите стихове, съпругът й настоял да ги издаде. Когато видяла първата си книжка, изпитала неописуемо вълнение. Илюстрацията на корицата в хубавото поетично издание е част от картина на нейния съпруг. Така добила смелост да продължи да пише и вече има 17 нови стихотворения. „Обръщане на времето“ и „Старите улици“ са сред тях.
Сега имат думата тя и нейният стих, който тръгва от Сливен, под ръка с любовта и стига до … Париж.
Д-р Татяна Кьосева-Веснакова
ОБРЪЩАНЕ НА ВРЕМЕТО
И искам аз отново да се върна
към онзи град далечен и красив,
по неизминатите пътища да тръгна,
които ще опиша после в стих!
И искам аз отново да те срещна
до онзи бряст в средата на града,
и тихичко да си говорим нещо
под строгите очи на вечерта!
И искам аз отново да се спусна
по тясната пътека към дома,
и времето обратно да се върне,
за да се срещнем с теб за първи път сега!
18.01. 2018 г.
СТАРИТЕ УЛИЦИ
Когато се върна във моя стар град,
ще усетя отново онзи фин аромат
на старите улици –
без помпозни фасади,
тук-таме със цветя
и със спомени,
посивели от прах!
Когато се върна във моя стар град,
ще се срещнем със теб с остарели лица,
ще дишам отново
познатия фин аромат
на дървета зелени
и топла земя,
на старите улици,
вече без имена!
18.04.2018 г.
Следващите две стихотворения са от стихосбирката на Татяна Кьосева-Веснакова “ Усещане за лято“:
ПАРИЖ
Аз толкова харесвам да сме двама
и толкова харесвам да сме тук,
в Париж – градът, във който
превръща се в картина всеки звук!
В Париж, където всеки е орисан
да бъде влюбен и добър, и нов
и в Нотр Дам притихнал да научи
за тайнството на вечната любов!
В Париж, където в Сена се кръстосват
златистите отблясъци в нощта
и мостовете вече натежават
от хиляди любови и сърца!
Аз толкова харесвам да сме двама
и толкова харесвам да сме тук,
във нашия Париж – градът , във който
превръща се в картина всеки звук!
ВЕЧЕРНА РАПСОДИЯ
Над моя град се спуска вечерта,
усещам я по стъпките забързани,
по лампите , примигващи едва,
и по прегръдката на двама влюбени!
Над моя град се спуска вечерта,
усещам я по порива на вятъра,
по хлопването на една врата,
по срещата ми със добри приятели!
Над моя град се спуска вечерта,
усещам я и по вкуса на виното,
по френския шансон, разлят в нощта,
по кехлибарената мекота във вените!
Над моя град се спуска вечерта,
усещам я, защото с тебе съм щастлива.
И няма я онази самота,
която бавно всекиго убива!
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
