СЛИВЕН В СПОМЕНИТЕ НА ЕЛИСАВЕТА БАГРЯНА

• По цитати от книгата на Блага Димитрова и Йордан Василев „Младостта на Багряна“. 130 години от рождението на най-голямата българска поетеса

Елисавета Багряна не е родена в Сливен. Но в стихотворението си „Стихии“ го нарича роден град. „Можеш ли да спреш ти вятъра, дето иде от могилите, префучава през боазите, вдига облак над диканите, грабва стрехите на къщите, на каруците чергилата, сваля портите, оградите и децата по мегданите – в родния ми град?“

Малката Лиза Белчева е родена в София, на 29 април 1893 година, в семейството на Мария и Любомир Белчеви, но съдбата й е отредила да бъде постоянно на път. Тя е само на тринадесет години, когато започват пътешествията й. Първият град е Велико Търново. „Само един клас изкарах в Търново“, казва тя, а следващият е Сливен – родният град на баща й.

В Сливен Лиза пристига с цялото си семейство и се настанява в дядовата си къща. Тя е на четиринадесет години. Пребиваването й е кратко – изкарва само два срока в пети гимназиален клас. Защо тогава тя чувства Сливен за свой роден град?

Връщайки се назад в миналото, Багряна разказва:“… тате ни беше разказвал за своя град, за роднините, за къщата, за кладенеца в двора, как е заграден със зидан дувар с голяма порта. Отидохме в дядовата къща – всичко си бе точно така. Имаше и комшу- лук към двора на баба Ташка… И тъй, пристигнахме в Сливен. Други хора са живели в нашата къща, но се бяха изнесли…. На другия ден – голямо чистене: пране, пребоядисване на прозорци, на долапи, мазане на стени. С дни трая.“ Сливенският говор впечатлява Лиза. „Ние си говорехме по софийски, спомня си тя. По-меко и по-напевно говорят в Сливен. Оттам помня такива думи: сакаменица-черница, басамаци – стълби и др…“*

Южният сливенски климат събужда у младото момиче нова чувствителност. Засилва се страстта към книгите и интересът към точните науки. „В Сливен у мен се разпали страст към астрономия – спомня си тя. – Звездите там ми се видяха много едри и по-близки, това ме заинтересува.“В къщи имаше един голям военен бинокъл. Тате го пазеше още от Сръбско-българската война, бил знаменосец… С този бинокъл гледах. В тъмно ъгълче на двора си бях нагласила една газена лампа – само надолу да свети. Разгърнала атлас на звездното небе и книги, четях и търсех съзвездията по небос-вода. Аз сама си открих всички съзвездия от атласа по небето… И щом вечер се уморя, след като дълго съм наблюдавала звездите и загася лампата, насреща, в къщата на съседите, един балконски прозорец още свети, в дома на стария покоен д-р Миркович – с децата ние бяхме непрекъснато заедно – горе в една таванска стая живееше Стефан Гидиков – публицист, социолог… Стаята му – пълна с книги. Правеше ми силно впечатление. Късна нощ, а неговият прозорец все свети… Знаехме – писател… Това ми е първото впечатление от писател.“

С много обич и възхита си спомня Багряна за сливенката Петранка Консулова. „През реката Асеновска или Коруча… недалеч от нас имаше мост… Като се мине през моста, срещу черквата се намираше голяма къща на два етажа, опасана с чердаци с резба, с рязани греди… Това бе къщата на Димитър Консулов… Този сливенец имаше много фина жена, леля Петранка. Тя бе за мене най-любимата. Много хубаво се обличаше, а красива – и без това. Завършила френски пансион. В къщата имаше голям салон, на две от стените вградени шкафове, с книги от пода до тавана. За първи път видях такава голяма домашна библиотека… Тези къщи на интелектуалци в провинцията тогава бяха нещо интересно… През ваканциите, когато отивах в Сливен, получавах много, духовно се обогатявах. Консулов бе френски възпитаник, преводач на френска литература… От тази библиотека почнах да вземам книги и изчетох вече целия Фламарион… Как бях влюбена в „Стела“ на Фламарион, мечтаех да стана като героинята!“ „У Консулови се говореше за Юго, за френска литература… Леля Петранка бе скромна, изискана, сдържана… Образец на културна жена. Много четеше, без да парадира с това.“ Петранка Консулова се появила в живота на Лиза в много подходящ момент, когато се е формирал вкусът й към езика и към стила на живот.

В спомените на Багряна сливенският вятър Бора заема видно място: „Но помня големия сливенски вятър. Като се връщах веднъж от училище, просто с чантата се захлупих на земята, събори ме. Привечер същия ден баща ми разказваше – вятърът отпрал покрива на мъжката гимназия и го стоварил върху съседната генералска къща. Тате седял в кафенето под лозницата с приятели. Изведнъж нещо го захлупило: вятърът грабнал някакво чергило от каруца – и върху лозницата“.

Багряна не може да забрави тази случка. Природната стихия е непобедима. И тя намира място в поезията й: „Как ще спреш ти мене – волната, скитницата, непокорната – / родната сестра на вятъра, на водата и на виното,/ за която е примамица непостижното, просторното, /дето все сънува пътища – недостигнати, неминати – мене как ще спреш?“

И колоритът на Сливен – циганките – също не са забравени. „Помня сливенските циганки – с пъстри дрехи, разказва тя. Не такива черни, мръсни, а хубави, чисти… Минават край дома и просят от мама цветя от градината… И се китеха. Зимен шибой имахме, летен шибой – също, бял, розов, кремав… Много петунии. Вечер като наполее мама, мирише, чак в къщи влиза. А лехите наоколо – с бели карамфили.„

Лиза обича екскурзиите из околностите на Сливен: „Водеха ни из лозята, по баирите. Но Сините камъни гледахме само отдалеч. По боаза бяха стари тепавици, фабрики.„

Семейство Белчеви е многодетно. Парите никога не достигат. „В Сливен ми е първата печалба, първите спечелени от мен пари, споделя Багряна. През ваканцията подготвях съседско момиче от по-долен клас, изостанала… И ми дадоха накрая двадесет лева и една тъкана покривка за легло…“

Децата на Мария и Любомир Белчеви са музикални. „На вечеринките всички деца от нашето семейство участваха. Аз бях най-голяма, свирех на цигулка. Гого също. Верка, макар и малка, и тя излизаше. Пеехме Чинтуловите песни. И досега не мога равнодушно да ги слушам, побиват ме тръпки.“, спомня си поетесата.

Минават месеци от пребиваването на Лиза в Сливен и изведнъж съдбата й се променя. „Леля Неделя дойде в Сливен на гости, спомня си тя. Беше учила в Женева, после – гимназиална учителка. След като се разделила с мъжа си, тя останала сама в голямата къща. Поиска да ме вземе с нея и нашите се съгласиха.“ За родителите й това е едно облекчение.

И Лиза заминава за София. Предстоят й нови предизвикателства, нови срещи с интересни хора, нови пътувания, предстои й нейната поезия – „Вечната и святата“ и още много, много стихосбирки, срещи и раздели, целият й живот. Но СЛИВЕН остава завинаги в нея!

* Посочените цитати са взети от книгата на Блага Димитрова и Йордан Василев „Младостта на Багряна“

Мария РАЙНОВА

Багряна и Сливен, архивни снимки