ИВАН БЛАГОЕВ, ОСОБЕН ПОГЛЕД: ПОЧТЕНОСТТА ВЪВ ВСИЧКО НЕ Е ЗАГУБИЛА СМИСЪЛА СИ

• Защо българинът няма политическа култура? Защо българската интелигенция е в партията на негласуващите? Защо в държавата няма политическа стабилност? Защо бизнесът се държи като чичо Скруч? Защо не направихме промените, които другите източноевропейски страни направиха?

За пореден път – усилна предизборна кампания. Море от лозунги, каузи, обещания. Кандидатите за народни избраници кръстосват градове и села, обвиняват се взаимно за неблагополучията в държавата, потупват електората по гърба. Не зная дали, както в предишни избори, раздават кебапчета и пари. Може би да, може би не…

Срещнах в тези горещи за политическите партии дни стар приятел, който разбира и от политика, и от бизнес, и от право, от много неща. Иван Благоев – разпознаваемо за Сливен лице, най-вече за  юридическата колегия и за доброто старо НДСВ. С учудване разбрах, че и той е в кампания от името на старата си партия, но е кандидат за депутат на четвърто място в листата й и едва ли ще стане депутат. А пък и не иска, защото се опасява, че на неговите 70 години ще е най-старият в парламента и ще трябва да открива народното събрание, което не му се ще.

Много ми липсва в политическия ландшафт някой, който да отвори дума за политическата култура и за това има ли тя почва у нас… Иван Благоев – това е човекът. С богат опит в правната материя, в обществения и в политическия живот. Иван Благоев е бил в много роли – бивш съдия, блестящ адвокат, областен управител в периода 2001-2004 година, областен координатор на НДСВ в Сливен, в последните новини – и член на политическия съвет на НДСВ. Подвизава се вече не само като баща на двама сина, но и като дядо на четирима внуци. За неговия поглед върху икономическите и политическите процеси у нас, за причините за падението и начините за въздигането на дъжавата ни разговаряме сега.   

– Г-н Благоев, след толкова популистки обещания на различни стари и нови партии, как ще се чуе гласът на НДСВ?

– Аз съм оптимист за нашето представяне на тези избори, като ги сравняваме не с 2001 година разбира се, а като ги сравняваме с последните няколко избора, в които сме участвали, когато имахме 0,25 процента. В НДСВ в момента тече един процес на оздравяване, подмладяване и обновяване на партията. Има една вълна от бизнесмени в активна възраст, които помнят времето на Царя. И тази носталгия по спокойното време за бизнеса, когато нямаше рекет, нямаше административен натиск, когато имаше забрана от страна на Царя персонално към нас, областните управители, да не пипаме никой от функционерите, държавните чиновници, въпреки че те работеха активно срещу нас и срещу него – тази носталгия по спокойния социален, икономически и обществен живот доведе в НДСВ една нова вълна. Те се самозаявиха като хора, които искат да споделят с нас едно политическо бъдеще и това на нас, старите кади на НДСВ, ни дава една сигурност, че ние ще растем като електорално влияние. Либералните идеи в обществото съществуват. Може да получат някаква ревизия, някакво развитие, но те не са умрели и не единствено ДПС трябва да представлява тази либерална квота от обществото. Доколкото може ДПС да се нарече либерална партия, като имам предвид, че електоратът им е и по-беден, и по-маргинален в някакъв смисъл. Така че – гледам на процесите оптимистично. Не съм наивник да считам, че непременно ще минем 4-процентната бариера, но считам, че ще трупаме електорално влияние в следващите избори, каквито и да са те и когато и да са те.

– На изборите много често има и изненади…

– На изборите има изненади, но аз в моя живот щастливи изненади не съм преживявал, нито в обществен, нито в личен план. Но приятни изненади съм преживявал. Дано и аз най-сетне да преживея една щастлива изненада. Би било чудесно.

– По темата на деня: Ще фалира ли наистина държавата и къде е спасението?

– Задавате ми много труден за еднозначен отговор въпрос. Слушах финансовия министър. Наясно съм в общи линии с доклада на Министерството на финансите. Чух и Николай Василев. Но: Държавата няма да фалира, тя не може да фалира. Ще фалираме ние, гражданите, ако се стигне дотам… Две основни причини има за това положение. Първата е, че няма политическа стабилност в държавата. Липсата на политическа стабилност води до това, че бизнесът започва да не се държи правилно. В смисъл, че бизнесменът започва да не планира, започва да не се държи като истински бизнесмен, а като чичо Скруч – да запази това, което има да не се разпилее, а за развитие ще мисли после, когато може да планира. В момента не може да се планира. Аз малко или много съм част от бизнеса и зная какво аз мисля по повод на тези процеси. Идеята да се промени съотношението евро – лев е просто отвратителна. И ред неща, които са смущаващи. Втората причина беше това чисто популистко наддаване на партиите коя ще бъде по-близо до интересите на народа и коя ще вдигне мизата за заплати, пенсии, социални помощи и т.н. Няма нищо лошо България да е общество от богати хора. Но то не става с административни мерки, не става с решение на парламента. Лошият пример в тази посока е една община, сега не мога да й цитирам името, в далечния Китай по времето на Мао Цзе Дун. Тя взе решение, на заседание на общинския съвет, че в тази община комунизмът е победил. И какво като взе решение?… – Същото ще стане и сега. Вземат се решения, които нямат икономическа мотивировка. Те формално са в интерес на хората, а реално са против този интерес. Защото да получаваш едни пари, които само след три месеца имат същата покупателна стойност, е пълно безмислие, а това трови икономическия живот в страната. Майка ми също е пенсионерка, също е работила цял живот, зная, че ако аз не й помагам, няма да й стигне пенсията да си плати лекарствата и тока, но не това е пътят – на всички в някакъв голям калпак да хвърлят едни пари… Пътят е на разумни мерки за укрепване на българския бизнес, за привличане на чужди инвестиции, защото ние изгонихме чуждите инвеститори и няма сега да се впускам в ясните причини защо хората бягат от България. Рекетът, който налагат управляващите, които и да са те – а те само се сменят и някаква омерта са си дали да не се преследват един друг, води до тези неприятни последици – тежки инфлационни процеси и крайна политическа и икономическа нестабилност на страната. Не казвам, че ако НДСВ дойде на бял кон, с магическа пръчка за 800 дни ще оправи всичко.. Но има една група от 500-600 държавни мъже в страната, които, ако се съберат и назоват нещата с правилните им имена – това са лидери на политически партии, членове на политически съвети, бивши министри, настоящи – ако напишат националните приоритети, подпишат се, че ще ги спазват и забравят популизма, може би ще има някакви резултати, колкото и пожелателно да е това. А вместо да си говорят за държава си и за обществото си, политиците се дрънкат за глупости, в това число и в личен план. Това е крайно несъответно на нуждите на обществото.

– Държавата не може да фалира, но в икономически план има голяма нестабилност… Защо се стигна дотук? Кой е виновен?

– Вече казах – заради политическата нестабилност и страха на бизнеса да планира дългосрочно. И този популизъм, който товари бюджета с излишни разходи, без да са осигурени приходите. Вината е на цялата политическа класа. Никой не е вън от тази игра.

– Защо партиите като че ли малко говорят за програмите си? Има ли НДСВ  програма? Проявява ли българинът политическа култура за изборите, които прави? 

– Имаме програма, разбира се, но кой чете програми? Аз съм чел не само нашата, но съм хвърлил око и на програмите на основните политически сили. Българинът за жалост гласува емоционално, при това негативно. Той не иска еди-кой си по едни съображения, които нямат нищо общо с политическата грамотност и култура. Ние така и не си направихме труда да обучим нашия народ, да му вкараме малко политическа култура в главата, той е лишен от политически рефлекси. Имал съм възможност да наблюдавам процесите в други държави. Бях на лечение във Франция, когато избираха Саркози. Цялата агитация и пропаганда на президентските избори във Франция се състоеше в пет минути интервю по телевизията на основния претендент и на действащия президент, и на някакъв стълб някъде може да видиш някакъв етикет от тетрадка и написано едно име. Ние облепяме цялата държава в лозунги и плакати, после по една година кметовете не могат да ги изчистят. И при нас избирателната активност е 30 процента, при тях – 85. Това са хора с политически рефлекси, с политическа култура, които искат да управляват държавата си. Отиват на избори точно затова. Избраха Саркози, след два месеца той се разведе и се ожени за друга жена, въпреки че беше обещал обратното. И стана един от малкото президенти, който не повтори избора си. Господин Саркози излъга и загуби изборите, защото французите са политически грамотни. Те имат политическа памет. Те  искат от своите избраници да си държат на думата. Никаква церемония няма – че бил симпатичен, такъв, онакъв. Симпатичен лъжец – Край! При нас, опорните точки на НДСВ какви са, тръгвайки от това, което казах? – Да бъдем честни към хората основно. То включва всичко друго. Сега ние ще се наслушаме на всякакви обещания. Когато се дават от сърце, с увереността, че може да се изпълнят, е добре. Или по-малко лошо… Но когато се дават с ясното съзнание, че това не може да стане… е много лошо. Слави Трифонов ще праща македонци в Космоса. Ами, това не може да стане. Сега се бори за президентска република. И това не може да стане. И не бива да стане. Мога да дам много примери с личности, които са на власт, но кои са президенти? На една безотговорност от позиция на властта ще слугува цял народ.

– Мислиш, че ние, българите, не сме за президентска република?

– Българският елит не е за президентска република. Защото като изтърват някой, става страшно. Ако е един нормален човек, да е президент – добре. Ами ако не е? А в парламента, колко са нормалните и колко тези, които не можем да окачествим така? Аз мисля, че дори паритет да има е много опасно за държавата…

– Мястото на културата за повечето партии е все на опашката… Защо е така? Къде трябва да е то според теб?

– Очаквах този въпрос, като съзнавам насочеността на сайта ти. Ще кажа две думи за образованието и го връзвам с културата, защото са близки. Културните дейци не могат да бъдат необразовани хора. А би трябвало да бъдат най-образованите или най-можещите, защото културата иска малко божа искра, нали. Докато не се разбере в нашата мила татковина, че образованието е точка едно от националната сигурност, нищо няма да излезе от нашето общество. Не може ученикът да има двойка и за това да е виновен учителят. Не може учителят да деградира собствения си авторитет, като ходи да ги моли да идват на училище. Ако искат да ходят! Но, като не са си изпълнили конституционното задължение да имат основно образование, няма да ги допускаме до изборите! Няма да ги допускаме до много неща, които конституцията им гарантира! Трябва да се разбере, че правата на човека са само приложение 1 към неговите задължения към хартата на обществото. Правата се дават на човека, за да може да си изпълнява задълженията, не за друго. Те не могат да бъдат самоцел. И оттам го казвам същото и за културата. Не може държавата да абдикира от културата. Защото духовно бедният човек е лесно манипулируем. А това може би е целта – той е несвободен, той е податлив на влияния и с една тенджера кебапчета се променят електоралните нагласи на некултуните и малокултурните хора. Ако това е целта – жалко за нашата управляваща политическа класа. Ако не го разбират или по този начин се мъчат да направят училището задължително, е донякъде приемливо. Но методиките са ненормални. Не може насила. Учителската професия стана непривлекателна, защото ги оставиха с ниски заплати, защото мутрите влизат в час да бият учителя защо се е скарал на любимото синче, защото децата мерят собствения си статус в класа с цената на телефона, който са им купили или с цената на дънките, а не с шестиците и петиците, които имат. Средата, в която са потопени нашите деца, ги прави антисоциални или каквото искате още, но така или иначе, нещата не са в правилната посока. Няма ги учителите от моето време. Някои ще кажат: „Тоз дъртак седнал да приказва глупости тука…“ – това е конфликт на поколенията. Но ги няма тези учители! Аз не познавам учители като моите, които са ме учили – с респекта, със страха ако щете. Как ще мине Георги Аджемов по коридора на гимназията и ние ще пушим пред него? Той не ми се е карал, нито нищо. Само присъства и ти замръзваш! Или моята учителка от първи до четвърти клас Дачева. Как ще стане така, че да отидеш без домашно при нея? Тя само като те погледне, чувстваш се неудобно, че си жив. /Смее се/ Не че не си си написал домашното. Увеличиха им заплатите сега, дай боже нещо да се промени! Но няма пряка връзка между заплатите и качеството на преподаване. Ако е така, да им ги направим по 10 000 лева, но това ще бъде един административен произвол, нищо друго.

– Като юрист опитен и знаещ, кажи, кои закони трябва да приеме новото народно събрание приоритетно?

– Един от пороците на нашата обществена система е, че в края на всеки парламент, става председателят на парламента и започва да се хвали с това колко закона било приело народното събрание. Ако зависи от мен, бих ограничил тази бройка до възможния практически минимум. Защото, който и закон да отворите, ще видите, че първата страница е само изменения и допълнения. Сиреч, стартовият текст на закона е писан на коляно, бързо, от средни техници. Не е помислено, не е огледано от всяка гледна точка. Търговският закон в 1991 година е приет. – Две страници изменения! Фундаментално отношение в държавата… Така че, закони имаме достатъчно. Сега не мога да кажа кой закон да се приеме приоритетно – закона за бюджета, разбира се, той е ежегодният най-важен закон за държавата. Може би за Войната по пътищата. Модерно е сега да се говори за домашното насилие, може би и този закон – и той трябва да се пипне, и то пак ще бъде с изменения и допълнения. Администрацията и хората, докато научат закона и решат че трябва да го прилагат, той пет пъти се променя…

– А за съдебната система, главния прокурор…

– Стана банално това говорене за контрола върху главния прокурор. Смея да кажа, че ако аз съм главен прокурор, няма нужда от контрол върху моята дейност. Защото тя ще бъде максимално съобразена със закона. Това е въпрос на манталитет. Българинът счита мутрите и другите калпазани, които нарушават закона, за герои. За жалост! Историческата ни съдба е такава, че от 13-те века България, 7 века нашата държава е била чужда държава. Ние сме били два века под византийско пет века под турско робство. След това, прибавете малко и комунистическия режим. И какво излиза – че от 13 века, 8 века държавата е била враг на народа си. Тя не му е била приятел. И той има такова отношение към нея – като враг я гледа. И ако може да я излъже, да заобиколи закона, това е чудесно. У нас на почит е човекът, който нарушава закона. Кметът например, не сливенския имам предвид, а кметовете. Има знак „Спирането забранено“, а неговата кола е зад знака. Напиши отдолу: „Не важи за кмета!“ Да е ясно, че има правило. А не да се перчиш, че нарушаваш закона. Така че, не са необходими много закони. Имаме си достатъчно. Както има и достатъчно партии. Много хора казват: за кого да гласувам? Ами, има 300 партии, ако от 300 не можеш да избереш една… – трудна работа.

– Защо е толкова голяма партията на негласуващите?

– Защото колкото са повече те, толкова властта е по-малко легитимна. Трябва да се гласува, за да е легитимна властта. В Гърция гласуването е задължително. До какво води това също е много спорно. Партията на негласуващите обаче не е единно цяло. От тази партия на негласуващите, аз искам да извадя една специална прослойка – българската интелигенция, която предпочита да каже: „Остави ги тез маргиналии, остави ги тез простаци, остави ги да ходят да се надбягват. Ние сме над тези неща. И тези ли политици нас ще ни управляват?“ Българската интелигенция, ако има малко отговорност към себе си и към народа си, това не трябва да го допуска. Не мога лично аз да си представя образован, сериозен човек, който чете книги, който чете вестници, който ходи на театър, който е учил достатъчно дълго, за да знае какво значи общество партия и т.н., да не ходи да гласува.

– Това са отвратените.

– Ами, отвратени са, но от какво са отвратени? От политическата класа? Но Хегел какво казва? – „Всеки народ си заслужава правителството.“ Значи, иди и направи така, че твоето правителство да изглежда добре в твоите очи! Иди го избери! Иначе как да стане? Но има и нещо, което ще свържа с комунистическото наследство, колкото и тази тема вече, 30 години след 10 ноември, да не е интересна. Ще дам един пример. Навремето, когато нерегламентираните турски съпротивителни движения направиха атентатите, много синчета на комунистически вождове напуснаха най-благоприятното дотогава министерство на вътрешните работи – Държавна сигурност и отидоха да работят в Министерството на външните работи. Това показва един манталитет на  управляващата класа още оттогава зареден. И да не забравяме, че оттогава у нас съществена промяна в манталитета на управлението и на управленците не настъпи. Тези същите хора победиха, взеха властта с 52 процента. Един от техните генерали позна изборите за Велико народно събрание, за мен това беше страхотен симптом за мощта на противника. Това беше знак, че срещу  промяната, идваща тогава, има една организирана сила, която знае какво прави. Аз не говоря за компартията като противник. 10 процента от народа беше член на тази Компартия. Те не са мои противници. Но управляващата прослойка в тази партия – определено да! Тези хора и досега влияят на обществено-икономическия живот в страната по една много проста причина – приватизацията я направиха те, те са сега най-богати. И са във всички партии! Тази номенклатура отпреди 10 ноември, която нямаше морала да управлява в трудно време! – Този морал се запази и след 10 ноември. Ние не можахме да направим тези промени, които другите източноевропейски страни направиха. Говоря за манталитета на управленеца.

– Защо не можахме?

– Защото сме калпав народ. Защото не ходим да гласуваме. Защото нямаме политически инстинкти. Защото не искаме да си ги създадем. Защото мутрите са нашите герои. Защото силикона и чалгата победиха българина. Затова!

– Какъв трябва да бъде девизът за управлението на държавата?

– Ако повторя думите на Царя: „Почтеност във всичко“, може да предизвикам иронични усмивки. Но смея да кажа, че това не е загубило своята кауза. Може, защото бях част от управлението на Симеон Втори, да изпитвам носталгия, но все пак, като човек, който има претенцията да си направи обективни оценки на нещата, смея да го кажа. Ако ние можем да излъчим почтени управленци и тези 500-600 души, за които говорих, се съберат да подпишат, не омерта да не се преследват за кражбите, а да подпишат една харта за 20 години напред кое да води в тяхната политическа работа, и ако почтеността е заложена там, в тази харта, нещата ще се променят. Това е един идеализъм, може би. Маркс казваше друго – че битието определя съзнанието. Но аз си пожелавам за държавата една такава формула да се измисли. Защото това се иска – толкова, не повече. Почтеността във всичко не е загубила своя смисъл.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА