- „Особено ми допада онова трансцедентално греене, което авторът открива в изгревите и залезите.“ – Атанас ПАРУШЕВ, на откриването в галерия „Йордан Кювлиев“, 15 февруари 2023
Попитах Христо малко наивно и провокативно: Какъв е поводът за тази изложба?, въпреки че много добре знам – който го „човърка“ да рисува, си показва работите, не ги крие на тавана, защото самото рисуване е желание, усилие за общуване, споделяне на преживявания, размишления, чувства, вълнения.
И вижте сега, какво споделя с нас авторът на тази изложба „Пътешествия, любов и вино“ – какви красиви човешки състояния…
С отворените очички на любопитството да пътуваш, да гледаш, да съпреживяваш – това е може би най-приятният и смислен начин на живот. А за виното и любовта – какво да говорим? Големият Кирил Христов има един програмен стих: „Жени и вино, вино и жени“! Погледнете романтичното, кавалерско отношение на автора към изложения тук „Дамски портрет“. Това отношение към жените сигурно е довело и до рисунката „Съдът на Парис“.
Да се върнем към картините, вдъхновени от спомените за пътешествията на автора.
Някой от религиозните философи беше казал, че след като Бог създал Творението – толкова прекрасно, съвършено, му станало тъжно да си го гледа сам, та затова създал и човека – да се радва, но и да възхвалява Творението. Затова, освен църковните служители, може би и някои художници, са духовници.
Дядо Боже милостиво е запратил Христо по тези места – мистичния величествен Метеор, бреговете на Нил в Египет, Алжир. Христо ще си спомня и ще се вълнува, сигурен съм, докато е жив. Блазе му!
Спомнете си френските романтици Дьолакроа, ами Рембо, с какво преклонение са ходили в Магреб!
Колко са поетични заглавията на картините „Каменна пустиня“, „Залез над Нил“, но има и символи на историята – „Карнак“, „Хатшепсут“, арабските архитектурни останки, има и човешко присъствие – „Камилари“, „Жена с тарамбука“. Тези картини нямат нищо общо с туристическите сувенирни преживявания, даже са чисто художнически – освен с технологичното си материално изграждане, а и с композиционния си ритъм, с живописния си ритъм, със светлината, която излъчват. Особено ми допада онова трансцедентално греене, което авторът открива в изгревите и залезите по тези места.
Тази светлина я има и в картината „На път“ – пасторал, напомнящ на Елин Пелин, на Йовков, който казва: „Винаги съм настроен да вярвам на доброто в човека.“
Обърнете внимание на още няколко картини – „Риби“, с усещането за конфликт, постигнато с агресивната си материалност и агресивните си противоположни цветове, или „Пристан на пълнолуние“ – отново мистична поезия, или „Финалът на балетния спектакъл“…
Но да ви кажа, Христо много сладко говори за картините си, така че – разпитайте го. Това, което ви казах, в голямата си част го „измъкнах“ от него и то съвпада с моето другарско и колегиално мнение.
Да благодарим на Христо Тотев за това споделяне и на добър час на изложбата!
Атанас ПАРУШЕВ
Февруари, 2023 г.
ГАЛЕРИЯ ПРИЯТЕЛИ
Б.Р. Изложбата на Христо Тотев се радва на голямо внимание от страна на колеги и приятели, които препълниха до краен предел изложбената зала „Йордан Кювлиев“. След словото за откриването на изложбата на художника Атанас Парушев, в краткото си обръщение към гостите, авторът благодари за вниманието и хубавите думи. Предлагаме ви запечатани мигове от празника на 15 февуари в галерия „Йордан Кювлиев“, за който виновникът Христо Тотев получи много поздравления.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

















































