Д-Р НАЧО ПЛАНИНСКИ В ЛЕТОПИСА НА СЛИВЕН И СЛИВЕНСКАТА БОЛНИЦА

Автор: Аспарух ПАНОВ

През пролетта на 2019 г. се навършиха 140 години от създаването на първата градска болница в Сливен. Тя е открита през пролетта на 1879 г. в стара турска къща и разполага с 15 легла. За издръжката на болницата и за нейното управление се грижи благотворително дружество „Свети Пантелеймон“. Първият управител на болницата е д-р Георги Миркович, а околийски лекар е д-р Начо Планински.

Той е първият околийски лекар и е вторият главен лекар (управител) на сливенската болница след д-р Георги  Миркович, с когото са съдружници и в една аптека до църквата „Св. Димитър“. Д-р Начо Планински застава начело на болницата на 15 септември 1879 г. и остава на този пост до края на живота си, като от 1888 г. болницата в Сливен е една от осемте първостепенни болници в България. За огромно съжаление, той умира твърде млад, през 1895 г., едва на 48 години, заразен от болестта на свой пациент.

В статията „Родът Панови – страница от сливенската история“ в третия брой на вестник „Сливен“ (от 21 септември 2000 г.) посочих роднинската ни връзка със семейството на видния възрожденец д-р Начо Планински (1847-1895).  През 1920 г. леля ми Невенка Панова, сестра на баща ми д-р Аспарух Панов (1902-1987), се омъжва за втория син на д-р Начо Планински, майор Никола Планински, който бе мой свако. Той преживя целия си живот в Сливен и почина през 1980 г., на 95-годишна възраст.

Сватбената снимка на д-р Начо Планински с Елена Стамова. Венчавката им е в Ст.Загора на 19(20) януари 1880 г. НПВ Сливенският митрополит Серафим е присъствал на венчавката им. Снимката е публикувана в бр. 1 на в. Сливен през 1998 г., в интересната статия на д-р В. Василев, който има немалко статии, посветени на д-р Н. Планински.

Двамата със съпругата ми Надежда Панова от доста време се занимаваме с проучване и събиране на архивни документи и материали, както за многостранната дейност на д-р Начо Планински като лекар, общественик и просветен деец, така и за моя баща, д-р Аспарух Панов, един от най-видните български педиатри. Така че 140-годишнината на Сливенската градска болница ни мотивира допълнително да подготвим статията, която предлагаме днес на вашето внимание.

Д-р Начо Планински е роден в Стара Загора и след завършване на класното училище е изпратен от Старозагорската българска община в Букурещ да учи медицина. Там е един от лекторите студенти в читалище „Братска любов“ и взема дейно участие при учредяването му. Изнася интересни научно-популярни и политически сказки и е инициатор за сформирането на неделни „факултети“, което е начало на запазените и след Освобождението „Народни университети“ при читалищата.

Д-р Начо Планински  като студент в Букурещ (1864 г.?)

Като студент в Букурещ, Начо Планински посещава и сказките в дома на Раковски, поддържа връзки с българските емигранти, съратник е и на Васил Левски. За цялостната си дейност, още като студент, е избран за спомагателен член на Българското книжовно дружество (БКД), предвестникът на БАН и е един от неговите спомоществуватели, а от 1882 г. е избран и за дописен член на БКД и такъв остава до края на живота си.

В юбилейните книги за 100 и 150 години от създаването на БКД, както и в други публикации по повод това толкова важно събитие за развитието на науката в България, са посочени биографични данни за д-р Начо Планински и са цитирани част от научните и публицистичните му материали.

След дипломирането си в началото на 1870 г., младият д-р Начо Планински се завръща в България и се установява като лекар първо в Ст. Загора, а от 1872 г. се премества в Сливен. Тук създава семейството си, изявява се не само като един от най-добрите и известни лекари, но участва активно в обществения живот и просветно-читалищната дейност.

Още в първия брой на в. „Сливен“ от 1998 г., в рубриката „Лечители и учители“ е поместена великолепната статия „Лекарите на стария град“, в която е отделено място и на нашия роднина и е публикувана сватбената му снимка с Елена Стамова, дъщеря на Хаджи Стамо Велчев. Венчавката им е през 1880 г. в Стара Загора, като на нея е бил поканен специално и Сливенският митрополит Серафим (1873-1896).

Автор на статията е д-р Веселин Й. Василев, известен сливенски педиатър и интелектуалец, син на сливенския писател Йордан Василев Богдар и баща на журналистката Щилияна Василева. На нея дължим много за публикуването на материалите във в. „Сливен“, както и за съставянето на вече издадените от сдружение „Мати Болгария“ три тома на сборника „Сливенци. Старите родове“.

Когато става дума за времето до Освобождението, не можем да пропуснем срещите на д-р Начо Планински с Апостола в къщата на Кутю Ганчев, подпомагането с медикаменти на бунтовниците, които се борят срещу турското господство, дейното му участие при работата на анкетната комисия в Сливен, свързана със зверствата на турците през Априлското въстание и след него, особено при опожаряването на с. Бояджик. Той се занимава активно и с въпросите на църковното дело в Сливен и участва в борбата за независимост на българската църква.

В края на 1877 г., по време на Руско-турската война, д-р Начо Планински е заточен в Боло, Диарбекир с още 20 видни сливенци. След завръщането си в Сливен след Освобождението, той участва в организационния комитет за създаването на първото дружество на Червения кръст в България (БЧК), учредено в Сливен на 25 октомври 1878 г. За председател е избран Сливенският митрополит Серафим, а на второто заседание на 29 октомври, за подпредседател е избран д-р Начо Планински. На мястото на учредяването му, което се намира в двора на Сливенския филиал към медицинския университет във Варна, днес има паметна плоча.

Снимката е правена е във времето след Освобождението, когато НВП Митрополит Серафим е председател на първата сливенска управа. Д-р Начо Планински  е на най-горния ред, вдясно.

Д-р Начо Планински е избиран за народен представител в Румелийското областно събрание, а след Съединението през 1885 г. – в IV-то обикновено Народно събрание и в III-то Велико Народно събрание. Участва активно и в дейността на любимото на всички сливенци културно средище – читалището „Зора“, като през годините два пъти е бил негов председател, няколко пъти зам.-председател и многократно член на управителния му съвет.

Както пише Мирослав Попов в брошурата си „Един лекар се завръща от Диарбекир“, д-р Начо Планински е виден читалищен деец, оценен от Стилиян Чилингиров в книгата му „Българските читалища преди Освобождението“ от 1930 г. като родоначалник на „народните университети“ при читалищата.

Той е и един от създателите и авторите на първия сливенски  вестник „Българско знаме“, заедно с Добри Минков и д-р Георги Миркович. Вестникът слага началото на печатното дело в Сливен, а във финансирането на първата печатница под същото име, участва и д-р Начо Планински. Той издава и книги, и учебници, като учебникът му по зоология и геология е едно от първите ръководства в тази област.

Д-р Начо Планински е автор и издател през 1884 г. на книгата „Черти от живота на Александър Екзарх“, която предизвиква огромен интерес и се превръща едва ли не в „бестселър“ за своето време. Днес книгата е библиографска рядкост и може да бъде намерена единствено в библиотеката на СУ „Св. Климент Охридски“, в библиотеката на БАН и в Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен.

Д-р Планински е издател и на няколко други книги, които се съхраняват в библиотеката на читалище „Зора“. Те са от личния му семеен архив и са дарени на читалището от сина му Никола Планински. Публицистичната дейност и научно-популярните статии на д-р Планински са високо оценени. Той е цитиран многократно, за него има анотации и биографични бележки на 63 места в двата тома на справочниците „Българска Възрожденска книжнина“ със съставител Моньо Стоянов.

В брой 18 на  в. „Сливен“ Росица Георгиева от Регионалния исторически музей „Симеон Табаков“ описва в статията си „Седма сливенска дружина в записките на един офицер, септември – октомври 1885 г.“ участието на сливенци в Сръбско-българската война, където участва и д-р Начо Планински като военен лекар.

Д-р Начо Планински е член на Епархийския съвет в Сливен, санитарен инспектор на Сливенската мъжка гимназия и участва при посрещането в Сливен на Константин Иречек и на други видни наши и чуждестранни личности в Сливен. Има данни, че при посещението на княз Фердинанд, придружаващите го министри, както и министър-председателят Стефан Стамболов са пренощували в неговата къща.

Среща на д-р Константин Иречек със сливенски общественици, кмета К. Георгакев, префекта Начо Начев, при гостуването му в Сливен, 11-13 юни 1884 г. Снимката е публикувана в  книгата „Съзидатели“ за сливенските кметове, издание на РИМ – Сливен. Начо Планински  е на последния ред, най-дясно. В личния му архив в Историческия Музей  в Сливен се пазят текстове – поздравления по случай посещението на К. Иречек в Сливен, които той е писал и редактирал.

В юбилейното издание на списанието „Медицински сборник“ през 1898 г., в чест на 20-годишнината от създаването на първите здравни служби в България, е отделено място както за Сливенската първостепенна болница (една от осемте тогава за страната), така и за д-р Начо Планински като възрожденски лекар. Това научно списание излиза в продължение на 4 години (1895-1898), като в кн.1 за 1896 г. е поместен голям некролог за смъртта на д-р Начо Планински.

Когато говорим за д-р Начо Планински, не можем да не отбележим, че през 2017 г. се навършиха 170 години от неговото рождение. Кръглата годишнина бе отбелязана със специален материал на НЧ „Зора 1860 “ – Сливен, публикуван на тяхната Фейсбук страница. Материал, който ни върна в спомените ни 20 години назад, когато през лятото на 1997 г. нашето семейство организира честване на 150 години от рождението на д-р Начо Планински в сливенския Клуб на културните дейци.

Основният доклад представи Борис Симитчиев, като между поканените бяха тогавашният директор на Регионалния исторически музей  Георги Кюпчуков и уредници от музея, представители на отдел „Култура“ на Сливенската община и на НЧ „Зора“. На тържеството присъстваха и много познати и близки на семейството на нашия свако Никола Планински, синът на д-р Начо Планински. Днес повечето от тях вече не са сред нас.

Тук е мястото да отбележим, че в края на 1997 г., на 4 декември, в Сливен се проведе и юбилейна научна конференция „Сливенското здравеопазване – минало, настояще и бъдеще“, посветена на 150 години от рождението на д-р Начо Планински и 80 години от рождението на д-р Любозар Рохов. Председатели на организационния комитет бяха д-р Мария Тодорова, д.м.н и д-р Светослав Славов, а представените доклади и съобщения бяха включени в специален сборник. Основният доклад за д-р Начо Планински бе подготвен по един великолепен начин от Борис Симитчиев, а аз имах високата чест да бъда поканен на конференцията и да представя Спомени от семейството на д-р Начо Планински.

Искрено се надяваме с моята съпруга, през настоящата година да успеем да завършим едно по-сериозно изследване, посветено на възрожденския принос на д-р Планински. В подготвяното издание ще включим и специална библиографска част, в която ще се постараем да посочим всички материали, до които сме се докоснали и сме намерили нещо интересно и съществено за многостранното дело на д-р Начо Планински.

А тези материали са десетки, може би повече от 200 статии в периодичния сливенски печат, във вестници в Сливен и Стара Загора, в различни монографии, в справочници, в научни списания, в издания на РИМ „Симеон Табаков“ – Сливен  и читалище „Зора“, в Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ и Централния държавен архив,  Държавния архив в Сливен и Стара Загора, РИМ в Стара Загора, в Националната библиотека „Св. Кирил и Методи“ и в Българския исторически архив (БИА) към нея, Научния архив при БАН, Университетската библиотека „Св. Климент Охридски“, както и в издадени книги за годишнини на Сливенската и Старозагорската общини и окръжните им болници.

Графична скица от Симеон Велков на д-р Начо Планински, публикувана в книгата на Стилиян Чилингиров  „Български читалища преди Освобождението: Принос към историята на Бълг. Възраждане“, изд. през 1930 година. Чилингиров смята д-р Начо Планински за един от създателите на неделните училища към читалищата.

Много вълнуващи за нас са оригиналните ръкописни писма на д-р Начо Планински от студенските му години до смъртта му, както и интересните материали за живота и дейността му, до които се докоснахме, които се съхраняват в архивите на видни личности като К. Стоилов, Гр. Начевич, Ал. Бурмов, Р. Миркович, Г. Живков, Й. Михайлов, В. Друмев, В. Стоянов, д-р Ст. Мутафов (от Стара Загора), Г. Арнаудов и др.

От документите в архива на д-р Ст. Мутафов, както и от съхранената до днес в домашния ни архив кореспонденция между сина на д-р Начо Планински със Ст. Мутафов и д-р Васил Бакърджиев (лекар, виден беронофил и краевед), става ясно, че между 1956 и 1966 г. са събирани материали за д-р Начо Планински, за да се издаде монография. Начинанието им е било подкрепяно от различни институции в София, Сливен и Стара Загора. Интерес към тази тяхна дейност е проявявал лично и акад. М. Димитров, ръководител на института „Левски-Ботев“ по онова време. Но и д-р Мутафов, и д-р Бакърджиев умират сравнително рано и не успяват да довършат вероятно и други материали за наши видни възрожденски личности, свързани с медицината.

През 1866 г. в Букурещ, с моралната подкрепа на  читалище „Братска любов“, група от четирима младежи и състуденти, по инициатива на Начо Планински,  решават да издадат един „Летящ лист с бунтовнически цели (думи)“ или както е отбелязано в ръкописните бележки на д-р Начо Планински, съхранявани в РИМ, тези ентусиасти „титулуват“ своето листче „Позив на България към синовете си“ .

Тези млади патриоти са Начо Планински, Киро Попов, Ст. Христов и Пенку Николаев. Листът е издаден еднократно (напечатен е в Букурещ, но на първата страница е отбелязано, че е печатан в Лайпциг), в 1000 броя, като е разпратен до различни градове в Румъния и България (основно в Русе).

Виждаме, че будният и ученолюбив студент от Стара Загора, първо в Букурещ и след това в България, има приятели и съмишленици, които са ярки личности. Тук ще споменем д-р Киро Попов, който, след завършване на образованието си в Букурещ, се установява в Карлово, създава семейство, занимава се с революционна дейност и не е само съратник, но е и близък приятел с Апостола. Преди трагичното си залавяне, Левски е вечерял в дома на Киро Попов – той се явява последният българин, който е разговарял с Апостола.

Дължим своята почит към д-р Начо Планински не само на авторите на различните материали за него, но и на светлата памет на неговите синове Стамо и Никола. По-големият – Стамо Планински, е високообразован сливенец, учил и живял в Хайделберг. През периода 1907-1909 г. той се заема с благородната задача да подреди архива на знаменития си баща, да подготви биографията му, да състави библиография на научното му творчество, както и да препише и систематизира от негови ръкописи най-забележителните му речи и други непубликувани материали.

За съжаление, той умира твърде млад, на 33 години, като събраният от него бащин архив се наследява от по-малкия му брат, нашият свако Никола Планински. Той успява да го съхрани, независимо от превратностите на времето, в което е живял. „СВАКЧЕТО“, както го наричахме ние, дарява част от него през 1948 г. на читалище Зора, а през 1953 г. дарява останалата по-голяма част от архива на д-р Начо Планински в РИМ – Сливен.

Предадените материали не само са грижливо съхранени и в двете институции, но техни водещи уредници, между които Васил Дечев, М. Кирова, Ив, Русев и др., имат редица публикации, в които са ползвали материали от архива на д-р Начо Планински. Съхраняването и анализирането на духовното наследство на този велик българин представлява днес огромно удовлетворение за нашето семейство. През декември 1970 г. Сливенската община организира специално честване по случай 75 години от смъртта му, като една от сливенските улици е наречена на негово име.

…Интерес представляват статиите на д-р Начо Планински с медицинска насоченост. Те са цитирани в томовете на Моньо Стоянов – Българска Възрожденска книжнина, в  публикации в периодичния печат, в книги и справочници. На д-р Начо Планинки е отделено заслужено място в книгата „100 години българска академия на науката 1869-1969 г.“, под редакцията на акад. Панталей  Зарев и др. Там са посочени както просветителските, така и част от неговите статии по медицински въпроси.

Д-р Начо Планински е защитник на здравната култура на жените и правилното отглеждане на децата, противник на лекарите шарлатани, срещу които води борба. Както отбелязват М. Попов и Хр. Големанов в брошурата си „Един лекар се връща от Диабекир.“, МФ, София, 1967, д-р Н. Планински се изкушава да се произнесе по някои общи проблеми на медицината. В духа на своето време, в духа на възрожденската романтика у нас, той пише в посочената по-горе статия в „Право“ от 1870 г., че “медицината, както и музиката, са двете изящни изкуства…“ че „…. тази наука (медицината) играе рол божествена по между човечеството...“, че медицината е „…  висока и изящна наука.“ Днес тези мисли звучат наивно, но за времето си те са били особено полезни, за да внушат  на читателите, че медицината служи на благото на човечеството. С това той е искал да я противопостави на лъжемедицинската практика, упражнявана широко от разни самозвани лечители. Тези мисли в статията и в други сказки, може би стават причина не много уместно личността на д-р Начо Планински да попадне под немирното перо на Христо Ботев, който го обсипва с остроти и подигравки. Основната причина, според авторите на „Един лекар се връща от Диабекир“, е може би, че Начо Планински принадлежи към просветителското крило на нашите възрожденци, а Ботев – към революционното.

… На 20 юли 2019 година се навършват 172 години от рождението на видния български лекар и общественик д-р Начо Планински.

                                                                                                          Аспарух ПАНОВ