АТАНАС ЧАСОПРАВИТЕЛ ВТОРИ

• За учителя по електротехника Атанас Пушкаров, който се грижи за Градския часовник близо 50 години. Спомен на д-р Веселин Василев от книгата му „Сливенски калейдоскоп“

В книгата си „Старият град“ Йордан Богдар пише за стария сливенски майстор Уста Атанас Часоправител, създал и монтирал първия часовник на град Сливен – Сахатя на Машатлъка още в турско време, в 1808 г. (1223 г. по Хиджрата).

От 1939 г., на кулата на новата Сливенска община вече има нов модерен часовник, наследил и камбаната на стария. Той си работи и до днес, макар да е станал по-капризен и да изисква повече грижи и внимание.

За тези грижи повече от половин век беше ангажиран от общинските управници един сливналия, учител от Текстилния техникум, самоук часовникар – Атанас Пушкаров. За да бъдем съвсеем точни, по-късно и преподавател по електротехника и радиотехника в гимназия „Добри Чинтулов“.

Атанас Пушкаров беше изучил часовниковите механизми като свое хоби и ги познаваше до най-малка подробност, поправяше ги своевременно при повреда, поръчваше и изработка на нови части за подмяна на износените. Сверяваше точността ежедневно. Общинарите бяха свикнали да го виждат да изкачва ежедневно кулата, но нямаха представа за грижите, които се изискваха, за да върви машината му непрестанно и да посочва точно времето. Беше си изработил собствен начин за сверяване на часовника на Общината „от дистанция“ – по телефона от дома си. Мъчеше се да поддържа и „атракцията“ на старата каменна кула – с ремонтирания в последните години и подменен несполучливо сахат, колкото и той да не искаше да се подчинява, защото конструкцията му си беше сбъркана по начало.

Самоукият майстор Наско Пушкаров трябваше да подсигурява и осъществяването на нови идеи за часовника – изпълнението малко преди да удари камбаната му на мелодия по Чинтуловата „Стани, стани юнак балкански!“ три пъти дневно (в 6, 12 и 21 часа), а после един път дневно (в 12 часа), както си е и до днес.

Срещу скромно допълнително възнаграждение, той беше вечен дежурен и в делник, и в празник. Ако часовникът се повредеше и почнеше да върти стрелките хаотично или камбаната му започне да бие неправилно, гражданите бързаха да го уведомят преди дори общинските началници да са разбрали. Това вечно дежурство при часовника трая, докато Наско се сети да си изучи за помощник и заместник свой близък.

Когато се отбиеше в кафенето да се види с приятели, често го молеха да види и поправи гратис и техните часовници, независимо от какъв вид бяха (механични или електронни, ръчни или стенни). Правеше го с удоволствие.

Неумолимият хронометър отброява човешкото съществуване без да го е грижа за обстоятелствата – дали протича в часове на радост и удоволствие, или на печал и въздишки, на здраве или болест. Майсторът си отиде от този свят през 2012 г., на 78 години, победен от болестите, които скъсиха Времето, определено му за пребиваване в него. Близките му, приятелите и съгражданите ще го помнят винаги усмихнат, приветлив, готов да услужи безкористно според възможностите си. Той беше достоен продължител на делото на предшественика си Атанас Часоправител.                                                                                                                                                                               

                                                                                          д-р Веселин ВАСИЛЕВ, в.                    

                                                                                    „Сливен“, бр.15, 22.09.2012г.

Б. Р. По разкази на Атанас Пушкаров, часовникът на кулата на сливенското кметство е закупен от фирмата „Сименс“ и при монтирането му са участвали немски майстори и български инженери. Един от тях е сливналията инж. Никола Шишеджиев. В монтажа му през 1939 г. е участвал и един от техниците на Сливен, който след това е подържал часовника до 1963 година. После предал знанията си на Атанас Пушкаров. От тогава, близо 50 години, почти до самия си край, той поддържа часовника.

За тогавашното време – 1939 г. часовникът е бил модерен, с перфектна техническа конструкция и не давал особено големи повреди, поправял се е лесно. По-късните трудности с излизащите от употреба части са останали за Пушкаров. Обясняваше, че часовникът е електромеханичен – часовник майка. Голямата му стрелка е дълга 2.20 метра, а малката – 1.80 метра. Стрелките са направени от мед и са доста тежки, поради което много пъти са се чупили. Размерите на часовника са четири на четири метра.

Височината на кулата, на която е монтиран, е 32 метра. Атанас Пушкаров твърдеше, че сливенският е „най-високия“ часовник в България, монтиран на кула.

Наскоро община Сливен финансира и завърши цялостният ремонт, обновяване и боядисване на часовниковата кула на сливенското кметство.