- По следите на една оригинална снимка от 1934-та – година след създаването на оркестъра. След задълбочено изследване, в 1975 г. д-р Николай Сяров, с помощта на Драгомир Евров, Милко Мухтаров, д-р Баклаян, Панайот Черкезов и Веса Маргенова, успява да идентифицира всички фотографирани
Сливенският симфоничен оркестър е основан през 1933 година. В град Сливен оркестри е имало още от епохата на Възраждането, но първи опит за създаване на симфоничен оркестър е направен след Освобожднието, в 1911 година. През 1928 г. Мишо Тодоров, известен български композитор, диригент и музикален педагог от Сливен (възпитаник на музикалните академии в Женева и Дрезден), е назначен в читалище „Зора“ със задача да организира симфоничен оркестър. След много перипетии, на 24 юли 1933 г., той публикува апел „към всички любители и професионалисти в града да дадат ценното си сътрудничество като инструменталисти за доизграждането на симфоничния оркестър“. От написаното става ясно, че по това време процесът по изграждане на симфоничния оркестър вече е бил към своя край. Същото констатира и сливенската преса, в която четем: „Нуждата от симфоничен оркестър в града ни е вече на път да бъде задоволена“. През същия месец юли 1933 г., Мишо Тодоров кани слушатели на открити репетиции. Присъстващите на тези репетициите са се уверили в постиженията на оркестъра, чието изпълнение е вече „прецизно, изискано и скоро ще бъде художествено дори“.
Формирането на всеки един симфоничен оркестър е бавен и труден процес, изискващ много работа в продължение на месеци, а дори и години наред. Първият публичен концерт на новия сливенски художествен състав се е състоял на 28 май 1934 година. Денят на първия концерт на оркестъра е бил избран специално – в 1934 г. на тази дата се е падал църковният празник на Пресветия и Животворящ Дух (понеделник след Петдесятница). Това е празничен, неработен ден и концертът се е състоял сутринта, след църковното богослужение. Диригент на първия концерт е военният капелмайстор Петър Стратев, а в програмата са изпълнени произведения от Хендел, Хайдн, Моцарт, Верди, Григ, Адам.
Един особено ценен документ за този концерт представлява фотография, която оркестрантите са си направили след изпълнението.
Снимка – Сливенската филхармония към читалище „Зора“. 1934 година.
Снимката е запазила за поколенията ликовете на всички основатели на Сливенския симфоничен оркестър. За съжаление, към оригиналната снимка липсва автентичен списък на фотографираните. След задълбочена изследователска работа, в 1975 г. д-р Николай Сяров, с помощта на Драгомир Евров, Милко Мухтаров, д-р Баклаян, Панайот Черкезов и със съдействието на Веса Маргенова, успява да идентифицира всички фотографирани на снимката. Това са общо 38 души, от които двама диригенти и 36 оркестранти.
Според изследването на д-р Сяров, това са:
ПЪРВИ РЕД (седнали на земята) от ляво надясно:
- Никола Загоров (военен музикант) – ударни инструменти, първи тимпанист на Сливенския симфоничен оркестър
- Атанас Николов (военен музикант) – ударни инструменти, малко барабанче.
- Райчо Ив. Цанев (военен музикант) – виолист, по-късно оркестрант в Бургаската филхармония.
- Спиро Атанасов (военен музикант) – валдхорнист.
- Марин Петров (военен музикант) – валдхорнист.
- Иван Цанев (военен музикант) – цигулар, вероятно брат на Райчо Цанев, седящ на същия ред
- Йордан Шекерданков (военен музикант) – кларинетист
ВТОРИ РЕД (седнали на столове) от ляво надясно:
- Милко Мухтаров (военен музикант) – виолончелист, по-късно управител на магазин за музикални инструменти в Сливен.
- Тома Боев – виолончелист, по-късно прочут военен летец-изстребител, загинал геройски при отбраната на София от англо-американското въздушно нападение на 10 януари 1944 г., по време на Втората световна война.
- Мара Русева Тодорова – цигуларка, дългогодишна оркестрантка в Сливенския симфоничен оркестър и в оркестъра на Сливенската опера.
- Д-р Марков – цигулар
- Веса Маргенова – цигуларка
- Петър Стратев (1881-1951) – диригент на Сливенския симфоничния оркестър, военен капелмайстор и композитор.
- Мишо Тодоров (1890-1967) – диригент на Сливенския симфоничен оркестър, музикален педагог и композитор.
- Цонка Тинева – цигуларка, известна музикална деятелка в Сливен
- Стефан Корабаров – цигулар, бивш директор на Земеделска банка в Сливен
- Дора Тинева – виолончелистка, сестра на Цонка Тинева, седяща на същия ред
- Михаил Димитров – цигулар, учител
ТРЕТИ РЕД (застанали прави на земята) от ляво надясно:
- Драгомир Евров – цигулар, дългогодишен оркестрант в Сливенския симфоничен оркестър и концертмайстор на оркестъра на Сливенската опера, чичо на известния пианист проф. Николай Евров.
- Д-р Стефан Кадиев – цигулар, училищен лекар
- Димитър Бунарджиев (военен музикант) – тромпетист
- Хасан Шабанов (военен музикант) – тромпетист
- Иван Анастасов (военен музикант) – кларинетист и саксофонист
- Маня Персехян – цигуларка, по-късно живееща в Париж
- Динко Карагьозов (военен музикант) – кларинетист, по-късно известен музикален деятел и диригент на Сливенската опера
- Мари Бучекчиян – цигуларка, по-късно живееща в Париж
- Крум Никев (военен музикант) – виолист, по-късно дългогодишен оркестрант в оркестъра на Сливенската опера и цигулков педагог.
- Луиза Папазян – цигуларка
- Михаил Консулов – цигулар
- Тодор Анастасов (военен музикант) – цигулар, брат на Иван Анастасов, стоящ на същия ред
ЧЕТВЪРТИ РЕД (застанали прави на столове) от ляво надясно:
- Анастас Анастасов, наричан „бай Таско“ (военен музикант) – контрабасист, дългогодишен оркестрант в Сливенския симфоничен оркестър и в оркестъра на Сливенската опера, баща на Иван Анастасов и Тодор Анастасов, застанали на Трети ред.
- Димитър Иванов (военен музикант) – басист
- Йордан Черкезов (военен музикант) – контрабасист
- Атанас Дражев (военен музикант) – тромбонист, баща на фаготиста Николай Дражев, първи фаготист-основател на Бургаската филхармония.
- Роман Кактупов, руски емигрант – контрабасист
- Димитър Ганев (военен музикант) – тромпетист, по-късно оркестрант в Бургаската филхармония, след пенсионирането си завърнал се в Сливен като оркестрант в Сливенския симфоничен оркестър.
- Иван Черкезов (военен музикант) – тромбонист, брат на Йордан Черкезов, застанал на същия ред
- Димитър Радев (военен музикант) – тромпетист
Според д-р Николай Сяров, снимката е направена в двора на Военния клуб в Сливен. Концертът се е състоял в голямата зала на читалище „Зора“, което дава основание да предположим, че снимката би могла да бъде направена и пред входа на зала „Зора“. След своето основаване, Сливенският симфоничен оркестър е регистириран като самостоятелно юридическо лице, но свързано с читалището, за което говори и името, под което е бил регистриран – Сливенска филхармония при читалище „Зора“.
Както личи от списъка с имената на оркестрантите, болшинството от инструменталистите-основатели на Сливенския симфоничен оркестър са професионални оркестранти, назначени на щат във военния духов оркестър при 11-ти пехотен сливенски на Н.В. Царица Йоана полк. Техен капелмайстор е Петър Стратев, възпитаник на музикалните академии в Лайпциг и Цюрих. Това е причината Мишо Тодоров да отстъпи лидерското място в симфоничния оркестър на своя по-възрастен и уважаван колега Петър Стратев – един пример за благородно етично отношение между колеги музиканти. Благородният жест на Мишо Тодоров осигурява стабилност в работата на Сливенския симфоничен оркестър години наред. След Петър Стратев, диригенти на оркестъра до 1946 г., заедно с Мишо Тодоров, стават последователно военните капелмайстори Христо Байданов, Димитър Узунов и Никола Кобарелов.
Проф. д.изк.н. Стефан ХЪРКОВ

Б.Р.Тази статия авторът й проф. Стефан Хърков посвещава на 90-годишния юбилей на Сливенския симфоничен оркестър.
„Това беше един мой дълг към всички тези хора основатели на оркестъра. – смята той. – Ето, сега за 90-годишнината на оркестъра дойде времето техните имена да бъдат извадени от анонимност и представени с цялото уважение към дейността им.“
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.















