ОСНОВАТЕЛИТЕ НА СЛИВЕНСКИЯ СИМФОНИЧЕН ОРКЕСТЪР

• По следите на една оригинална снимка от 1934-та – година след създаването на оркестъра. След задълбочено изследване, в 1975 г. д-р Николай Сяров, с помощта на Драгомир Евров, Милко Мухтаров, д-р Баклаян, Панайот Черкезов и Веса Маргенова, успява да идентифицира всички фотографирани

Сливенският симфоничен оркестър е основан през 1933 година. В град Сливен оркестри е имало още от епохата на Възраждането, но първи опит за създаване на симфоничен оркестър е направен след Освобожднието, в 1911 година. През 1928 г. Мишо Тодоров, известен български композитор, диригент и музикален педагог от Сливен (възпитаник на музикалните академии в Женева и Дрезден), е назначен в читалище „Зора“ със задача да организира симфоничен оркестър. След много перипетии, на 24 юли 1933 г., той публикува апел „към всички любители и професионалисти в града да дадат ценното си сътрудничество като инструменталисти за доизграждането на симфоничния оркестър“. От написаното става ясно, че по това време процесът по изграждане на симфоничния оркестър вече е бил към своя край. Същото констатира и сливенската преса, в която четем: „Нуждата от симфоничен оркестър в града ни е вече на път да бъде задоволена“. През същия месец юли 1933 г., Мишо Тодоров кани слушатели на открити репетиции. Присъстващите на тези репетициите са се уверили в постиженията на оркестъра, чието изпълнение е вече „прецизно, изискано и скоро ще бъде художествено дори“.

Формирането на всеки един симфоничен оркестър е бавен и труден процес, изискващ много работа в продължение на месеци, а дори и години наред. Първият публичен концерт на новия сливенски художествен състав се е състоял на 28 май 1934 година. Денят на първия концерт на оркестъра е бил избран специално – в 1934 г. на тази дата се е падал църковният празник на Пресветия и Животворящ Дух (понеделник след Петдесятница). Това е празничен, неработен ден и концертът се е състоял сутринта, след църковното богослужение. Диригент на първия концерт е военният капелмайстор Петър Стратев, а в програмата са изпълнени произведения от Хендел, Хайдн, Моцарт, Верди, Григ, Адам.

Един особено ценен документ за този концерт представлява фотография, която оркестрантите са си направили след изпълнението.

Снимка – Сливенската филхармония към читалище „Зора“. 1934 година.

Снимката е запазила за поколенията ликовете на всички основатели на Сливенския симфоничен оркестър. За съжаление, към оригиналната снимка липсва автентичен списък на фотографираните. След задълбочена изследователска работа, в 1975 г. д-р Николай Сяров, с помощта на Драгомир Евров, Милко Мухтаров, д-р Баклаян, Панайот Черкезов и със съдействието на Веса Маргенова, успява да идентифицира всички фотографирани на снимката. Това са общо 38 души, от които двама диригенти и 36 оркестранти.

Според изследването на д-р Сяров, това са:

ПЪРВИ РЕД (седнали на земята) от ляво надясно:

1. Никола Загоров (военен музикант) – ударни инструменти, първи тимпанист на Сливенския симфоничен оркестър
2. Атанас Николов (военен музикант) – ударни инструменти, малко барабанче.
3. Райчо Ив. Цанев (военен музикант) – виолист, по-късно оркестрант в Бургаската филхармония.
4. Спиро Атанасов (военен музикант) – валдхорнист.
5. Марин Петров (военен музикант) – валдхорнист.
6. Иван Цанев (военен музикант) – цигулар, вероятно брат на Райчо Цанев, седящ на същия ред
7. Йордан Шекерданков (военен музикант) – кларинетист

ВТОРИ РЕД (седнали на столове) от ляво надясно:

1. Милко Мухтаров (военен музикант) – виолончелист, по-късно управител на магазин за музикални инструменти в Сливен.
2. Тома Боев – виолончелист, по-късно прочут военен летец-изстребител, загинал геройски при отбраната на София от англо-американското въздушно нападение на 10 януари 1944 г., по време на Втората световна война.
3. Мара Русева Тодорова – цигуларка, дългогодишна оркестрантка в Сливенския симфоничен оркестър и в оркестъра на Сливенската опера.
4. Д-р Марков – цигулар
5. Веса Маргенова – цигуларка
6. Петър Стратев (1881-1951) – диригент на Сливенския симфоничния оркестър, военен капелмайстор и композитор.
7. Мишо Тодоров (1890-1967) – диригент на Сливенския симфоничен оркестър, музикален педагог и композитор.
8. Цонка Тинева – цигуларка, известна музикална деятелка в Сливен
9. Стефан Корабаров – цигулар, бивш директор на Земеделска банка в Сливен
10. Дора Тинева – виолончелистка, сестра на Цонка Тинева, седяща на същия ред
11. Михаил Димитров – цигулар, учител

ТРЕТИ РЕД (застанали прави на земята) от ляво надясно:

1. Драгомир Евров – цигулар, дългогодишен оркестрант в Сливенския симфоничен оркестър и концертмайстор на оркестъра на Сливенската опера, чичо на известния пианист проф. Николай Евров.
2. Д-р Стефан Кадиев – цигулар, училищен лекар
3. Димитър Бунарджиев (военен музикант) – тромпетист
4. Хасан Шабанов (военен музикант) – тромпетист
5. Иван Анастасов (военен музикант) – кларинетист и саксофонист
6. Маня Персехян – цигуларка, по-късно живееща в Париж
7. Динко Карагьозов (военен музикант) – кларинетист, по-късно известен музикален деятел и диригент на Сливенската опера
8. Мари Бучекчиян – цигуларка, по-късно живееща в Париж
9. Крум Никев (военен музикант) – виолист, по-късно дългогодишен оркестрант в оркестъра на Сливенската опера и цигулков педагог.
10. Луиза Папазян – цигуларка
11. Михаил Консулов – цигулар
12. Тодор Анастасов (военен музикант) – цигулар, брат на Иван Анастасов, стоящ на същия ред

ЧЕТВЪРТИ РЕД (застанали прави на столове) от ляво надясно:

1. Анастас Анастасов, наричан „бай Таско“ (военен музикант) – контрабасист, дългогодишен оркестрант в Сливенския симфоничен оркестър и в оркестъра на Сливенската опера, баща на Иван Анастасов и Тодор Анастасов, застанали на Трети ред.
2. Димитър Иванов (военен музикант) – басист
3. Йордан Черкезов (военен музикант) – контрабасист
4. Атанас Дражев (военен музикант) – тромбонист, баща на фаготиста Николай Дражев, първи фаготист-основател на Бургаската филхармония.
5. Роман Кактупов, руски емигрант – контрабасист
6. Димитър Ганев (военен музикант) – тромпетист, по-късно оркестрант в Бургаската филхармония, след пенсионирането си завърнал се в Сливен като оркестрант в Сливенския симфоничен оркестър.
7. Иван Черкезов (военен музикант) – тромбонист, брат на Йордан Черкезов, застанал на същия ред
8. Димитър Радев (военен музикант) – тромпетист

Според д-р Николай Сяров, снимката е направена в двора на Военния клуб в Сливен. Концертът се е състоял в голямата зала на читалище „Зора“, което дава основание да предположим, че снимката би могла да бъде направена и пред входа на зала „Зора“. След своето основаване, Сливенският симфоничен оркестър е регистириран като самостоятелно юридическо лице, но свързано с читалището, за което говори и името, под което е бил регистриран – Сливенска филхармония при читалище „Зора“.

Както личи от списъка с имената на оркестрантите, болшинството от инструменталистите-основатели на Сливенския симфоничен оркестър са професионални оркестранти, назначени на щат във военния духов оркестър при 11-ти пехотен сливенски на Н.В. Царица Йоана полк. Техен капелмайстор е Петър Стратев, възпитаник на музикалните академии в Лайпциг и Цюрих. Това е причината Мишо Тодоров да отстъпи лидерското място в симфоничния оркестър на своя по-възрастен и уважаван колега Петър Стратев – един пример за благородно етично отношение между колеги музиканти. Благородният жест на Мишо Тодоров осигурява стабилност в работата на Сливенския симфоничен оркестър години наред. След Петър Стратев, диригенти на оркестъра до 1946 г., заедно с Мишо Тодоров, стават последователно военните капелмайстори Христо Байданов, Димитър Узунов и Никола Кобарелов.

Проф. д.изк.н. Стефан ХЪРКОВ

Б.Р.Тази статия авторът й проф. Стефан Хърков посвещава на 90-годишния юбилей на Сливенския симфоничен оркестър.

„Това беше един мой дълг към всички тези хора основатели на оркестъра. – смята той. – Ето, сега за 90-годишнината на оркестъра дойде времето техните имена да бъдат извадени от анонимност и представени с цялото уважение към дейността им.“