ПИСАТЕЛЯТ ВЛАДИМИР ЗАРЕВ БЕШЕ ГОСТ НА СЛИВЕН

• В Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ се състоя премиера на новия роман на писателя „Объркани в свободата“. Открита бе изложба с илюстрации на художника Борис Стоилов по детската книга „Голямата странна градина“ на Владимир Зарев

В препълнения салон с почитатели, на 18 ноември /петък/, в РБ „Сава Доброплодни” се състоя премиерата на излезлия само преди дни роман на известния български писател акад. Владимир Зарев „Объркани в свободата”. По-късно бе открита изложба илюстрации на Борис Стоилов, по детската книга на писателя „Голямата странна градина“. И двете книги са издадени от ИК „Хермес” – Пловдив.

Книгите на Владимир Зарев са преведени на много езици – английски, немски, руски, украински, чешки, полски, румънски, унгарски, холандски, турски, ирански и други. Последните му три романа излизат в по няколко издания и значителни тиражи на немски език, а немската литературна критика го сравнява с Балзак и дава изключително висока оценка на безспорния му талант, актуалността и непреходността на романовата му проза.

Владимир Зарев е син на известния литературен критик и теоретик акад. Пантелей Зарев. Роден е на 5 октомври 1947 г. в София. Завършва Българска филология в СУ “Св. Климент Охридски“ през 1972 година. От 1973 г. е редактор и завеждащ отдел „Чужда литература“ в известното списание за българска и преводна литература „Съвременник“, по-късно е заместник-главен редактор на списанието, а от 1999 г. е негов главен редактор.

Първият си разказ Владимир Зарев печата през 1965 г. в сп. „Пламък“. Сътрудничи редовно на периодичния печат с разкази, новели, повести и стихове. Автор е на 19 книги, дванайсет от които са романи. Дебютът му в литературата е  стихосбирката  „Ако това е времето“ /1969/. Две години по-късно излизат сборникът му с разкази „Неспокойни чувства“ /1971/, детската повест „Голямата странна градина“/1972/ и повестта „Така хубаво, мъчително, безкрайно“/1972/. Сборникът „Дунавски новели“ се появява през 1974 година.

Първият му роман излиза през  1975 г. – „Денят на нетърпението“ /1975, 1977/. През 1978 -1985  г. публикува трилогията си „Битието“/ 1978г./, „Изходът“ /1983/ и „Изборът“/1985/, като третата част излиза в нова редакция под заглавието „Законът“ през 2012 г. През 1984 г. е отпечатан романът му „Процесът“, а през 1987 г. – криминалният му роман „Хрътката“, с продължението „Хрътката срещу хрътката“/1990/. Посветеният на Белоградчишкото въстание роман „Лето 1850“ е публикуван през 1988 г.

Романите, които му носят най-голяма популярност, са „Разруха“ /2003/, „Светове“/2008/ и „Поп Богомил и съвършенството на страха“/2004/. Автор е и на романите „Орлов мост“/2016/ и „Чудовището“/2019/. Преди около месец ИК „Хермес“ преиздаде книгата му за деца и възрастни „Голямата странна градина“.

Владимир Зарев сътрудничи и във филмопроизводството – през 1975 г. пише сценария за филма „Този хубав живот“, а по идея на романа му „Битието“, ТВ7 създава и пуска на екран през 2013 г. серийния филм „Дървото на живота“. По романа му „Разруха“ е създаден сценарият на филма „Времето е наше“ /2018/.

Носител е на редица литературни отличия, между които наградата за съвременен български роман на фонд „Развитие“/1996/ и наградите „Михалаки Георгиев“/1987/ „Иван Вазов“/1916/, „Елин Пелин“/2017/ и „Стоян Михайловски“/2020/. През 2022 г. е удостоен с награда „Перото“, за цялостен принос към българския литературен контекст. Носител е и на годишната държавна награда „Св. Паисий Хилендарски“/2017/ и  на орден „Стара планина“-  първа степен /2018/.

От 2021 г. е академик на БАН. Член е на СБП и на СБЖ.

Романът „Объркани в свободата“ се състои от две напълно независими и привидно несвързани помежду си сюжетни линии. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от ковид пандемията, която ни отне различието и ни потопи в нереалното виртуално съществуване. В тази част от книгата авторът разкрива психологическите механизми, по които всепобедният вирус, всъщност несвободата, предизвикана от страха, променя жестоко, съдбовно живота на едно семейство. Втората сюжетна линия се развива в Средновековието, в началото на далечния петнайсети век и засяга темата за исихазма – едно удивително духовно учение в търсене на единение с Бог. Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъвместими. Това, което ги обединява в романа, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която до голяма степен осмисля живота ни. Романът всъщност се случва от сблъсъка на тези две линии, на тези две реалности, които сякаш взаимно се повлияват, обогатяват се и изграждат философския смисъл на творбата.

За романа си Зарев споделя: “ …Дълбинният смисъл на романа засяга моята любима тема за властта, нейното всепроникващо влияние над всеки от нас и разбира се – за свободата. Отдавна вярвам, че съвършенството, ако то е постижимо, може да се сравни и да се опише единствено с абсолютната свобода. Възможно ли е в затвора, в затвора на високите стени, на решетките, на ключалките и на принудата – питах се аз, – дори в затвора на нашите страсти, желания, надежди и илюзии, човек да изпита усещане за съвършенство и за неизмерима свобода? Този въпрос e заседнал в съзнанието ми, преследва ме и ме измъчва от години… Дълбоко ме интересува още възможно ли е да бъдем истински свободни, ако доброволно се откажем от свободата си, както ни принуди да постъпим със себе си смъртоносният ковид вирус. Същата болезнена и трудно разрешима дилема преживява монахът, моят герой от историческото повествование в романа….“

Романът „Объркани в свободата“ бе представен от Стойо Вартоломеев – управител на ИК “Хермес“. Свои впечатления от него сподели поетесата Виолета Калайджиева.

Цветя и поздравления на писателя Владимир Зарев поднесе директорката на библиотеката Росица Петрова.

След премиерата в централното фоайе на библиотеката бе открита Изложба илюстрации на художника Борис Стоилов към детската книга на Владимир Зарев „Голямата странна градина”.

Премиерата и изложбата бяха посетени от много граждани – любители на хубавата книга. Книгите на Владимир Зарев на отделен щанд предлагаше издателство „Хермес“.