ИНЖ. ИВАН ИВАНОВ, СЛИВЕНСКИЯТ КМЕТ НА СОФИЯ – ЕДИН ОТ СТРОИТЕЛИТЕ НА НОВА БЪЛГАРИЯ

• „Макар и много зает с отговорна работа, сливенецът Иван Иванов винаги е намирал време да се връща в родния си град. Гостувал на близките си, споделял с тях своите проблеми и виждания. Дирил спомени, разхождайки се по старите сливенски улици, възхищавал се на изумителната природа на родния Сливенски Балкан.“ – Ели Хрусанова, негова племеница

Прекрасни българи, чиито дела ще се помнят от поколенията, са родени и израснали в родния Сливен. Оттук те са поели по нелекия житейски път, за да оставят в Българската история трайни дири. Имената на много писатели, поети, художници, музиканти, инженери, архитекти, държавници и политици са свързани със Сливен – градът под Сините камъни, в който са видели и започнали да откриват света, в който са възпитани на родолюбие и отговорност към съдбата на нацията. Сред тях се откроява кметът на София инж. Иван Иванов, роден в Сливен на 2 юли 1891 година.

Много съм научила за инж. Иван Иванов от разказите на моя баща и баба ми по бащина линия. Той е пет години по-голям от баба ми, тя е негова първа братовчедка, която го обичала като роден брат, защото била единственото дете на родителите си. По-късно, по негов проект е построена къщата на моите родители, която се намираше на улица „Аксаков“. Сега там се издига хотел „Сливен“.

След завършване на средното си образование, Иван Иванов учи и завършва политехниката в Мюнхен, Германия. След завръщането си в България, отдава сили и способности за изграждането на нова София.

В началото работи в отдела за водоснабдяване и канализация в столичната община. Като заместник-началник, ръководи проучванията и проектирането на водопровода „Рила – София“ и свързаните с него електрически централи и други обекти. Инженер Иванов упражнява строг и прецизен контрол върху строителството на водопровода, благодарение на което съоръжението е завършено в срок и с точни разходи по проектно-сметната документация.

Софиянци обаче го помнят и тачат за това, което е направил като кмет на София в продължение на цели десет години, известни като „Златното десетилетие на София“. В издадени документални книги за него, го наричат „некоронования цар на София“.

На 24 май 1934 г. на инж. Иван Иванов е връчен Царски указ за назначаването му за кмет на столицата, която длъжност заема до 1944 година. Успоредно с назначаването му за столичен кмет, през същата година инж. Иванов е избран за член-кореспондент на Българската академия на науките. По време на кметуването му, столичната община търпи интензивно развитие в областта на икономиката и благоустройството. Под ръководството на Иван Иванов, професор Адолф Мусман изработва градоустройствения проект на Голяма София, който обхваща Княжево, Горна Баня, кв. Надежда, Слатина, Драгалевци и Бояна.

Сн. Инж. Иван Иванов с Цар Борис Трети

С дейността на Иван Иванов като кмет на София се свързва строителството на много модерни и досега сгради в българската столица като Съдебната палата, Българската народна банка, Министерството на вътрешните работи и други. Изградени са болници, училища, детски ясли, млекопреработвателна централа, комбинат за хляб и хлебни изделия, много общински сгради и магазини. През 1941 г., с неуморното съдействие на инж. Иванов, столичната община откупува от белгийска компания софийското електрификационно предприятие.

За регулиране водите на река Искър, също под ръководството на инж. Иванов, е изготвен специален проект и започва строителството на язовир „Бели Искър“. Негова заслуга е проектирането и строителството на централите „Пасарел“ и „Кокаляне“.

След 9 септември 1944 година Иван Иванов, като бивш кмет на София, е осъден от Народния съд на смърт, като след обжалване на присъдата му, тя е намалена на 15 години лишаване от свобода. По-късно е освободен и напълно реабилитиран, защото новата власт има нужда от неговите познания и опит. По нареждане на Георги Димитров е включен в хидротехническото строителство в България. Възстановено е правото му на работа като инженер. Включва се активно в проектирането и строителството на хидромелиоративни и хидроенергийни обекти.

През 1948 година постъпва на работа в „Енергопроект“. Тук той прилага практически големия си опит във водното дело. Участва в цялостното проучване на река Искър за електропроизводство, напояване и допълнително водоснабдяване на София от водите на Струма. Участва като консултант-експерт на хидроенергийни и мелиоративни обекти като напоителната система „Средна Тунджа“, язовир „Жребчево“ и други.

В знак на признателност за това, което инж. Иван Иванов е направил за столицата, гражданите на София са нарекли с неговото име една от централните улици.

Макар и много зает със своята отговорна работа, сливенецът Иван Иванов винаги е намирал време да се връща в родния си град. Гостувал на близките си, споделял с тях своите проблеми и виждания. Дирил спомени, разхождайки се по старите сливенски улици, възхищавал се на изумителната природа на родния Сливенски балкан.

Сн.: Кметът на София инж. Иван Иванов, със съпруата си Матилда и четиримата си заместници.

Сливен се гордее  с такива свои синове, строители но нова България.

Ели ХРУСАНОВА,                                                                                                                                                              

                                                                                 в. „Сливен“, бр.9, 22.09.2006 г.