СТЕФАН РАДЕВ: „МЕЧТАЯ СЛИВЕН ДА Е НАЙ-МЛАДИЯТ ГРАД В БЪЛГАРИЯ“

• Димитровденско интервю с градоначалника на Сливен, който посрещна в навечерието на празника на града Виктория – второто си дете. Празничните пожелания на кмета Стефан Радев: Вяра в самите нас и Надежда за по-добри времена за Сливен и България

Строим Индустриален парк и своя фотоволтаична централа

Общината обновява квартали и лифта към Карандила, вдъхва нов живот на Колодрума

Вдигат паметници на заслужили сливенци – ред е на Георги Данчев и Радой Ралин

ВАНЬО СТОИЛОВ

 – Честито, г-н Радев! В Деня на Свети Йоан Рилски – 19 октомври, станахте баща за втори път. Сигурно раждането на дъщеричката Ви Виктория е най-хубавото нещо, което Ви се случва в този мандат в личен план?

– Не само в този мандат. Бих казал, че двете ми деца – имам и по-голям син, са ми най-голямото постижение в целия живот.

– А кое е най-голямото Ви постижение в този Ваш втори кметски мандат? При това – труден мандат, който минава под знака на Ковида, на различни кризи, на войната в Украйна, а и в сянката на множество парламентарни избори и нестабилна централна власт, което неминуемо се отразява и на местната власт.

– Така е. Но аз не бих отличил едно събитие или действие. По-скоро това, че завършихме процеса по финансовата стабилизация на общината. Излязохме от много сериозна криза, в която бе изпаднала общината и това вече ни дава възможност да посрещаме тези предизвикателства от последните години, които споменахте във въпроса си, без това да представлява сътресение за някои от системите на общината. Може би това е най-важното и с оглед на бъдещето.

– Тази финансова стабилизация отразява ли се на гражданите, в смисъл – не става ли тя за сметка на по-високи местни данъци и такси?

– Ние вече заявихме, че и за следващата година не предвиждаме увеличение на данъци и такси, основните от които са такса „Смет“, данък „Сгради“ и за МПС. Разбира се, сега има нови предизвикателства пред нас, особено заради ситуацията на енергийния пазар, но смятаме, че и с това ще се справим чрез възможностите, които имаме като община.

– Имате намерение община Сливен да построи собствена фотоволтаична централа?

– Всъщност, това са идеи, по-скоро насочени към бъдещето. И сега инвестициите, които правим, например осветлението на булевард „Хаджи Димитър“, се правят с енергоспестяващо осветление и LED-осветители, което дава и по-добра осветеност. Но за по-дългосрочен план смятаме, че цялото улично осветление на общината трябва да се преработи на такъв принцип, със съвременни технологии, така че да получим и по-добра осветеност, и по-ниска консумация на електричество.

Безспорно, това ще бъде една от важните задачи през следващите години – да се преосмисли начинът, по който изразходваме еленерегията във всички направления. Но най-голямото перо от еленергията за общината е уличното осветление. Трябва да икономисваме, но не като влошаваме качеството на услугата или да въвеждаме режим, а чрез внедряването на модерни технологии.

Освен това, другата ни идея е да изградим собствен фотоволтаичен парк на общината. Започнахме процедурата за това, подписахме предварителните договори с електроразпределителното дружество EVN, в момента работим по възлагането на проектирането на централата. Инвестицията там би била доста сериозна за общината – около или над 10 милиона лева. Всъщност, ние почти половината от средствата вече ги имаме, генерирани от отстъпеното право на строеж за същата цел, което учредихме и проведохме с тръжна процедура. Идеята е за другата половина от парите или за част от нея да кандидатстваме чрез Плана за възстановяване и устойчивост, ако се отвори такава възможност или в краен случай да ползваме банков заем. В крайна сметка, желанието ни е да си произвеждаме сами тока, който потребява община Сливен. Не само за уличното осветление, но и за социалните и здравни общински заведения, за административните ни сгради – имаме може би 400 точки, в които консумираме еленергия.

– А, заради скъпата енергия и другите обективни трудности, наложи ли се общината да се лиши от нещо? Например да се откаже или поне да отложи във времето някои от проектите си?

– Не, както казах, режимът, в който бяхме принудени да работим общо взето от началото на първия ми мандат, беше такъв, че ние така или иначе всяка година досега погасявахме поне по 2 милиона лева стари задължения от времето преди първия ми мандат. Но стана така, че след като изчистихме старите си задължения, сега пък трябва да посрещаме нови, по-високи разходи. Заради това не се е наложило да правим промяна в режима на работа на общината.

– Какво предстои за града и за общината в последната година на мандата?

– Предстои да завършим в Сливен два социални центъра, които в момента изграждаме – кризисен център за жертвите на домашно насилие и център за временно настаняване на бездомни лица. През миналата година завършихме и пуснахме в действие два други центъра – за хора с увреждания и за хора с деменция и психични разстройства, които са близо до старческия дом.

През тази година завършихме три големи проекта за благоустрояване на жилищните квартали на града – „Сини камъни“, „Дружба“ и „Българка“. В момента проектираме благоустрояването на още четири зони. Един такъв проект включва между 15 и 20 декара площ – изграждане на алеи и паркоместа, обновяване на детски и спортни площадки и паркове, създаване на зони за събития. Успяхме да премахнем и незаконните преместваеми гаражи. В началото срещнахме съпротива от хората, но по-късно те осъзнаха, че това е добро и дори ни съдействаха. Тези наши планове се реализират общо взето на места, където вертикалната планировка не е била включена още когато са били пуснати в експлоатация тези квартали.

Надявам се тази практика да продължи и занапред в годините. Сега отново разработваме проекти за други райони в тези три квартала плюс един проект за квартал Клуцохор. Споменатите проекти за мен са важни, защото тези зони повече от 30 години са чакали намеса, дори и повече – от 40 години – откакто са населени кварталите. Трябва да продължим с тази своя политика, за да превърнем тези места в приветливо място за живеене.

Аз казах и когато започнахме първите три проекта, че до голяма степен те ще ни послужат за модел. А това, което считаме като недостатъци в първите райони на ниво проектиране, ще се опитаме да изчистим. Разбира се, на ниво изпълнение също всичко е важно. При това, трябва да кажа, че все по-трудно се намират добри майстори дори за обичайните строителни работи. Другото голямо предизвикателство пред тази наша дейност е скокът на цените на материалите. Но като общинска администрация ние сме и работодател и като такъв смятам, че ние трябва да даваме пример, като подкрепяме тези, които работят за нас.

Имаме и друг наистина амбициозен проект – да възстановим Колодрума: едно бижу, което имаме в центъра на града до Градската градина, но за съжаление – изоставено от десетки години. Проведохме конкурс и изработката на техническия проект вече е възложена, обсъждат се детайлите по него. Идеята е, освен за спорт като колодрум /пистата му ще бъде със специално покритие/, това съоръжение да може да се използва и като открита лятна сцена за концерти и други събития. Вероятно няма да бъде по силите на общината сама да покрие финансирането на този обект и ще търсим пари допълнително.

Във фокуса на вниманието ни следващата година ще бъде още един проект – за ремонта на лифта до местността Карандила. Дълго време и бих казал – упорито, разработваме подмяната на съоръженията на лифта, а това е доста трудно като дейност от гледна точка на регулациите. Знаете, че в страната с лифтовете текат саги от години. Надявам се вече да са минати всички предварителни процедури.

– Лифтът е част от градския транспорт на Сливен, нали?

– Да, но така или иначе, това дружество на 100 процента е общинско и въжената линия за нас си е общински обект. За там е планирана пълна подмяна на машините, на въжетата, на седалките, ремонт на сградите на долна и горна лифтена станция. Така че на практика само стълбовете ще останат същите.

– Ще поскъпне ли разходката с лифта след ремонта?

– Инвестицията, която предвиждаме да направим там, в основна си част е по европейски програми. Така че не тя ще бъде определяща за цената на билетите. По-скоро цената ще зависи от експлоатационните разходи – от изразходваните средства за еленергия и за заплати на персонала.

Имаме и няколко проекта по културната инфраструктура, свързани с къщите музеи на Хаджи Димитър, на Добри Чинтулов, на сливенския бит и старата текстилна фабрика. За тях са предвидени сериозни инвестиции, свързани с реставрация и конструктивни укрепвания, по-модерното експониране на тези обекти. Тези проекти също трябва да стартират през последната година от мандата.

– А идеята в Сливен да бъде вдигнат паметник на Радой Ралин като роден град на този велик българин?

– За него има инициативен комитет, който движи начинанието. Ние сме подкрепили идеята и каквото зависи от нас като община, ще съдействаме. Преди това предстои поставяне на паметник на Георги Данчев, чиято стогодишнина чествахме през март т.г. Това е личност, към която хората имат много позитивни нагласи. Той е бивш председател на изпълкома на окръжния народен съвет. Много от изграждането на знаковите обекти в града се свързват с неговото име като ръководител, по негово време Сливен е бил пет пъти национален първенец в благоустрояването. Там също имаше гражданска инициатива да се постави негов паметник, която подкрепихме.

Но всъщност, когато говорим за паметници, може би най-големият паметник на Сливен е трилогията на писателя Цончо Родев за града „Тътени“, „Бурята“ и „И настана ден“. Това е един епос за Сливен. Може би няма друг град в България, за който да е написана такава сага. Сключихме договор с националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, която държи правата над трилогията, да ни ги предостави за преиздаване на книгата. В момента издирваме собственика на правата на илюстрациите на предишното издание, те са много специфични, за да започнем преиздаването му. Тези книги са отпечатани за последен път отдавна. Първата от тях – през 80-те години на миналия век, а последната, ако не се лъжа, през 1996 или 1997 година. Но доста време е минало оттогава, ние смятаме да спонсорираме новото издание така, че цената на книгата да е достъпна до много широк кръг от хора и всеки наш съгражданин да може да я има в дома си.

Авторът Цончо Родев, който почина през 2011 г., не е от Сливен, но 10 години е живял тук, обявен е за почетен гражданин на града. Трилогията му, освен, че е историческа, е написана и много увлекателно.

– Много градове искат да бъдат „умен град“, или „зелен град“, или „чист град“. Сливен към какъв град се стреми?

– По отношение на това да залагаме на чистата природа, на чистия въздух, това винаги сме го изтъквали като нещо, което искаме да планираме. И в градското планиране, и в планирането на транспорта. Това е много важен елемент от нашата концепция.

Нека да назова една моя мечта, тя може да прозвучи много лично, но аз искам Сливен да е най-добрият град за отглеждане на деца и младите хора да остават да живеят и да се развиват в него. Че Сливен е от градовете у нас с най-младо население показват и данните от последното преброяване. Имаме най-добро съотношение между младо и възрастно население, което вече е извън трудоспособна възраст. Градовете София, Пловдив, Варна, които привличат много млади хора и като учащи, водят в тази класация, но демографските показатели при нас са добри, макар че като цяло населението и тук намалява, което е тенденция за цялата страна. Вярно, фактор за това при нас е и специфичният етнически състав на града, но пък младостта дава много важни възможности, защото за работодателите утре  работната ръка ще е много важен показател за това къде да се инвестира.

– В този смисъл, България много разчита на парите от европейския План за възстановяване и устойчивост. Как гледа Сливен на новия програмен период, готвите ли някакви планове, имате ли амбиции за времето, когато ще стане възможно да се кандидатства за тези средства? Още повече, че районът е свързан и с комплекса „Марица изток“, пред който има различни варианти за вбъдеще, в контекста на Зелената сделка?

– Най-големият ни проект като община в тази посока е изграждането на Индустриален парк на територията на бившето летище „Бършен“. На финала сме от предпроектните проучвания на първия етап от този парк. Вече са изяснени въпросите, свързани с канализацията и отвеждането на дъждовните и отпадните води, водоснабдяването, електроснабдяването, вертикалната планировка на терена. Последното, по което работим и трябва да се изясни, е газоснабдяването – да предвидим трасе за директно свързване с мрежата на Булгартрансгаз, така че да осигурим независимо захранване с газ на територията. Предстои да възложим техническото проектиране на цялата инфраструктура. Нашето намерение, за което сме уведомили и Министерството на икономиката, е, че искаме да бъдем включени, ако има пилотна схема за цялостно проектиране на Индустриален парк. Искаме да построим инфраструктурата предварително, преди изобщо да обявим, че предлагаме на инвеститорите терени за продажба или под наем.

Целият терен е 2500 декара. Първият етап, за който в детайли е разработвана техническата инфраструктура, е около 450 декара.

– Този парк изглежда и като отговор на Зелената сделка?

– На практика, ние сме правили доста прочувания в района на Сливен и Ямбол за състоянието на работната сила, на образователната система, на здравеопазването, на социалната страна – изобщо по цялата информация, която е необходима на инвеститорите, които биха дошли при нас. Разбира се, работната сила е много важен фактор. И ако, не дай си Боже, се върви в посока да намаляват заетите хора в „Марица изток“, в нашия регион, включително и в нашата община, ще се освободят доста квалифицирани хора, които биха могли да поставят основата на нови производства и да бъдат техния  гръбнак. Освен това ще се стремим да запазим филиалите на Техническия университет в София и на Медицинския университет от Варна в Сливен, които се развиват много добре и могат също да осигурят нужните ни вбъдеще кадри.

Защото нещата не опират само до терена. Всъщност, комуникациите към този терен са много по-трудният въпрос. Затова и заедно с Ямбол имаме проект за изграждане на четирилентов път между двата града, за да имат хората много по-лесна и бърза връзка и по-голям избор за работа. А надстройката на всичко това е въпросът с хората и с работната сила.

Но аз вярвам, че комплексът „Марица изток“ трябва да има бъдеще. Важно е да се намери сечението между интересите на Зелената сделка, да го кажем най-общо и нашите интереси. Въглищата, колкото и това да е непопулярно, а напоследък в Европа заради обстоятелствата с газа и т.н. стават пак популярни, са единственият енергиен ресурс, който го има на континента. И ние в България съответно имаме доста сериозни конкурентни предимства за развитие на енергетиката на базата на този комплекс. И все пак, ако трябва да се лишим от комплекса „Марица изток“, поне трябва да получим много сериозна компенсация.

– Здравеопазването също е важен елемент от развитието на всеки голям град…

– По отношение на здравеопазването имаме три големи многопрофилни болници – областна, военна и друга частна. Има проект за още една голяма болница – на инвеститор от Сливен, който вече притежава една АГ болница. Надявам се и той да получи зелена светлина и така наистина да сме обезпечени с модерни здравни заведения. Много важният въпрос обаче, който стои тук, е да имаме достатъчно мотивирани кадри, който да работят в тази област. Като квалификация съм сигурен, че ги има, въпросът е да успяваме да ги задържаме при нас.

– Е, достатъчно говорихме за проблемите. Днес е Димитровден, един от големите християнски празници и Ден на Сливен. Какво ще пожелаете на своите съграждани, г-н Радев?

– Освен традиционното здраве, искам да пожелая надежда, вяра в тези трудни времена. Те са ни много необходими и в по-общия смисъл на тази дума. Да вярваме в самите нас, както и да имаме надежда, че предстоят добри дни за България и за Сливен.

– А в личен план, Стефан Радев вижда ли се като кмет за трети пореден мандат?

– /Смее се/ Нека не бързаме да говорим за трети мандат преди да си свършим работата в този мандат. Има още една година от него.

Ваньо Стоилов