- Дарение по случай празника на Сливен – Димитровден, имен ден и на художничката Димитрина Дойчинова от Сливен, получиха ХГ „Димитър Добрович”, РБ „Сава Доброплодни“ в Сливен и Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”. Диди Дойчинова – за историята на една графика
По случай празника на Сливен Димитровден и по случай своя имен ден, художничката Димитрина Дойчинова направи дарение от свои творби на три културни института в Сливен и София. Даренията са за Художествената галерия „Димитър Добрович” в Сливен, за Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен и за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Всяко от тях се състои от графики на Диди Дойчинова и луксозен двуезичен каталог със 100 графики, създадени от художничката.
Освен 100-те графики на Димитрина Дойчинова, които са представени в каталога, той съдържа и текстове за художничката и нейното творчество. Техни автори са Щилияна Василева, Минчо Панайотов и Данка Кинова. Предпечатна подготовка и дизайн – Петър Пецин и Илиян Урумов. Каталогът съдържа обяснителни текстове за графиката, стила и техниките на български и английски език. Той е създаден със спонсорството на Иван Ников, Живка Кирилова, Галя Тодорова, Силвия и Ани Люцканови, Петър Пецин и други.

Димитрина Дойчинова е завършила Графика в Изящния факултет на Художествената Академия. Изучавала е Класическите графични техники като офорт, акватинта, вермиму, мецотинто, линогравюра, суха игла, сериграфия, медна гравюра и литография.
Снимки: Художничката Диди Дойчинова прави дарение от свои творби и каталог на Художествената галерия „Димитър Добрович“ и на Регионалната библиотека „Сава Доброплодни“ в Сливен
По време на творческата си работа, тя е създала своя авторска техника, която определя стила й като живописен и цветен, близък до футуристичния. Картините, които създава Диди Дойчинова са плод на дълъг и сложен творчески процес. Според самата нея, той започва с проекти от ръката на автора, следва обработка с различни материали, най-често цинкова плоча и инструменти, накрая се печатат със специална преса. Това придава автентичност и допълнителна стойност на изкуството графика.
Печатът на графичните техники е труден, прави се от специалисти или лично от автора и тогава остават само няколко авторски отпечатъка.
Темите в картините на художничката са дълбоко преживени, а не плод на технически и други външни похвати, което ги прави стойностни.

С историята на една от нейните картини, разказана от самата художничка Диди Дойчинова, можете да се запознаете сега.
ИСТОРИЯТА НА ЕДНА ГРАФИКА
- Художничката Диди Дойчинова – за Класическа графика „Двама”/ техника офорт и акватинта /, създадена 1987 година
Историята на тази графика не е загадъчна или много интересна. Тя съдържа общочовешка тема. Впечатлена от игривото дете около уморения баща или дядо, аз направих малка рисунка на сина ми с баща ми. Възрастният беше уморен, а детето искаше да се качи навсякъде, подскачаше, смееше се. Неговата енергия беше противоположна. Всички се раждаме леки и игриви като пеперуди, а после животът ни променя! На пръв поглед, зрителят я възприема като „мрачна”, а тя е по-скоро е „тъжна”. Има много истини, които не са весели. Животът не е само забавление. Децата все още не виждат това. Пърхат като пеперуди – нежни, обичливи…
Дали картината е само забавление, игра на въображението или носи чара на мъдростта, познанията за техниката и интересната форма, в която е създадена и поднесена?
За техниката: една метална цинкова плоча, лъсната като огледало, се намазва с черен асфалт лак. Асфалтът изсъхва и върху него се рисува със специални инструменти. Рисува се образът, но на обратно в огледало, защото при печата се обръща. Правят се ефекти с различни инструменти. Всяко драсване върху асфалта открива метала за киселината /азотна – силно отровна, поставена в голяма вана/. Плочата се поставя във ваната с киселината и се следи разяждането на метала – за което трябва доста опит и наблюдателност. Изважда се плочата, измива се с вода старателно и пак се рисуват все по-тънките линии. И така, до завършването на рисунката. След измиване с разредител на асфалта се правят други техники. Най-популярната е акватинтата.
Акватинтата е доста трудна и капризна техника, която представлява разпръскване на ситен прах от колофон върху металната плоча с изображението, разядено от киселината. Прахът се разпръсква на ръка или с машина и после плочата се загрява леко, като се следи разтапянето на колофона до нужната големина на капки, между които киселината разяжда и прави нежен тон или полутон, което е най-трудното в графиката.
Графичните техники са много и различни като резултат и ефекти. Получените изображения се печатат от автора или с помощта на специалисти, посредством машина. Получава се доста трайно изображение в лимитирани бройки, подписани от автора. Самото отпечатване е също сложно.
Знанията и уменията за тези неща все повече се изместват от по-лесното и бързо боравене с компютъра. Появи се компютърната /дигитална/ графика. В основата си, тя е все рисунка и идея, създадена от ръката на художника, но преминала през компютърна програма. Вече има 3D програми, които завъртат рисунката пространствено и художникът може да избере нов изглед, предложен от компютъра.
Вариантност: Често в процеса на работа художникът създава „Варианти” на своята идея. Те са част от творчеството.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

























