Автор: Илиян УРУМОВ
Две думи. От един, на външен вид експресионист, контрастиращ със спокойствието и символизма, които излъчва днешната атмосфера.
Имам честта и (не)възможността да представя Василен Васевски. Не като художник в конкретната заобикаляща ни експозиция, не като анализиращ или тълкуващ неговото творчество, а именно като приятел. Останалото може да съзрете сами или да прочетете в текста на Чавдар Попов, или да попитате автора за други тълкувания…
Меланхолия към съвършенството. По Бодлер (Les Fleurs du mal – „Цветя на злото“). По звукови пейзажи от меланхолия за идеал на австралийския музкален дует Dead Can Dance (Spleen and Ideal) 130 години по-късно. По Василен още 30 години подир това. Тази игра на думи ми хрумна веднага, след като моят приятел ми предложи да кажа нещо, свързано с него, пред аудитория. А импулсът не трябва да се пренебрегва.
Меланхолията е състояние на невъзможност да възприемеш света такъв, какъвто е. А идеалът е стремежът да съградиш своя собствен свят такъв, какъвто мечтаеш да бъде. И двете понятия се пресичат в изкуството да преглътнеш несъвършеното ни битие и създадеш наслада за сетивата… От мечтите си. От болките и страстите си. Отпървом да „опитомиш“ собствените си тревоги, а после, овладяни, да ги подариш на другите. Ако можеш да обединиш невъзможностите в една категорична линия, значи си достигнал хоризонта. А няма по-честно нещо от него. Съвършената убежна точка.
Сещам се за Аниш Капур и неговата Облачна врата. Cloud Gate е (не)възможната “врата” на AT&T Plazza в Чикаго – скулптура, която отразява всичко заобикалящо я по неповторим начин. Точно такова същество е творецът – поема в себе си всички рефлексии, били те грозни, плашещи, брутални, цветни, прекрасни или изящни… Пречиства ги. И ги отдава като съвършена наслада за сетивата. Като единствено пристанище на облаците.
И накрая: завръщането наистина е невъзможно, когато никога не си напускал своето място. В мислите си. Когато принадлежиш на каузата, наречена идеал. Тогава винаги имаш къде да се завърнеш. Защото всяко място може да бъде твоят уютен пристан.
Илиян УРУМОВ
Момент от откриването на изложбата на Василен Васевски „/Не/възможното завръщане“ в галерия „Димитър Добрович“ – Сливен.
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.
