КРАСИ АВРАМОВ, ОТ СЛИВЕН ДО ЕЛ ЕЙ: ПЪТ ПРЕЗ ПЕСЕНТА, ВЯРАТА И ЛЮБОВТА

• Първата промоция на най-новия клип на човека-глас – песента „Пароле“/“Думи“/, се състоя под Сините камъни на родния му град

Красимир Аврамов направи премиерата на най-новия си клип „Пароле“ първо в родния си град Сливен. Промоцията се състоя в средата на септември, в лоби бара на парк хотел „Централ“, в присъствието на  приятели, журналисти, музиканти, зам.-кмета на община Сливен Румен Иванов и на най-големия предприемач в Сливен – Едоардо Миролио. Тук беше цигуларката Кремена Оксенкруг, директор на Сливенския симфоничен оркестър, която участва в клипа с цигулково изпълнение. Тук беше гост и родената и възпитана в Сливен оперна прима от Милано Татяна Шиварова.

Клипът „Пароле“ / в превод на български – „Думи“/ на Красимир Аврамов е сниман в Белград. Режисьор е небезизвестният Момчил Александров, който снима дълги години филмови продукции в Испания, Франция, Мароко и у нас. Безспорен принос в заснимането на песента „Думи“, посочи на промоцията певецът, има Велина Узунова. Популярната инфлуенсърка в Инстаграм става най-енергичната организаторка на графика по изработването на клипа. В помощ са още мениджърката на Красимир Аврамов Мишел Джахова и Стелиян Стоименов, журналист и редактор на книгата му.

След представянето на клипа, публиката поиска да чуе песента отново и отново. Последваха аплодисменти, цветя, снимки за спомен с Краси Аврамов и нашето уговорено интервю. Проведох разговор с едно сливенско момче, незнайно кога наречено човекът-глас, което не се изживява като звезда, а остава един приятен и непревзет, непринуден и естествен човек.

– Г-н Аврамов, често се връщате в Сливен. Да питам ли защо?

– Напоследък се връщам честичко в Сливен, тук съм роден, знаете. Аз дълго време много пътувах по света, оставах в Америка предимно. Заради пандемията ми се ограничиха пътуванията и се прибрах в България, но в момента отново се отвори навсякъде и аз пак ще се готвя за път. А в Сливен започнах да идвам много често, защото един от най-верните ми приятели е Едуардо Миролио. За съжаление, родителите ми починаха млади и нямам при кого да се завръщам „вкъщи“. Имам приятели, които са ми останали от детските години и от казармата – това са хора, с които се виждаме в Сливен и се радвам, че намирам време да си идвам повече. У дома и стените помагат.

– Какво бихте разказали за Сливен, за родителите, приятелите, спомените…

– Израснал съм в работническо семейство, но майка ми беше народна певица и покрай нея пътувах много. Тя и работеше, и пееше. Първо беше в Ансамбъл „Сливен“, после стана солова изпълнителка, а в същото време работеше на няколко места. Не спираше и да пее, и да работи. Печелеше всички призови места по фолклорните фестивали. Аз бях винаги с нея. Карала ме е да пеем заедно, но никога не съм искал. Моята мечта като дете никога не е била да бъда певец.

– Кои училища и учители от Сливен си спомняте с добро?

– Завърших Осмо основно училище „Юрий Гагарин“. В девети-десети клас заминахме с майка ми за втори път за София, но в единадесети се върнах и завърших Природоматематическата гимназия „Добри Чинтулов“, където имах едни изключителни преподаватели и невероятни съученици, с повечето от които поддържам връзка до днес. Анна Борисова беше моята класна и преподавателка по история. Велков – по математика, на когото не помня първото име, защото го наричахме Дарт Велков, от Дарт Вейдър – защото той никога не се усмихваше. Аз го накарах да се усмихне и да се засмее от сърце, за което получих тройка /не бях първа сила по математика/.

– А с какво искахте да се занимавате – завършили сте Театралната академия?

– Занимавах се с пантомима. И завърших пантомима. В София – при Вельо Горанов. В Сливен бях в школата на Жана Димитрова и известния пантомимист Петър Стефанов, който сега е в Хамбург – това е човекът, от когото научих страшно много. Посещавал съм доста големи школи по пантомима, като „Ладислав Фиалка“ в Прага, Чехия, но уроците на Петър Стефанов никога няма да забравя. Още на 18-19 години аз започнах да работя с различни хора, едва 14-годишен в Сливен вече пишех сценарии, правех пантомимни спектакли. Сега, като се върна назад във времето, не мога да си представя, че по време на комунизма, когато съм бил в девети клас, аз съм събирал пари от спонсорство, за да правя спектакли. Не мога да повярвам как съм го правел тогава.

– Кога почувствахте певеца в себе си?

– Аз нямах нищо общо с музиката до 23-годишна възраст. Пял съм на приятели, но не съм искал да пея на сцена. Смятах пантомимата за най-висшето изкуство. Тишината, в която можеш да разкажеш история само с няколко движения – това за мен беше силата. Още на 20 години тръгнах да пътувам на турнета, по цяла Русия, в Америка… Дойдох си в България и реших да направя конкурса „Мис Макси шоу“ за пълни жени в Националната телевизия. Оттам започнах да правя хумор и пантомима. Лека-полека обаче започнаха да ме карат и да пея. На едно шоу Митко Щерев ме чу и се заинтересува от мен. И написа песен за мен – „Теб те няма“, която стана доста голям хит. Преди две години тази песен се възроди отново. И така, започнах да пея покрай „Мис Макси шоу“, станах малко по-сериозен певец и през 1996 година вече направих три самостоятелни концерта в Античния театър в Пловдив. Концертът беше излъчен и по националната телевизия. След този спектакъл реших, че България ми е малка и тръгнах за Лос Анджелис. Там на 26 години минах през страшно много трудности, много лишения, загърбих Красимир Аврамов – човекът-глас, който вече беше изгрял в България. Започнах да търся спонсори, за да издам албума „Попопера“, който спечели през 2005 година голямата музикална награда на Лос Анджелис. В 2006 г. напълних залата на Оскарите, на солов концерт с диригент и оркестър, със 110 музиканти на сцената.

Разчуха се нещата за там и в 2008-2009 г. ме поканиха да представя България на „Евровизия“ – и стана най-голямата война в историята на музиката. Като човек съм по-обран, възпитан, ценя приятелството, човещината, добрите отношения с хората, оценявам значението на малките неща. Америка беше потушила у мене гнева. Аз дойдох в България, забравяйки откъде съм тръгнал. Една част от колегите тогава просто саботираха това, което правя.

– Как стигнахте до Театралната академия?

– Аз изнасях спектакли още от детските си години. 8-годишен започнах да правя пантомима. Канеха ме на много места, бил съм по села и по паланки, с един джип ме водеха да разсмивам бабите в полето, в калта сме играли пантомима, и по различни поводи и събирания, къде ли не. Това продължи и след като се уволних. В казармата бях също в Сливен, в Дебелата курия бях радиоразузнавач. В същото време бях и в ДНА, правехме много спектакли в армейския театър, преподавах на детска мим група, в същото време бях оператор на телефоните. Дори ме снимаха от програма „Воин“ в документален филм.

– Но тогава още не пеехте?

– Още не пеех. Само имитирах гласове – оперни певици и чайки, за да разсмивам публиката. След казармата отидох в София, където имах честта проф. Инджев да ме покани да уча в първия създаден клас по пантомима в НАТФИЗ. Влязох с най-високия възможен бал. Започнаха спектакли, турнета, дори и в Америка, после се върнах отново в България, станах човекът-глас.

Снимки: Спомени. Моноспектакъл – пантомима на Красимир Аврамов на сцената на театър „Сълза и смях“. Представление отпреди 4 години. 

– Как станахте човека-глас? Откъде се появи този артистичен псевдоним?

– Кръстницата на това име е актрисата Латинка Петрова, която беше водеща на „Мис Макси шоу“. Тя имаше много високо мнение за гласа ми, не можеше да ме нахвали. И преди едно излизане ме попита: „Как да те обявя?… Мога ли да те обявя Човекът-глас?“ „Каквото искаш. – отговорих. – Аз не мога да го кажа.“ Тя си го написа в сценария и така излезе за първи път това име по Националната телевизия. След това обявяване, аз направих няколко доста хубави песни.

– Кои са песните и албумите, белязали Вашия път, с които се гордеете?

– Най-много се гордея с „Попопера“ – албума, който спечели награда в Лос Анджелис, това е музиката, която аз обичам да пея. Предният албум, който стана популярен в България, е „Мълчаливи гласове“. Той ми даде насоката накъде трябва да вървя. Всяка песен беше различна, но намерих себе си чрез този албум. Големият гръцки музикант Яни ме вдъхнови, с неговия „Life at the Akroppolis“, когато го гледах по Националната телевизия. В основата на музиката му стоят джазът, класическата музика, софт рокът, уърлд музиката. Яни съчетава електронни синтезатори и симфоничен оркестър в пълен състав, включва музикални етноелементи от цял свят. Когато го чух, реших, че това ще бъде моята музика. Години по-късно, когато спечелих голямата награда на Лос Анжелис и пях в залата на Оскарите „Кодак Тиатър“, аз реших, че искам да работя с музикантите на Яни и те бяха зад гърба ми. Неговият диригент беше моя първа цигулка. Неговата голяма световноизвестна цигуларка Керън Бригс беше соло цигулка при мен. С тях през 2008 година направихме серия от турнета. Кризата обаче удари света и се провали самостоятелното ми шоу в Лас Вегас. В 2009 година стигнах до Евровизия…

Снимка: Красимир Аврамов с Лиза Мари Пресли, САЩ, Лос Анджелис

– Какво се случи на тази Евровизия? Кое е лъжа, кое е истина?

– По тази моя „любима“ тема написах книга през 2013 г. за онова, което се случи – „Между два свята: Любов, Лъжи и една песен“. Тя се продаде като топъл хляб, много бързо. Хората искаха да разберат истината за всичко онова, което се случи. Аз го написах като роман от първо лице, като смених някои имена. Това е моята истина. Дори сега подготвяме игрален филм по нея, който заради пандемията не успяхме да заснемем. И се надявам, че нещата в тази история ще се подредят.

– Какъв урок ви даде това?

– Аз не знаех докъде може да стигне озлоблението у хората. Не знаех до каква крайност може да се стигне. Издържах на ударите стоически, без да се поддавам на провокации. За себе си чух най-невероятни лъжи, долни интриги, много грозни думи. Но от това най-много пострада семейството ми, те го преживяха най-тежко – майка ми и баща ми, които тогава още бяха живи и здрави… Аз гледах на случващото се като театър, като на кино, даже си казвах: „Правете каквото искате, аз книга ще напиша.“ Знаех, че всичко, което ми се случва – лошо или хубаво, ще го разкажа.

– Какво, накратко, има в книгата?

– В книгата има много любов. В нея казвам много откровени неща, дори за себе си – какво съм мислил, какво съм искал, какво съм направил в живота си.

Селфи от промоционалната вечер – Красимир Аврамов с Щилияна Василева и Татяна Шиварова. 

– Каква изненада замисляте с оперната певица Татяна Шиварова, с която си обещахте да се видите по Коледа в Сливен?

– С Татяна Шиварова от шест месеца се каним да направим една песен, която се казва „Pie Jesu“, тя е за Исус. Песента е на два гласа – за мецосопран и контратенор, аз съм я изпълнявал в катедрали в Америка. Татяна прегърна идеята и каза, че ще бъде много хубаво, ако я осъществим. Аз обичам да работя със сливналии, с хора професионалисти и наистина ще се радвам да направим тази песен заедно.

– Учил сте пантомима. Как и къде се учехте да правите музика?

– Аз вземах частни уроци при покойната маестра Пенка Гекова, една изключителна оперна певица и вокален педагог. При нея ми бяха първите четири години, много основни за мен – постановка на гласа, като вокал. После, когато заминах за Щатите, се запознах с един топ вокален педагог – Кей Монтгомъри. С нея работя от 10 години и досега, почти всяка седмица, работим онлайн, докато съм в България.

– Къде живеете сега – в Лос Анжелис или в България?

– В момента съм в България, живея в София, но много пътувам. Светът стана много малък и съм и там, и тук. Аз съм и български, и американски гражданин.

– Пеете ли песни на български?

– Пея доста песни на български. Последната песен, която направих, е по музика на Митко Щерев, текст Александър Петров – един прекрасен текст, с аранжимент на Георги Андреев от Ансамбъл „Филип Кутев“, със симфоничен оркестър – „Теб те няма“. Тази песен е посветена на родителите ми и на всички онези, които през последните две години изгубихме. Много съм горд с нея.

– Кои са Вашите любими известни певци?

– Обичам Селин Дион, израснах с Тина Търнър, от мъжете харесвам Майкъл Болтън, от по-съвременните – Еминем, Кристина Агилера, обичам много Дзукеро и много други, не мога да изредя всички. От българските имена – възхищавам се много на Силвия Кацарова, от малък й бях голям фен, помагаме си в годините много, тя беше мой гуру в стартирането на певческата ми кариера. Янка Рупкина ми помогна страшно много. Продължавам да работя с нея постоянно, никога не я оставям, вземам я на мои концерти. Сега, на 1 октомври, пак сме заедно.

От мъжете харесвам Орлин Павлов, едно много талантливо момче, уважавам много и Орлин Горанов, и Любо разбира се.

– Какво е най-важното във Вашето изкуство?

– Любовта и отношението към хората. И това се изписва в музиката, в очите, в страстта на сцената. Нямаш ли го това, всичко е една тотална скука. Всичко е любов.

– А в живота, кое стои най-високо в ценностната Ви система?

– Приятелството. Не мога без приятели. Аз оцелявах благодарение на моите приятели. Те и днес са до мен, почти нямам приятели, които да съм загубил поради предателство. Другото, равностойно на него, е Вярата ми в Бога. Аз съм вярващ и то много вярващ човек. През всичките трудни моменти, които съм преминал, съм се уповавал на него. И всичко е станало така, както той иска. Никога не съм се страхувал за абсолютно нищо.

Снимки: Краси Аврамов приема поздравления след промоцията на своя нов клип „Пароле“/“Думи“/ в Сливен.

С голям екип от музиканти и балет, Красимир Аврамов ще излезе на предстоящия си концерт в летния театър в Челопеч на 1 октомври, Световния ден на музиката. Надява се песента „Пароле“ /“Думи“/ да има голям късмет и успех. А през септември идната година, в Античния театър в Пловдив, за предстоящия концерт на човека-глас вече е запазена датата 14 септември.

– Какво мечтаете за себе си музиката? Докъде искате да стигнете? Колко смели са мечтите Ви?

– Мечтите ми са неограничени от пространството и времето и дори безпощадно големи – аз искам да бъда световно признат. Искам това, което Бог ми е дал, да бъде оценено. Да докосвам хората с гласа, който Бог ми е дал и той да бъде за негова възхвала.

Разговора води: Щилияна ВАСИЛЕВА

Снимка: Велина Узунова и Краси Аврамов