ЕЛИТАРНОТО ИЗКУСТВО НА АТАНАС ПАРУШЕВ

Не е изненада, че изкуството на Атанас Парушев има много приятели и почитатели, също и твърде любопитна към творчеството на Шока общественост и критика. Интерес към изложбата му „Страсти“ в галерия „Йордан Кювлиев“ в Сливен проявиха почти без изключение всички сливенски художници, от всички поколения, с различни стилове в творчеството си.

Изложбата откри Красимир Карабаджаков, доцент в катедра „Живопис“ на Великотърновския университет.

Страстите на Атанас Парушев-Шока в рисуваните с акрил 12 подбрани от него абстрактни картини, изследват в дълбочина интимния размисъл на художника, представяйки  всяко настроение – от раждането му в необозримата мъглявина на космоса, през парещия огън на емоцията, до Разпятието, изплувало от дълбините на мрака. Изложбата на Атанас Парушев е радост за окото, предизвикателство за мисълта и изпитание за сетивото. В плътните и мощни, рембрандовски цветове на картините му живеят и се борят, пулсират и изгарят вертикали, видения,  сенки и форми, излезли като че от сънищата – цял един свят диша в зрялото творчество на художника.

Професионален анализ на това нееднозначно творчество прозвуча в галерия „Йордан Кювлиев“ от запис в you tube – на изкуствоведа Филип Зидаров, куратор на последната изложба на Атанас Парушев в София. Критикът завършва със стих на художника, който е своеобразен ключ към художественото му мислене. Неговото слово с известни съкращения звучи така.

Филип Зидаров, изкуствовед:

… Идеята на абстрактното изкуство е да се започне от нула. Малевич е не само един от стожерите на мисленето в абстрактното, но той според мен дори отива по-далече от самия Кандински, защото превръща живописта в обект. Нулата или започването от нула – като че ли абстрактното е един нов свят, в който художниците могат да навлязат.

Абстрактните картини на Атанас Парушев са резултат на едно дълго развитие, на едно движение, което започва от „черния квадрат“, но което е тръгнало предполагам и от уроците на Иван Кирков, който не учеше своите студенти само на абстрактно, той ги учеше да правят всичко и всеки да търси своя път. Затова защото абстрактното, нефигуративната живопис, нефигуративното изкуство е едно движение в посока навътре към себе си. Затова и този свят няма паралел с реалния. Затова и този свят е свързан по-скоро именно с духовното, отколкото с материалното, въпреки че всяка абстрактна картина има композиция, цвят, неща, които реалистичната картина притежава.

Атанас Парушев е от първия курс на студентите на Иван Кирков като професор в Академията. Припомням го не просто заради това, че Иван Кирков сега е легенда, заради това, че Иван Кирков направи неща, които други не смееха и не посмяха да направят дори и в посоката на абстрактното. Тези 25 човека, които бяха от неговия първи курс, той превърна в едно много важно и много стабилно присъствие в българската живопис. Защото Иван Кирков беше не само много голям художник, не само много сръчен талант, но това, което според мен той направи със своите студенти, беше да превърне рисуването и професията им в интелектуална и в морална категория. Идеята за Свободата, идеята в онези години, в които още не се знаеше, че ще има перестройка и ще падне комунизма! Че вътрешната свобода ражда онова, което може да се нарече изкуство, което може да стане голямо – мисля, че на това той ги научи. Освен това, наблюдавайки всички от този випуск, мога да кажа, че всеки разви своя собствена физиономия. Никой не прилича на Иван Кирков, никой не рисува като Иван Кирков – той просто ги научи да мислят.

Атанас Парушев – Шока, след завършването си, имаше най-различни периоди, които се движеха в посоките на неговите интереси – той мина пред Т-образните композиции, през ритмичните композиции, през клетките и много други неща. Но това което виждаме тук, е едно постепенно отнемане, минимализиране на всички пластове, които водят до чистото преживяване. Затова защото един от любимите му художници, пък и на мен – Марк Ротко, направи с помощта на един много голям меценат, едно вегетативно пространство с 14 почти съвсем черни картини. Усещането, чуването на онова, което е вегетация,  онова, което извежда в едни други селения, близки до Дзен религията, до поезията на Кенет Уайт, до онази мисъл, че всъщност, за да нарисуваш Бор, … ти трябва да се превърнеш в бор…

Докато света на Иван Кирков беше свързан с метафизиката, при Атанас Парушев има един тотален минимализъм, който изчиства, който води до личната медитация.

Аз искам тази изложба да бъде открита с думите на Наско – това е едно малко хайку, което е написал през далечната 1984 година и се нарича „Лош съвет“.

Превърни се в камък – Водата те заглажда

докато заблестиш съвършено.

Ако някой посегне да те подържи в дланите си – Превърни се в пясък,

Разпилей се навсякъде и се огледай:

Не си ли в пустиня?

Филип ЗИДАРОВ

Изложбата в галерия „Йордан Кювлиев“, открита на знаковия ден 1 юли, е отворена за посетители.