ПОЕЗИЯТА И ТЕАТЪРА СЕ СЪБРАХА В ПОЕТИЧЕН СПЕКТАКЪЛ ЗА ЖЕНАТА, ЛЮБОВТА И СУЕТАТА НА СВЕТА

• На 30 май – втора премиера на романтичното поетично представление „Лирични отклонения“ на Сливенския драматичен театър

В навечерието на деня на българската просвета и култура излезе премиерата на поетичния спектакъл на Сливенския драматичен театър „Лирични отклонения“. Може би нямаше по-подходящо време за духовните послания на новото представление от светлия празник на знанието и словото. Той обедини творческите усилия на режисьор и актьори да създадат един свеж, откровен и непринуден спектакъл, чиято искреност публиката оцени по достойнство. В екипа на създателите на поетичния спектакъл са Димитър Марков, Ивайло Гандев, Самуела-Ивана Церовска и току-що завършилата НАТФИЗ Мария Манолова, за която Лиричните отклонения станаха един успешен актьорски дебют.

„Лирични отклонения“ е кратък и много приятен 60-минутен поетичен спектакъл по едни от най-хубавите стихове на едни от най-добрите български поети от Възраждането до днес. Гледа се на един дъх, а съпреживяването и с познатите, и с непознатите стихове се превръща в празник. При това, спектакълът е не просто рецитация на прекрасна поезия, а театрално представление с начало, развитие, кулминация, развръзка. Да се направи поетичен спектакъл съвсем не е шега работа. В него всяка дума и всяка пауза, всяко логическо ударение, всяка ритмична стъпка имат своята роля и значение, и то трябва да бъде в контекста на замислената театрална партитура.

И в този спектакъл, след успешната Радичкова „Лазарица“, виждаме Димитър Марков в двойната роля на актьор и режисьор. Режисьорският замисъл е да се изгради действието тухла по тухла, стихотворение по стихотворение, около един Голям купон – метафора, инспирирана от романа на Курт Вонегът „Времетръс“. В този купон артистите умело влизат и излизат с личните си лирични истории от изпълняваните стихове. Големият купон е безспорен символ на света – на сцената, в която, според Шекспир, всички ние сме артисти. Големият купон ври и кипи в суматоха, суета, любов, страдание, гордост, екзистенциални мисли и размисли. Всеки от четиримата герои участва активно в него. Хипократовата теория за четирите основни личностни типа помага на всеки от артистите да съобрази поведението на лирическия герой с темперамента на типажа, който представлява: един е убеден сангвиник, друг е непоправим холерик, третият – отегчен флегматик, а разбира се, имаме и обладан от тъгите си меланхолик. Един наистина пъстър, интересен и вълнуващ свят!

Словото звучи от сцената кристално чисто и ясно. Актьорите, всеки в своя интерпретаторски коловоз и в единна експресивна цялост, разкриват красотата му с брилянтен усет за езика и в тон с емоционалния заряд на поетичната творба. Това са четири образцово изпълнени, с любов и проникновение, актьорски задачи в един типично актьорски спектакъл. Дочух не една и две похвали от публиката на излизане от представлението. С неизбежните коментари, че емоционалното въздействие на прекрасните стихове се дължи и на изпълнението на прекрасните актьори.

И за мен беше удоволствие да чуя отново любими стихове от Елисавета Багряна, Атанас Далчев, Борис Христов, Христо Фотев, Миряна Башева, Маргарита Петкова, Петя Дубарова, Мария Донева, Георги Господинов, и много любопитно – стихотворение от единствената стихосбирка на легендарния режисьор Любен Гройс.

На първо четене запомних Димитър Марков – с „Ней“ на Ботев, с Акробатичния номер на Любен Гройс и Дъждобрана на Атанас Далчев, Ивайло Гандев – със Спомена на Вапцаров, с култовите стихотворения на Борис Христов „Жената Мария“ и „Седмият ден“, Самуела-Ивана Церовска – с влюбеният хамалин на Атанас Далчев, със Слънчевото момиче на Петя Дубарова и в Кулминацията – със „Сватбата на мама“ отново на Борис Христов. Наравно с по-опитните си колеги се представи и грабна сърцето на публиката красивата млада актриса Мария Манолова – прекрасна в  Кукувицата и Стихиите на Багряна, елегантно иронична в „Работа“ на Миряна Башева, непримирима в провокативните любовни стихове на Маргарита Петкова – „Нерви за любов“. И още много поетични откровения, които ще чуе само публиката, която има късмета да гледа спектакъла и да му се наслади. Има защо. Изпълнението на всеки от актьорите се стреми да бъде разкритие – едновременно на красотата и смисъла на стихотворението и на личната вътрешна емоция.

Името на всяко стихотворение се изписва в представлението като част от Големия купон. Не е излишно – едни ще си спомнят, други ще се обогатят. Спектакълът е много подходящ за подрастващи и средношколци. Той има изначалната мисия да разширява общата култура, да създава вкус към поетичното изкуство, да възпитава нравствени ценности. Да не забравяме и възрастните почитатели на поезията и театъра, които отново и отново искат да преживеят приказния път от поезията към театъра и от театъра – към поезията. Eдин вълшебен път, изпълнен с магическа реалност, любовни вълнения и човешки мечти.

Тема за размисъл дава и Финалът, с врявата и суетнята, в която се надприказват гласовете на различните хора, характери и темпераменти, всеки от които е най-важен за себе си… Голямата част от поезията в спектакъла е любовна – но има ли място за любовта в този луд свят? – е въпросът. И той не е единствен.

Натрупванията с положителен знак в този любопитен, романтичен, елегантен и комуникативен спектакъл започват от отличната подборка на поетичния материал. Някои стихове са познати, други не толкова, но всички са силно въздействащи. Подредбата им в поетическия спектакъл заслужава поздравления. Идеята за лиричното представление е на директора на театъра Радост Костова. Заслугата – на режисьора Димитър Марков. За театралният резултат – аплодисменти за актьорите.

Щилияна ВАСИЛЕВА

Драматичен театър „Стефан Киров“ – Сливен изразява благодарност към Комисията по култура на Сливенския общински съвет, към община Сливен и фонд „Култура“ за оказаната финансова подкрепа за осъществяването на последния спектакъл на театъра „Лирични отклонения“.