• Възпитаниците на Националното училище за фолклорни изкуства „Филип Кутев“ в Котел чакат с нетърпение новите си срещи с публиката

Автор: ВАНЬО СТОИЛОВ

„Гъдулката е част от моя род. Дядо ми, макар и самоук музикант, беше част от Капанския ансамбъл в Разград. След време се виждам на неговото място в оркестъра. И да, убеден съм, че българският фолклор има бъдеще, защото много хора искат да се занимават с него, търсят се такива хора“. Това каза пред „Ирида Сливен“ Стамен Станчев от Разград, ученик в 9 клас на НУФИ „Филип Кутев“ в Котел, който учи гъдулка в класа на Величка Тодорова.

Снимка: Стамен Станчев от Разград все още е в девети клас, но е убеден, че един ден ще заеме мястото на покойния си дядо, като гъдулар в Капанския ансамбъл на родния си град. Автор: Ваньо Стоилов

„Всичко е субективно, но според мен гъдулката е сред най-трудните народни инструменти.“, така смята директорът на училището Мария Градешлиева, която го ръководи от 23 години. Може да прозвучи като парадокс, но най-добрите им гъдулари в момента са от София. Сред тях е дванайсетокласникът Симеон Илиев – име, за което тепърва ще се говори в музикалните среди, убедени са учителите му в Котел.

Снимка: Симеон Илиев от София, гъдулар, завършва 12-ти клас. Автор: Ваньо Стоилов

Неговата история донякъде е необичайна. Започнал с гъдулката още от предучилищна възраст, когато с баба си прочели на афиш, че в читалище „Николай Хайтов“ може да се учи гъдулка. Записали го при Лили Ангелова, която от години ръководи детската инструментална група „Шопчета-бобчета“. Там бил до 4 клас, после продължил в столичното Музикално училище. Но бързо разбрал, че истински гъдулка може да научи само в Котел и се прехвърлил тук. Последвал го първият му братовчед Асен Станоев, който сега също е абитуриент. След това дошъл и братът на Асен – Милен, днес гъдулар от осми клас. Но това далеч не е всичко. При тримата си внуци, от София в Котел се преместила да живее и баба им Василка Панайотова, дори си купила апартамент в балканскския град. И сега тя буквално е близо до внуците си – назначили я за начален учител в тяхното училище.

Снимка: Симеон Илиев, гъдулар от София /вляво/ свири с първите си братовчеди Асен и Милен Станоеви /първите отдясно наляво/. Автор: Ваньо Стоилов

Като всеки млад човек, и Симеон има мечта за бъдещето си. Желае, след като завърши Музикалната академия в София, да работи в оркестъра за народна музика на Българското национално радио. „Концертирал съм вече няколко пъти с тях, познавам се с диригента Димитър Христов, сам възпитаник на училището в Котел.“, казва Симеон.

Но преди това идва голямата емоция на абитуриентския бал. Той е тази вечер, на 25 май. „Ще бъдем с официални костюми, достатъчно сме били с народни носии по сцените.“, разкрива друг абитуриент – Красимир Недев от ямболското село Симеоново. Той е гайдар и мечтае да продължи образованието си в Музикалната академия на Пловдив. „Баща ми искаше да свиря на някакъв инструмент и каза да избера между гайда, акордеон и тъпан. В село имаше един гайдар и се увлякох по този инструмент от него. В Котел съм от пети клас.“, разказва накратко за себе си Краси.

Снимка: Красимир Недев, гайдар от село Симеоново, Ямболско, завършва 12-ти клас. Автор: Ваньо Стоилов

Любопитното е, че в училището всеки свири на собствен инструмент, който сам си е купил. Гъдулката на Симеон например е дело на покойния вече майстор от Шумен Васил Стойков. А един такъв добър инструмент може да струва и 800 лева…

Тези момчета скоро ще станат част от статистиката на училището в Котел – за 55 години то е създало над 2 хиляди прекрасни музиканти, певци и танцьори. Сред тях и кавалджията Теодосий Спасов, народната певица Бинка Добрева, главният диригент на Българската армия полковник Ради Василев, по специалност също гъдулар, много от водещите на музикални предавания за фолклор в БНР и районните радиостанции.

„Всъщност, при нас се учат професионално 7 специалности: кавал, гайда, гъдулка, тамбура, народно пеене, български танци и акордеон. Акордеонът не е народен инструмент, но го въведохме преди 8 години, защото усетихме, че в България има нужда от такива кадри – корепетитори на нароилите се напоследък самодейни състави, аз ги наричам бодифолк клубовете, в които хората играят народни танци вместо фитнес, за радост, както се казва, спортуват и се забавляват. В последно време тази специалност придоби по-голяма популярност, след като привлякохме за учител Пламен Димитров, един от най-добрите акордеонисти, ръководител на оркестър „Плам“. Той умее да мотивира децата – запалва ги да учат и класическите форми на инструмента. А мотивацията за един музикант е много важна, за да не загуби той интереса си към изкуството.

Интерес към нашето училище винаги е имало, а той се формира в семейството в зависимост от това каква музика се слуша в него. Моето разбиране е, че учениците ни трябва да слушат всякаква музика, за да могат по-късно, в зряла музикална възраст, сами да отсяват доброто от пошлото.

В последните години като че ли по-голямата част от децата си мислят, че е по-лесно да танцуват и се насочват към българските народни танци. Сред инструменталистите най-много са ни гайдари и гъдулари, по-малко са кавалджиите. Показателен е фактът, че тук в последните години нямат ученици само от две области в България – Смолян и Кърджали, но то е обяснимо с наличието на сродно училище в близката за тях Широка лъка.

Снимка: Мария Градешлиева е директор на училището в Котел от 23 години. Автор: Ваньо Стоилов

А по принцип 90 процента от нашите възпитаници намират реализация като преподаватели в детските музикални школи, в ансамблите, музикантите се изявяват в едни от най-известните български оркестри. Имат смелостта да формират и собствени формации, особено танцьорите“, допълва директорът Градешлиева.

Тя смята за голяма грешка на кметовете, които навремето закрили детските музикални школи към читалища и общини. Сега техни бивши ученици се опитват да ги възраждат – например в София, в Дулово, в Силистра.

Тези специалности не са формирани случайно в Котел – те са такива, че по тях след това бъдещите музиканти могат да учат и висше образование. По тази причина преди време закрили паралелката си по лютиерство – зрелостниците нямало къде да продължат по тази специалност, в никой български ВУЗ тя не се учи. Но затова пък първо договорили с Академията в Пловдив там да учат акордеон, преди да открият специалността в котленското средно училище.

В момента в него учат 280 ученици от първи до 12-и клас. Заради пандемията цялото това богатство от музиканти, певци и танцьори дълго време стояло затворено в репетиционните зали, но „вече се събуждаме“ – по думите на Мария Градешлиева, съвсем скоро младите музиканти и танцьори отново ще се изявяват по сцените у нас и в чужбина.

На 24 май в училището се състоя едно малко тъжно, но едновременно с това и весело събитие – прощалният концерт на дванайсетокласниците.

Снимка: Част от камерния ансамбъл на дванайсетокласниците – една от последните им репетиции, преди да завършат средното си образовавие в училището. Автор: Ваньо Стоилов 

Вероятно зрелостниците ще се включат и в концерта-подарък, който възпитаниците на училището ще изнесат на 13 юни, понеделник, пред обществеността на Котел, по случай 119 години от рождението на техния патрон Филип Кутев. През юли е традиционният Празник на котленския килим, в който училището неизменно участва, имат и Празник на етносите.

Пак през юни група от училището ще бъде на международен фолклорен фестивал в Одрин, Турция. „Там оценките за участниците са много обективни. Преди пандемията наши ученици взеха „Гранд при“ на подобен фестивал в Истанбул. Надиграха танцьори от Грузия, а знаете, че те буквално летят на сцената.“, горда е директорката Мария Градешлиева.

Възобновяват се и участията на ученици от Котел в национални музикални конкурси. В началото на юни предстои надсвирване на гъдулари в чирпанското село Спасово, посветено на самоукия народен певец и музикант дядо Вичо Бончев, който е известен с това, че приживе станал единственият неграмотен член на Съюза на българските писатели. Заслугата му към словото била в това, че събрал и изпълнявал над 800 народни песни, някои от които бил съчинил сам.

 

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.