• Това твърди магът Боби Шоу, когото Мистър Сенко научил на първия фокус

Според една древна мъдрост, най-много се мами преди избори и след лов.  Тази теза обаче лесно може да се обори. Защото, в интерес на истината, най-много се лъже на илюзионен спектакъл. Там всичко е измама: и отрязаните глави, и преполовените жени, и прободените със саби, и гълъбите в цилиндрите,  и картите,  които се появяват уж от нищото. Хората, които се занимават с този занаят, са толкова нагли, че не само ви лъжат, ами за това им  плащате, а накрая и им ръкопляскате.

Потвърждение на всичко това е  фактът, че за свой професионален празник въпросните артисти, нарекли се маговете, са избрали не  някаква сериозна дата като 9 септември или 10 ноември, а деня на шегата и лъжата. По този повод на първи април, те дори си проведоха фестивал.  Целта му бе да  видят кой от старите е оцелял  професионално след пандемията, да оценят майсторството си и да дадат кураж на младите. „Магията е в колапс, но е жива и няма да умре. Или накратко казано „Fair magic“. – Такива бяха посланията на фестивала, който се проведе в софийския „Вариететен театър.“

Борислав Борисов, известен като Боби Шоу, е заместник-председател на  Съюза на илюзионистите в България. Той твърди, че лъже само на сцената, но никога в живота и че това, което ще ни каже, е чистата истина.

– Боби, в колапс ли е наистина магията?

– През осемдесетте години – „златното време“ , в България имаше 240 професионални магове, които си вадеха хляба с това изкуство.  По този показател бяхме първи в Европа на глава от населението. Сега работещите илюзионисти у нас се броят на пръстите на двете ръце. Но така е навсякъде по света. Скоро бях в Лас Вегас. Някога там  шоа имаха най-големите звезди като Дейвид Копърфийлд и Зигфрид и Рой. Билети се купуваха  месеци преди спектаклите. Хората идваха облечени суперелегантно. Това бяха грандиозни събития. Сега там има по два-три спектакъла в месеца и то не навсякъде. Зрителите са в бермуди и джапанки, а с  един билет влизат трима души, само за да се напълни залата…

– Но въпреки това,  вие правите фестивал и го наричате „Fair magic“. Какво искате да кажете?

– Искаме, подобно на олимпийския,  да предадем  магически огън на младите. Да видим какво са постигнали. Да насърчим и наградим най-добрите от тях, като им гарантираме участие в международния фестивал „Нова българска магия – плюс“, Искаме и да отдадем почит на най-заслужилите ветерани.

– Как решихте да станете фокусник?

– Една година,  на панаира в родния ми град Луковит,  дойде мистър Сенко. По време на спектакъла той повика едно дете на сцената. Изпреварих всичките си приятелчета. Маестрото ми даде глава лук и каза: „Яж!“ –  Дъвчех, сълзи напираха в очите ми, лютеше ми, но изядох всичко.  Публиката ръкопляскаше и  не подозираше, какво ми е прошепнал Сенко на ухото: „Ще казваш, че лукът е ябълка и утре ще те пусна без пари.“ Така и направих. Пред очите ми бе възторжената публика, достолепният Мистър, прожекторите, които  ме осветяваха.  Тогава реших: „Ще стана фокусник!“

– След година пак сте се срещнали с великия маг. Как се случи това?

– Потърсих го вкъщи. „Помните ли ме? – казах му. – Аз съм Боби от Луковит.  Искам да стана фокусник и дойдох да ме научите.“ Той ме погледна като извънземно, после  нае такси, плати го  и каза на шофьора: „Закарай го на гарата и го качи на рейса за Луковит.“ Докато бях при него обаче, Сенко  ми показа  един номер, който по-късно играх пред самия Тодор Живков.

– Как се роди артистичният ви псевдоним?

– Когато започнах, всички в града ме наричаха „Магийката“. Не ми харесваше. Реших, че по-добре ще е Марлин, но бързо се отказах. Тогава взех авангардното решение: Запазих патриотичното Боби и добавих звучното Шоу. Под това име, точно преди четиридесет години, за първи път направих самостоятелен спектакъл.

– Как се чувствахте в този свой дебют?

– Това се случи в Белово. Треперех от страх. „Дали няма да ми се смеят?“ – мислех си. Публиката обаче остана доволна. Имах късмета да хвана последния влак, който можеше да ме отведе до големите вариететни сцени. Първата ми спирка беше Белград. После обиколих цяла Европа. Три месеца работих в  Америка. Играл съм в казиното на един от най-големите хотели в Лас Вагес – „Сахара“.

– Споменахте Тодор Живков, кога сте играли пред него?

– Бях петгодишен, когато той, заедно с Фидел Кастро,  дойде в Луковит, за  да открият  двамата новия площад. Тогава на мен се падна честта да им поднеса погача с шарена сол. Години по-късно бях сред артистите в Бояна, които трябваше да  изнесат програма пред гостуващия у нас японски премиер. Охраната ни предупреди, че нямаме право да се приближаваме до масата, около която седяха високопоставените личности. Извадих малка кърпичка, набутах я между пръстите си и тя изчезна. Номерът ми предвиждаше въпросната кърпичка да се появи отново от кутия цигари, която трябваше да взема от някои от компанията на Първия. Сред тях обаче  никой не пушеше. Виждах провала си и в  този момент японецът ми се усмихна. Решен на всичко, отидох  до него и под салфетката на чинийката с бадеми извадих скритата кърпичка. Охраната ме гледаше враждебно, самураят се изправи,  леко ми се поклони, а всички на масата започнаха да ръкопляскат. Тогава Живков поиска:  „Я направи един фокус на Пенчо Кубадински!“ – Извадих дунапренена топка, пъхнах я в ръката му, той я стисна, а  когато я отвори,  топките станаха две. Всички започнаха да се смеят.

– Дъщеря ви  Десислава, с артистичното име Шехерезада, също тръгна по вашия път?

– Това беше най-голямата ми изненада. Тя завърши икономика. Започна работа по професията си и каза че никога няма да се занимава със фокуси. В Истанбул с майка й чествахме четвърт век брачен живот. Изведнъж обявиха, че на сцената ще излезе Шехерезада. Представих си едрогърдеста кючекчийка и исках  да избягам, но изведнъж на сцената  се  появи Деси и започна да прави фокуси. После ми призна, че в продължение на две години, късно вечер, когато всички в къщата заспим, с часове е репетирала. После много пъти заедно сме излизали на сцената, но, особено в чужбина, публиката е приемала за истинската звезда нея.

– Банален въпрос: Какви качества трябва да има един  човек, за да стане добър фокусник?

– Великият Сенко го е казал най-точно: четири неща – пари, труд, труд, труд. И всеки начинаещ да знае, че в този авантюра ще бъде сам. Единствено от него ще  зависи успехът му. Само той може да накара  сцената да го  заобича.

                                                                                                                Исак ГОЗЕС   

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.