- Творбите са от Седмото издание на пленера в с. Долни Марян, проведен през лятото на 2021 година
Официално откриване на първата художествена изложба от пленера в еленското село Долни Марян се състоя във винарската изба „Ветровитите хълмове“ на Сливенските минерални бани. Седмият поред пленер в Долни Марян бе организиран през лятото на миналата година от неговите традиционни домакини д-р Мариана Марчева и съпругът й – художникът Христо Тотев, но този пленер имаше за генерален спонсор сем. Катерински. На откриването на изложбата дойдоха много гости, художници, любители на изобразителното изкуство, сред които и спонсорите.
Изложбата откри създателката на пленера д-р Мариана Марчева, която поздрави присъстващите участници в него. Това са художниците Ваня Запрянова от Казанлък, Цветанка Цветанова от Бургас, Стоян Лещевски от Сливен, живеещ във Флорида, Стефан Качаков от Ямбол, Росен Дончев от Казанлък и Христо Тотев, както и покойният Панайот Кършев, участвал в пленера онлайн по здравословни причинни, но чиито творби – металопластика, са намерили достойно място в изложбата.
Д-р Марчева изрази благодарност към спонсорите за проявения жест така:
„Искам да благодаря на сем. Катерински, като на едни меценати на изкуството. На път бях да се откажа да правя пленерите, защото това е голям ангажимент, а професията ми е много ангажираща, но те ме поощриха със своето спомоществователство. Наши спонсори са и „Уенди Хилс“, с чийто екип можем да превърнем експонирането на нашите изложби в традиция.“ – каза тя.
И още: Творците, участвали в пленерите, създали движението „Пост-пленеризъм“, с интересни продължаващи срещи. От 2014 до днес, всяка година се създават филми за пленерите. Филмът за последния пленер бе показан на откриването на изложбата във винарната „Ветровитите хълмове“.
Седмият породен пленер се състоял разбира се в Мечевата къща. Тя има интересна история, която домакинята на пленера пожела да разкаже накратко: „ Тя е родна къща на проф. Мечев – историк, преподавател във Великотърновския и Софийския университет, издал много книги, в една от които описва и родната си къща. Тя е била и училище, и на горния етаж е имало тъкачна манифактура. На големия чардак са жените от Марян са тъкали килими, черги и платна. По-интересно е как е построена къщата, някъде около 1880 година. Неговият дядо /на проф. Мечев/ харесвал една мома, която не му дали, защото бил беден – дали я на друг човек от Марян, с голяма къща. И той, страдащ, заминал на гурбет като градинар. И спечелил пари, и със спечелените пари направил по-голяма къща от съперника си. Но за разлика от историята, сходна с тази на Великия Гетсби, той създал поколение – и един от наследниците му е проф. Мечев.“
А ето како споделиха някои от художниците за своето участие в пленера.

На снимката: Художниците Стефан Качаков и Росен Дончев
Росен Дончев, председател на Дружеството на художниците в Казанлък: „ Да пребиваваш в Еленския Балкан е голямо удоволствие. И на други места съм бил, но в тази мака махаличка Долни Марян никога не бях ходил. Има едно спряло време в това малко местенце с десетина къщички. Случихме много горещо време, за жалост и нямаше вода в реката, но най-магическото в цялото ни преживяване там бяха домакините, бяха хората… Аз съм малко по-абстрактен художник и понеже много дълги години бях иконописец и на Етъра, живописните ми неща, 5 на брой, са една смесица между българската икона и българския фолклор.
Като председател на Казанлъшкото дружество на художниците, ще ви издам една тайна. В момента с председателя на сливенското представителство на СБХ Илиян Урумов, мой много добър приятел, работим по създаването и структурирането на една голяма южнобългарска изложба. Това ще бъде едно биенале на всеки две години, което ще включва дружествата на художниците от Казанлък, Стара Загора, Ямбол, Хасково, Димитровград и Сливен. Още работим по формата на това биенале, но в него няма да бъде включена само класическа живопис, ще включим и колаж, асамблаж, дигитално изкуство и др.“
Цветанка Цветанова, Бургас: „С Христо Тотев сме състуденти и се намерихме след много години. Възстановихме си приятелството отново – като че ли беше минал само един ден. Беше страхотно преживяване в Долни Марян. Аз съм ходила на много пленери – и наши, и международни, но в Долни Марян отидох за първи път. Много ми хареса природата, хората и вдъхновяващата атмосфера, която се създава там.
Природата е неподражаема – цветовете, пълната по това време лунна. Работехме през деня, а вечер провеждахме чудни разговори и всеки показваше това, което е постигнал, без елементи на съревнование или конкуренция. Мислите и чувствата, които се породиха у всеки от нас в тези дни – те са върху платната, които нарисувахме там…
Разходих се из една махала, която като че беше попаднала в някакво призрачно време. Видях едни къщи – реставрирани, но с патината на времето, оставена върху тях. Нарисувах няколко пейзажа. Започнах с отворената врата за гости в къщата на Мариана и Ицо, в която една светлина те привлича навътре. Нарисувах и затворената врата на сеновала, която вятърът като че ли всеки момент ще отвори. Нарисувах градината и цветята на прозореца, които видях на следобедното кафе. Имам още няколко недовършени скици от онова място, където времето като че беше спряло. Бих се върнала на това място с удоволствие, защото там не просто се чувствах добре, но като че ли бях привлечена от нещо тайнствено.“
Стоян Лещевски, Сливен-Флорида: „Аз съм поласкан, че ме поканиха и в Долни Марян много ми хареса. Мариана Марчева прави нещо великолепно за художниците, за културата.
Срещаме се там много и различни хора и по някакъв начин взаимно се обогатяваме.
Въздейства ти и самата природа, и местните хора, които създават атмосферата, която ти после се опитваш да предадеш в картините си. Мястото е много важно, то симулира – не навсякъде стават тези работи, мястото е вдъхновяващо – и природата, и самата къща.
Рисувал съм това, което ме е впечатлило – едно дърво, входа на къщата, старите къщи в махалата, един натюрморт.“
Стефан Качаков, Ямбол: „Всеки пленер е приятно преживяване, но това беше невероятно. Аз не познавах Еленския Балкан – оказа се много интересно място.
Домакините са страхотни, Ицо е прекрасен колега, чудесен музикант, прекарахме великолепно.
Аз направих 10 платна, не едно. Показвам сега два акварела и 7 картини маслена живопис. Единият по-малък акварел е правен по най-трудния начин – точка по точка. С приятни колеги се запознах от различни градове. Остана ми един прекрасен спомен.“
Спомените на художниците са повече от приятни. Но по-важното е, че те порастват в настоящето в топло приятелство. Откриването на изложбата във винарната на „Ветровитите хълмове“ беше нетрадиционно и интересно, с музикални моменти в изпълнение на Христо Тотев.
Същата изложба ще продължи живота си пред сливенската публика, в галерия „Йордан Кювлиев“, където ще бъде експонирана на 23 март. Почитателите на изобразителното изкуство от Сливен ще могат да я посетят – има какво да видят.
Щилияна Василева
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.




















































