- Проф. д-р Владимир Аврамов: „Искахме тази изложба „Стенопис“ да има своята вътрешна жизненост и да доставя една органична радост, особено в контекста на последните събития.“
Представителна изложба на преподаватели, докторанти и студенти от катедра „Стенопис“ на Факултета по изобразителни изкуства на Великотърновския университет „Кирил и Методий“ бе открита в галерия „Нова“ на Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“ в Сливен.
Тя представя творби на доц. Борис Желев (ръководител катедра), проф. д-р Владимир Аврамов, гл. ас. д-р Анастасия Тонкова, ас. д-р Велина Сталева, ас. д-р Даниел Иванов и хон. преп. д-р Пламен Кондов, докторантката Елпида Лайлакиду и студентите Женя Калева, Калин Михов, Биляна Веселинова, Камелия Рахнева, Симона Ст. Йорданова, Симона В. Йорданова и др.
Съпътстваща лекция за историята и изобразителните възможности на стенописната техника мозайка и двудневна творческа работилница „Мозайка” съпътстваха откриването на изложбата. В уъркшопа на 15 и 16 март учениците от НХГ „Димитър Добрович“ имаха възможност да изработят авторска творба в тази и древна, и съвременна техника – мозайката.
Изложбата „Стенопис“ в галерия „Нова“ откри по-рано проф. д-р Владимир Аврамов от катедра Стенопис при Факултета по изобразително изкуство на ВТУ „Кирил и Методий“.
Владимир Аврамов е преподавател в катедра „Стенопис” при Факултета. Той е роден на 10 август 1970 г. във Враца. Учи в ССХУ за ИИ ”Акад. Илия Петров” – София, а след това завършва специалност “Стенопис” в НХА ”Николай Павлович” в София. От 2000 г. е член на Съюза на българските художници и Международната асоциация за пластични изкуства /АИАП – Юнеско/. От 2019 г. е професор по изкуствознание и изобразително изкуство – Стенопис във ФИИ на ВТУ. Носител на множество награди. Участвал е в екип в проектирането и реализацията нa 36 църковни обекти, включително катедралния храм „Св. св. Кирил и Методий“ в Ловеч, чието изографисване продължава.
За изложбата в галерия „Нова“ проф. д-р Владимир Аврамов сподели: „Приятно ми е да гостувам в галерия „Нова“. Това за мен е много сантиментално място, защото всичко, което е тъждествено за нормално и добро, ми се случи тук точно преди Ковид-кризата. И след Ковид-кризата пак ми се случи да гостувам на същото място. Така че асоциирам това място – галерия „Нова“, с нещо много положително – аз съм у дома си, сред приятели. И колегите ми от Факултета по Изобразително изкуство, които са с мен – също.
– Какво показвате в галерия „Нова“?
– Представителната изложба на Факултета презентира и репрезентира /защото мисля, че няколко от нещата са виждани от публика/ дейността на катедрата в цялото й многообразие. Стенописта, колкото и тя да има едно ретро звучене, не искам да се асоциира единствено и изключително с църковната стенопис. Стенописта, която бих превел дори като монументална живопис и изкуство в архитектурата, включва както съвременни стенописни техники на базата на класическите „секо“[1], il fresco[2] , така и всичко, което е свързано с благоукарса на градска и на социална среда, независимо от обема на наблюдаващите и адаптирано към тях, се нарича стенопис.
Снимки: Моменти от откриването в галерия „Нова“ в Сливен на изложбата „Стенопис“ на Факултета по изобразително изкуство при ВТУ „Кирил и Методий“
Така че , както преди малко споменах, тя причислява и изкуство в архитектурата, което значи витраж /т.к. витражът не е стенопис, но се изучава в нашата специалност/, и различни синтетични нови техники, които включват едновременно: изпълнение в рамките на едно изобразително пано на „секо“ и витраж, на секо и мозайка, на класическа мозайка, на смалтова мозайка, на стъклокерамика
и почти всичко, което можете да си представите, свързано със стъклото – да не говорим, че имаме единствената оборудвана по съвсем съвременни технологии лаборатория-работилница за духано горещо стъкло. Били сме домакини на доста международи симпозиуми, свързани със стъклото, с участието на колеги от Румъния, от Сърбия, Македония, от Германия, от Израел.
В рамките на галерия „Нова“, искаме да разгледаме стенописта като социална витрина, в която едновременно ние се показваме и зрителят се оглежда.
– На входа на галерията има витраж, ако не греша…
– Това е витраж, изпълннен от ученици от гимназията в рамките на един уъркшоп, който правихме точно преди пандемията. Сегашната изложба е допълнена, подплатена с хендмейд – изпълнение на място в техника мозайка. Този път в него участваха ученици от гимназията с вече готови проекти. Експериментираме мозаечна украса върху кръгова форма, върху керамична чиния, полукръг и мисля, че беше доста интересно, освен реализацията и проектите, които предварително аранжирахме, учениците да влязат буквално в съприкосновение с живото изкуство. Според мен всичко, което се проектира и не се изпълни, на тях им звучи доста далечно и имагинерно. И всъщност, фокусът ни в работата със студентите, особено при тяхното дипломиране, е да се стараем всички неща, които са проектирани, да бъдат реализирани. Иначе е малко манипулативно да подхождаме с презумпцията: „Да, страхотен проект, евентуално да се реализира тук или там.“ – Не, напротив! Стенописта е свързана с точното място и с точния момент. Един проект, за да включва феномена монументалност, той е проектиран за конкретното място, за конкретната дистанция, конкретната гледна точка и т.н.
В изложбата, успоредно с монументалните ни реализации и проекти, показваме и кавалетни творби. Всички художници от колегиума „Стенопис“ на Факултета ни са изградени и оформени живописци и то не само в класическата техника платно-бои и т.н. Ние малко излизаме от стереотипите – занимаваме се с живопис върху стъкло, с живопис върху керамика, с интегрирани керамични модули върху живописна картина и въобще – получава се един пластичен синкретизъм.
– Това е интересно многообразие за публиката в Сливен…
– Ние подаваме ръка на публиката да участва в нашето представление. Искам всеки да разпознае нещо, което се е опитвал да направи или ще се опита да го направи, т.е. да го провокираме да се опита да направи нещо. И затова искахме тази експозиция да има в залата своята вътрешна жизненост и да доставя някаква органична радост, особено в контекста на последните събития.
– Вие представяте на публиката и на учениците изкуството на стенописта в неговата цялост?
– Именно. В цялата й комплексна техника, тя включва архитектура, комбинаторика, математика, живопис, рисуване. В цялата тази органична комплексност ние представяме специалността. И другото – искахме да дадем възможност на участниците да размият класическите граници между обучаващ се и обучител. Така че в рамките на едно пространство, както е в тази зала, без сепарирани отделни помещения, един до друг да застанат студенти докторанти, преподаватели, без отношение към тяхната академична степен, субординация, йерархия и т.н., което отличава чисто механично и технически един творец от другия. Искаме да се покажем рамо до рамо с нашите наследници и те да имат усещането за един пълнокръвен художествен живот, редом със своите преподаватели.
– Представяте и стенописи от новата Ловешка катедрала…
– Аз я изписвам Ловешката катедрала „Св.св. Кирил и Методий“, с моя екип. Даже ще ви се похваля в аванс. На 11 май ще бъда удостоен със званието „Почетен гражданин на Ловеч“ заради проектирането и реализацията на стенописите в Ловешката катедрала. Не знам дали забелязахте, това са наши църковни реализации в техника мозайка, реализации в техника „секо“, т.е. върху суха мазилка, темпера и акрилна техника и църковен витраж. Това е от Ловешката катедрала. Този проект реализира един наш бивш възпитаник, който в момента е докторант, тогава беше още студент.
– Художествената гимназия в Сливен има специалност иконопис. Има ли връзка тя със Църковната стенопис?
– В изложбата са представени проекти и реализации на екипи, които най-вече аз ръководя, в различни сакрални църковни обекти в България, Гърция и Русия.
Целта беше да се приобщят учениците, които се занимават много задълбочено с иконопис, към проблематиката на иконографската програма в православния храм. Това е връзката на иконописта върху мобилни панели, т.е. иконата със същинската реализация върху траен архитектурен носител, т.е. стенописта. Много от дипломантите, завършващи художествената гимназия в Сливен, продължават професионалното си образование във Великотърновския университет, в нашата специалност, тя е наистина много близка до спецификата на иконописта, която се изучава в училището.
Едно интервю на Щилияна Василева
[1] saecco – рисуване върху суха основа
[2]il fresco – „на свежо“
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.


































