- Според легендата първата изработена мартеница била от жената на хан Аспарух. Писателят Николай Райнов разказва легендата в книга, а художникът Иван Милев рисува портрет на Ахинора
Един от най-веселите дни в годината, когато всеки българин посреща с надежда пролетта и пожелава на близките си здраве и дълголетие, като им връзва мартеница, е Първи март. Има много легенди и поверия за мартеницата, като ние, българите, дори претендираме да сме единствените по света, които имат този обичай и символ. Или най-малкото – да сме го наследили от т.нар. светли иранци от полуостров Хиндустан, откъдето – през Тибет е тръгнал към сегашните ни земи основателят на държавата ни – хан Аспарух.
Всъщност, според легендата, именно жената на хан Аспарух е направила първата мартеница. Това се случило, след като ханът преминал Дунава и Ахинора изгубила връзка със съпруга си. След като дълго чакала вест от него, накрая тя завързала на крака на лястовица пресукан бял и червен конец, и я пуснала да лети – да отнесе послание за здраве и любов до любимия й мъж.
Тази история е преразказана от писателя Николай Райнов в книгата му „Видения из Древна България“, издадена през 1918 г. „Аз съм Ахинора, съпруга на Аспаруха, царица на България. Не ме познавате вие, защото идете от далечна земя и далечно време – сега, когато съм мъртва и вашите заклинания с пъклена власт са извикали моя призрак да ви говори, ето какво ще ви кажа: Ахинора е моето име, което значи „мирис на теменуги“. А защо ме будите?“, пита Ахинора в книгата.
Писателят разказва тази история много интригуващо. Според неговата художествена версия Ахинора била пожертвана в името на народа. „Тя бе пренесена в жертва за онзи народ, що бе мечта и дело на Аспаруха. Царят изпусна своя щит, защото мъка сгърчи десницата му. И щом пламъците погълнаха младата снага на царицата, той извърна глава, за да не гледа“.
Според някои източници, името Ахинора е производно от персийските думи, означаващи „господар“ и „могъщ“.
Литературната версия за пожертваната Ахинора – любящата съпруга на Аспарух, която му праща лястовичка с мартеница на крачето, вдъхновява художника Иван Милев, и през 1925 г. той рисува портрет на ханската съпруга. Този портрет се превръща в негова емблематична творба, която събужда много спорове сред изкуствоведите. Според някои, героинята на Милев не е Ахинора на Аспарух, а жена, в която художникът бил влюбен, но така или иначе това остава едно предположение, недоказано с факти.
Далеч по-различен е образът на Баба Марта в народните приказки и илюстрациите към тях. Там тя не е съпругата на Аспарух, а капризна и властна баба, с често сърдит характер, но добро сърце. Името й е Марта, защото празникът й е през март. В народните представи месеците януари и февруари са представени като братя с лют характер – Голям Сечко и Малък Сечко, а Баба Марта е тяхната сестра, взела по малко и от двамата – ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо зла.
Баба Марта е определено образ-символ на пролетта и свързаното с този сезон събуждане на природата за нов живот. В древността, червеният цвят е означавал Богинята – символ на раждането и смъртта, а белият – нейният Син – Слънцето, възприеман като символ на отвъдния живот и вечността. Тези схващания бавно са се променяли във времето, и днес сме свидетели на смесване на различни култури в древния обичай!
Вече е ясно, че българите не можем и да претендираме да сме единствените, свързани със символа на мартеницата. Усукани бяла и червена вълнени нишки връзват на хора и животни и в Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. Заради народните поверия, има малки разлики в традициите: примерно в Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата, у нас мартеници връзваме дори на животни и дървета.
На Първи март по българските краища, където все още стриктно се пази традицията, най-възрастната жена в рода почиства основно къщата преди изгрев слънце, изнася и простира навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка, за да зарадва Баба Марта. После старите жени не излизат от дома си целия ден, за да не разгневят капризната старица…
ПРИКАЗКИ И ЛЕГЕНДИ ЗА МАРТА
Баба Марта, първият ден на месец март, заема съществено място в народния календар на българите. Той е един от най-почитаните и емоционални празници, запазил се от древността до наши дни. Свързан е с редица вярвания, обичаи, обреди и забрани, имащи за цел да осигурят здраве за хората и домашните животни, добър урожай за земеделските култури и овошки. Наричат го още Първа Марта, Стара Марта или само Марта и го свързват с пролетното затопляне и възраждането на природата. В народния приказен фолклор Баба Марта е своеобразна персонификация на идващата пролет, отъждествявана със самия месец март, представян най-често като капризна, стара жена с непостоянен характер – ту сърдита, ту весела. Тя имала двама братя – Голям и Малък Сечко (януари и февруари), които, след като изпили своето вино, посегнали и на нейната бъчва. Като разбрала, Баба Марта се ядосала и разфучала, навсякъде станало сняг и лед. Скоро обаче, гневът ѝ преминал (сетила се, че все пак това е дело на братята ѝ) и се засмяла. Тя е жена с променлив характер, затова и времето през месеца е променливо. Когато е ядосана, времето е студено, а когато се смее – топло и ласкаво. Затова месец март е променлив и капризен.
Известна е и друга легенда, свързана с Баба Марта: Тя живеела с братята си – Голям и Малък Сечко, далеч в планината, от където виждали и чували всичко, което ставало по земята. Веднъж една козарка изкарала стадото си на Марта в планината да пасе. „Къде отиваш? Рано е още.“ – ѝ казвали хората. А тя: „Ами, рано. Аз жена и Марта жена!“. Чула я Баба Марта, че като се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Малък Сечко (В народните вярвания тези дни се наричат „заемни дни“, „заемници“) и ги получила. Сняг и лед сковали планината, а заедно с нея – козарката и стадото ѝ. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.
ОБИЧАИ
С Баба Марта се свързват много обичаи и обреди, посветени на идващата пролет. Най-известният обичай, изпълняван повсеместно и днес на първи март, е закичването на хора и млади животни с МАРТЕНИЦА. Тя е символ на здраве, дълъг живот, плодовитост и изобилие. Широко разпространено е вярването, че всички, носещи мартеница, ще бъдат здрави през годината, „бели и червени, румени, засмени”. Класическата мартеница се изработва от усукан, задължително наляво, памучен или вълнен конец. Основните цветове са бял и червен. Белият цвят е символ на чистота, невинност и радост. Червеният е цвят на жизненост, здраве и любов. Неслучайно, в традиционната българска сватба булото на булката е в червен цвят. Червен конец се връзва на плодни дръвчета, на детска ръчичка, за да предпазва от зло и да носи здраве. В някои области, към традиционната мартеница се включват различни елементи – символи: черупки от охлюви (за здраве и сила), скилидки чесън (за предпазване от зли демони), мъниста (против уроки), паричка (за благополучие).
Легендите за произхода на мартеницата са различни. Една от най-разпространените, свързана с хан Аспарух и годината на създаването на българската държава (681), е следната:
Като победил византийците и положил основите на новата държава, хан Аспарух поискал да извърши жертвоприношение на бог Тангра. Жертвената клада по традиция трябвало да се запали със стръкче сух копър, но българите не намерили такъв по новите земи. Докато се чудел какво да стори, на рамото на хана кацнала лястовичка. На крачето ѝ висяло снопче копър, завързано с бял конец, половината обагрен в червено. Сестрата на хана сънувала сън, от който разбрала за братовата нужда и изпратила едно стръкче копър от старите български земи. При отрязването на белия конец, тя се порязала и го обагрила с кръвта си. Ханът подпалил жертвеника според традицията, а конеца вързал на ръката си за здраве и спомен. Оттогава на първи март българите окичват близките си с усукан бяло-червен конец, наречен мартеница, носещ им здраве, радост и успех.
Извън легендата, съществуват предположения, че мартениците са наследство от траките, коренното население на днешна България, т.е., че тази традицията идва от древната езическа история на Балканите, свързана с всички земеделски култове към природата.
Традицията повелява на първи март всеки да носи мартеница, особено малките деца, младоженците или новородените домашни животни. Слага се също на някои плодни дръвчета, дръжките на вратите и избите. Има специални места, на които се слагат мартеници – на китките, напр. на момченцата на дясната ръка, на плитките на момиченцата и девойките, на врата като огърлица – на жените, над левия лакът или над левия глезен на мъжете. В миналото, в някои региони мястото на мартеницата зависи от социалното положение. Младите неомъжени девойки носят мартениците си отляво на дрехите си, младите ергени ги носят на кутрето на лявата си ръка, женените мъже си слагат мартеница в десния чорап. Мартениците се носят за определен период от време. Някъде се носят само девет дни или през целия март, но най-често периодът е свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали плодни дървета (слива, ябълка, круша). Тогава хората свалят мартеницата, завързват я на цъфнало, зелено дърво и изричат желанието, което искат да им се сбъдне. Друг пролетен знак е срещата с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици, жерави или кукането на кукувица. Понякога оставят мартеницата под камък, след което гадаят за бъдещето.
Изпълняват се и редица ритуали, с които се цели осигуряването на хубаво време, добра реколта и плодовитост сред животните. В народните вярвания баба Марта е жена своенравна и непостоянна и затова на този ден се извършват обредни действия, за които се вярва, че предизвикват нейното благоразположение и умилостивяване. Тук на първо място идва повсеместно разпространената практика на Марта да се изнася нещо червено – дреха, престилка, пояс или прежда, което се окачва на къщата, на плет или на дърво, за да се измоли топло и слънчево време, „да е весела Марта, да не се люти“. Някои от обичаите на този ден са свързани с изгонването на злите сили и демони. В миналото стопанката на дома става рано, преди изгрев слънце, изтръсква всички дрехи, постелки и завивки, измита двора, запалва буен огън и простира или закачва червените дрехи и тъкани. Има поверие, че те пазят къщата, за да не влиза в нея злото – бедност и болести. След като огънят остане на жарава, всички – малки и големи, го прескачат до три пъти, с лице към изгряващото слънце, за да се очистят от лошотията и да се предпазят от болести. След това чак стопанката връзва мартеничките на децата и животните. Вярва се, че баба Марта влиза само в много чиста и спретната къща. Ето защо къщите се почистват старателно в края на февруари, а ритуалът на първи март е само символично пролетно почистване от всичко лошо, старо и ненужно.
Ритуалът с огъня се свързва и с гоненето на бълхи, гущери и змии. За тази цел, също се обикаля двора с дрънкане на метални предмети и наричания или пък се обикаля къщата със запален парцал. На места с пушека от дворния огън кадят стаите и стопанските постройки.
ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ
В народните вярвания Баба Марта е капризна и по отношение на първите хора, които среща. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, което означава, че времето ще е хубаво и топло. Старите жени и старците не трябва да излизат навън рано сутрин, защото „ще разгневят Баба Марта“, ще я ядосат. На нейния ден тя обича да вижда млади жени и момичета, накичени с мартеници.
В някои райони, например към Македония, на Марта, моми и момци излизат рано, за да видят някоя птица, пазейки се да не съгледат нещо друго, като куче, котка, човек. В ръце те носят приготвени още от вечерта хляб, чисто сребро и злато (разбирай пари), които изнасят със затулени очи. Видят ли птица, то значи, че ще бъдат през годината леки, т.е. подвижни, работливи и щастливи. Хлябът се държи за плодородие, а парите – за богатство.
Вярва се, че по първите дни на месеца може да се гадае за времето през годината. От тук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението ѝ оказва силно влияние върху времето. Щом влезе месец март настъпват т. нар. „броени дни“. По тях се брои за времето през следващите седем месеца и то така, че 1 март е за март, 2 март за април, 3 март за май, и т.н. до септември.
На Марта всички стават много рано, „за да не им напикава Марта очите“, т.е. да не са сънливи през лятото.
Според едно поверие мартениците се слагат под камък, за да се гадае – след девет дена се гледа какво има под него. Ако са се настанили мравки ще е богата годината с овце, ако пък има други по-едри буболечки – сполука с едър добитък. Колкото повече са животинките толкова повече придобивки ще получите през годината.
Девойките поставят мартениците си под голям камък и след 24 часа търсят знамения за женитба и жених. Ако намерят червейче, то значи, че ще се омъжат през годината, ако ли не – няма женитба.
Съществува и обичай мартеницата да се оставя в полог, за да се плодят домашните животни, или да се хвърля в река, та всичко лошо да изтече и да им върви по вода.
Мартениците от врата се свалят, когато се види лястовица, за да стане шията грациозна и дълга като на птица.
Ако първият щъркел, който видим през март, не лети, то лятото ще е много мързеливо.
И на този ден не се дава нищо на заем, за да не излезе берекетът от къщата, но и никой не взима нещо от чужда къща, за да няма нужда и през годината да заеме чуждо.
На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки.
На този ден на огъня не слагат „черни“ (опушени) съдове, за да не се разболяват растенията, да не става житото (или царевицата) „главниво“, да няма чернилка по него.
Жените не работят с нож и ножица, за да се родят здрави и силни животни. Не се плете, не се шие, за да не се дупчи зърното по посевите. Не се тъче, за да не падне гръм, защото блъскането на вàталите наподобява гръмотевицата. Със същата цел някъде на този ден не варят, да не „ври облак“.
Днес българите не спазват всички тези ритуали, поверия и забрани. Основното от този, богат на ритуали, празник е пречупено през призмата на забързаното съвремие. Докато в миналото мартеницата е възприемана като ритуален знак – амулет, предпазващ от злите духове, днес обичаят символизира само идването на пролетта и разбира се вярата, че всички, които носят мартеници ще са здрави и щастливи през цялата година.
Най-въодушевени и радостни естествено са децата, любимците на Баба Марта. Често чуваме от тях следното стихче:
Баба Марта бързала,
мартенички вързала,
на момиче и кокиче,
на момче и на дръвче!
На този ден имен ден празнуват всички с името Марта. Честита Баба Марта на всички, с пожелание за здраве и късмет!
Росица Върбанова
Музей на мозайките – Девня „Етнографска къща“ – с. Кипра
Споделете в социалните мрежи
Редактор: Щилияна Василева
Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

















