ИЛИЯ ЦЕКОВ: „НЕ Е СЪРЦЕ ДА ТРАЕ!“

Автор: Димитър ШИВАРОВ

Едва ли някой, който го познава отблизо или е работил с него, би бил в състояние да забрави тая вулканична личност. Той беше вдъхновител, организатор или най-малкото участник в един нескончаем низ от начинания и инициатива. И понеже беше абсолютен максималист, винаги искаше всичко да бъде „изпипано“ до най-малката подробност. Той винаги се вълнуваше и неизменно повтаряше: „Не е сърце да трае, бе брат! Нали ме знаеш – такъв съм се родил и такъв ще си умра!“. И веднага екваше незабравимият му гръмогласен смях с леко отметната назад глава, който заразяваше всичко и всички.

А сърцето му наистина не траеше. Не траеше при всяка несправедливост, не траеше при сблъскването с каквато и да е посредственост. И особено не траеше пред  разни полуинтелигенти или псевдокултурни деятели, които се опитваха да му налагат партийни поръчения или „идеологически“ ограничения. Не беше кореняк сливналия, но живя тук толкова дълго и допринесе толкова много за културния и обществения живот на Сливен, че е невъзможно да се отдели от общата физиономия на града.

Илия Цеков е роден на 20 май 1901 г. в с. Добромирка, Севлиевско, в многочленно земеделско семейство. Завършва начално образование в родното село, а гимназия – в Плевен. Още от най-ранна възраст чувства силно влечение към литературата и музиката. Участва като цигулар – самоук, в гимназиалния оркестър и след гимназията веднага се записва и завършва с отличие курсовете за учители по пеене към Софийската консерватория. И едва 20-годишен е назначен за учител по пеене в непълната гимназия на с. Михалци, Великотърновско. Оттук започва продължилата повече от 50 години неистова активност на неспокойната, вечно незадоволена душа. В селото Цеков основава детска музикална китка и граждански хор „Кавал“, а освен това е деен участник в учителската театрална трупа. Като член на БЗНС, през бурните 1923-1925 г. преживява един арест, а по-късно емигрира във Франция, почти буквално само със стотинки в джоба. Установява се в Гренобъл и успява да намери работа в книжарницата на Дидие-Ришар. Една година по-късно, продължавайки да работи, той постъпва в университета, със специалност романска филология. И пак намира време за активна дейност: свири в университетския оркестър, основава и ръководи студентски хор, редовно изнася сказки за България пред отбрана публика.

След завършването на висшето си образование се завръща в България. Назначен е за учител по френски в мъжката гимназия „Добри Чинтулов“ в Сливен през 1932 година и завинаги свързва живота си с града. През 1933-та – като член на инспекцията по труда и след преврата на 19 май 1934-та, е уволнен. Същата есен обаче се „смиляват“ над него, макар и с цената на едно понижение от гимназиален в прогимназиален учител, и то по пеене, в Трета прогимназия „Д-р Иван Селимински“. Нищо не може да го сломи. Сърцето пак не трае и той наелектризира пространството около себе си с кипяща културна и обществена дейност. Въвежда за пръв път метода на Борис Тричков „Музикална стълбица“. Основава детски хор и оркестър и изнася с него концерти в Сливен, Бургас, Ямбол и Габрово. Поема ръководството на читалищния хор „Добри Чинтулов“, бързо го издига на високо художествено ниво и концертира с него в повече от 15 града, между които София и Пловдив. Чете лекции, изнася сказки на литературни и музикални теми, пише статии, музикални критики и разкази, печати стихове. Издава стихосбирката „Отломки“ и превежда книги от френски.

През 1937 г. Цеков отново е учител в мъжката гимназия – по френски и латински език. Работата му с хор „Добри Чинтулов“ продължава успешно, но нали не е сърце да трае, то търси все нови сфери за дейност. Цеков създава класни хорове  почти във всеки клас и концертира с тях в различни градове, като придружава концертите с беседи върху българската народна песен. Ръководи хора при стопанското училище „Майчина длъжност“, подпомага и хора към военния затвор. През войната е мобилизиран във Втора гранична бригада, а след демобилизацията се връща в мъжката гимназия, посрещнат от учениците с „Ура“.

Учители в Сливенската мъжка гмназия 1938/39 година. Илия Цеков е на втория ред отгоре надолу, първият от дясно на ляво.

И вулканичната активност отново започва.

Наред с народния хор, Цеков дирижира хора на сливенските учителки, хора на педагогическото училище, хора на пионерския дом и на здравните работници. Ръководи квалификационни курсове за учители по пеене и диригенти на самодейни колективи.

Изтеглен в окръжния отдел „Просвета“ като инспектор по френски език и музика, Цеков с мъка се разделя с народния хор, който е ръководил 30 години, но развива богата педагогическа дейност. На обществени начала дирижира акапелния хор към ансамбъла на ДНА. След съкращаване на бройката инспектор по френски, той отново става учител в Икономическия техникум, където и се пенсионира през 1969 година. Но нали не е сърце да трае, продължава да работи на обществени начала в окръжния съвет и ДНА до самия край на живота си през 1976 година.

Малцина могат да се похвалят, че са дали на града ни толкова много, 40 години учителстване, 50 години диригентска дейност в България и чужбина, през което време е ръководил 16 хора и два оркестъра. Изнесъл е над 1000 концерта с разучени повече от 1200 песни. Около 100 са публикуваните от него статии и критики. Има десетина награди и отличия, най-високото от които е орден „Кирил и Методий“ II степен. „Заслужил учител“ е не само по звание, но и по призвание.

                                                                                             Димитър ШИВАРОВ,

                                                                                   в. „Сливен“, бр.10, 23.09.2007 г.