• Ден на почит към героите е днес. Какво се случва в Сливен на тази дата? Кой е майор Кардашевски? Вижте автентичния текст на речта на бунтовния поет Добри Чинтулов при посрещането на руските войски

Сливен отбелязва днес 144 години от Освобождението на града от османско иго. Заради нарастващия брой заболели от коронавирус и тази година не се състоя официална градска церемония. Бележитата годишнина почетоха кметът Стефан Радев, председателят на Общински съвет в Сливен Димитър Митев, зам.-областният управител Димитринка Петкова, общински съветници и граждани. В  памет на загиналите за свободата на Отечеството ни герои, те поднесоха цветя пред морената на пл. „17 януари“ в кв. Клуцохор.

„Днес изразяваме не само своите почит и признателност към героите, но и гордост, че градът ни е дал много и е с исторически принос за Освобождението на България. На този ден, преди 144 години, жаждата за национално обединение, героичните подвизи, надеждата и стремежът към национална идентичност, се увенчават с успех и ликуват. Днес предизвикателствата на нашето време са други и точно тези емблематични за историята ни моменти, ни карат да се замислим, да пренареждаме своите приоритети. Страната ни е с велико минало, от нас зависи какво ще е нашето бъдеще.“, заяви кметът Радев.

На тази дата, на 4 януари /стар стил/ 1878 г., в Сливен влиза триумфално втори дивизион на 13-ти драгунски полк, командван от майор Виктор Кардашевски и части от 23-ти Донски казашки полк, с командир полковник Николай Бакланов. Населението ги посреща в покрайнините на града – местността Харманите (днес площад „17 януари”). При тържественото посрещане на руските войски, възторжено слово произнася вече полуслепият бунтовен поет Добри Чинтулов.

На 5 януари 1878 г. влиза в Сливен и чета, водена от стария войвода Панайот Хитов, който е изпълнявал разузнавателни мисии на руските войски при освободителния им поход в българските земи.

По-късно, в авангарда на руската армия, войводата достига до Одрин.

За участието си във войната Панайот Хитов е награден с орден „Св. Станислав ІІІ степен”.

На 6 януари в Сливен пристига и Жельо войвода.

На 8 януари в града влизат основните части на руските войски.

……

Първата публикация за личността на командващия 13-ти Драгунски полк  на руските военни части, посрещнати в Сливен – майор Виктор Кардашевски, направи преди две години, на 15 януари, сайтът за общество и култура „Ирида Сливен“, с предоставения му материал от покойната историчка Росица Георгиева. Позволяваме си днес да представим нейното ценно научно проучване на тези, които са пропуснали да го прочетат и да го припомним на онези, които вече са го чели.

КОЙ Е МАЙОР КАРДАШЕВСКИ?

Росица ГЕОРГИЕВА

Датата 4 януари /16 януари нов стил/ 1878 г. остава в дневниците на руските военни части през  Руско-турската война като поредното  настъплението на юг. За Сливен тази дата  е денят  на избавлението, на Освобождението. Известно е, че тогава, към 17.30 ч., в Сливен влизат Втори дивизион на 13-ти драгунски на Военния орден полк, под командването на майор Кардашевски  и части от  23-ти Донски казашки полк, начело с полк. Николай Бакланов. Драгунският дивизион остава в Сливен, а казаците са изпратени към Ямбол.

Документите и публикациите са лаконични относно личността на майор Кардашевски. Не е известна и негова снимка. Военната кариера на този руски офицер, останал в  историческия летопис на Сливен, започва в Петровския Полтавски корпус. Военното училище е създадено през 1840 г., в памет на победата на цар Петър Първи над шведските войски през 1709 година.

Виктор Игнатиевич Кардашевски е роден на 23 декември 1840 г. и завършва кадетския корпус през 1856 година. В училището се изучават военни и инженерни науки, съпътствани със строева подготовка. В преподавателския състав има известни дейци на науката и културата, общественици. Виктор Кардашевски завършва кадетския корпус през 1856 г. Същата година са открити специални класове, след завършването на които кадетите са произведени в първи офицерски чин. Вероятно  Кардашевски продължава образованието си в тях, тъй като в служебната му биография е записано, че от  1861 г. той е корнет /нисш офицерски чин/.

Във военната си кариера за едно десетилетие   се издига до майор /17 март 1871 г./ и като такъв участва в Руско-турската война 1877–1878 година.

Б.Р. Забележка: Разминаването в датите 16/17 януари идва от смяната на календара и наложената в Сливен след 1928 г. практика. Но точната дата на влизането в Сливен на руските войски според Росица Георгиева е 16 януари 1878 година.

…………..

Графика от „ Иллюстрированная хроника русско-турецкой войны 1877-1878 г.”

 …….

Нека припомним отновос и речта на Добри Чинтулов, произнесена на чист руски език, при посрещането на руските войски в Сливен.

РЕЧТА, РАЗПЛАКАЛА САМИЯ КОНЕМДАНТ ГЕН. ДЕЛИНГСХАУЗЕН

Произнесена на 4 януари 1878 Г., по случай посрещането на руските войски в Сливен

Добри ЧИНТУЛОВ

Ваше Превосходительство!

Наконец Господ Бог услышал молитвы рабов своих; надежды и ожидания болгарского народа осуществляются! Нет уже неслыханных и раздирающих сердце свирепств, нет ужаснейших угнетений, видим пред собою христолюбивое и победоносное воинство наших единокровных братьев россиян.

Население нашего города почти полвека ждет сей радостный и торжественный для него день; живут еще старцы, из памяти которых не изгладился обет, данный им 1829 года предводителем российских армий Дибичем Забалканским, обет что православная Россия после освобождения Молдавии и Сербии в будущем считает священным своим долгом освобождение и остальных христианских народов Балканского полуострова.

Как некогда Господь Бог израилев избрал верного раба своего Мойсей для избавления израильского народа от рабства египетского, така и теперь сей же самый Господь Бог Израиля благоволил, чтобы подобный же жребий достался благочестивейшему и самодержавному императору всея России Александру Второму для избавления христианских народов от произвольного и пристрастного правления их вековых обладателей.

По сему видя в сем событии пути неисповедимых судеб промысла, мы, по примеру наших предков славян, выходим с хлебом и солью в сретение христолюбивому и победоносному войнству нашего великодушного избавителя.

Грядите, грядите убо, давножданные дорогие гости, приступите смелою стопою к нашему городу; его население, изнуренное тяжкими страданиями, с слезами на глазах ждет вас с распростертыми объятиями. Утешите его своим присуствием. Вылечите его свежие и димящиеся еще раны целительным балзьзамом разумной свободы и правосудья, да воспрянув от глубокого унынья в избытке сердечной радости взывают:

Да здравствует всероссийский Александр ІІ! Да здравствует его императорское высочество Николай Николаевич! Да здравствуют все храбрые полководцы и все христолюбивое и победоносное войнство!

Да сопутствует им сила Всевышнего для скорого окончания предпринятого избавления христианских народов всего Балканского полуострова! Урра!

/сборник „Добри П. Чинтулов”, 1922, стр. 226-227/

 

Споделете в социалните мрежи

Оставете коментар

Редактор: Щилияна Василева

Журналист, автор, редактор, пиар. Хуманитарни занимания със словото. Не си правя илюзии, че Словото днес е на особена почит. Но зная също, че то е в началото на всички човешки неща, което ми дава надежда, че има смисъл и най-малкото добро дело в негова чест.

Подкрепа за нас

При желание за финансова или друга подкрепа за нашия сайт – свържете се с нас.